Валтер Хазенклевер
| Валтер Хазенклевер Walter Hasenclever | |
 | |
| Роден | 8 юли 1890 г. |
|---|---|
| Починал | 21 юни 1940 г. |
| Професия | писател |
| Националност |  Германия |
| Жанр | поезия, драма |
| Направление | експресионизъм |
| Награди | Клайст (1917) |
| Уебсайт | |
| Валтер Хазенклевер в Общомедия | |
Валтер Хазенклевер (на немски: Walter Hasenclever), с цяло име Walter Georg Alexander Hasenclever, е немски писател и драматург от еврейски произход, един от видните представители на литературния експресионизъм.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Валтер Хазенклевер израства в семейството на лекар в Аахен. След като завършва гимназия, започва да следва право в Оксфорд, но се прехвърля в Лозанския университет. От 1909 до 1914 г. следва в Лайпциг, където се пробужда интересът му към литературата и философията. През 1910 г. излиза първата му книга със стихове „Градове, нощи, хора“ (Städte, Nächte, Menschen). През 1914 г. пиесата му „Синът“ (Der Sohn) се превръща в първия голям успех на експресионистичната драма.
Въодушевлението на Хазенклевер от войната го подтиква да се запише доброволец за фронта, но скоро се сменя с отхвърляне на всякакво военно участие. Хазенклевер симулира психическо заболяване и като резултат през 1917 г. е уволнен от военна служба. През същата година получава престижната награда Клайст за вдъхновена адаптация на трагедията „Антигона“ от Софокъл. Сприятелява се с австрийския художник Оскар Кокошка, който го изобразява в картината си „Приятелите“ от 1918 г. с Кете Рихтер в Дрезден, където поетът се възстановява в санаториум от „болестта“ си.
През 1924 г. Хазенклевер се запознава с Курт Тухолски, с когото се сближава. В Париж се среща и с френския драматург Жан Жироду. С голям успех Хазенклевер публикува през 1926 г. комедията си „Един по-добър господин“ (Ein besserer Herr), а през 1928 г. – драмата „Бракове се сключват в небесата“ (Ehen werden im Himmel geschlossen).
След като през 1933 г. в Германия идват на власт националсоциалистите, творбите на Валтер Хазенклевер са забранене, а след изгарянето на книги, са иззети от библиотеките. Тогава Хазенклевер поема пътя на изгнанието и се преселва в Ница. През 1934 г. се жени там за Едит Шефер.
По време на Втората световна война Хазенклевер на два пъти е интерниран като „вражески чужденец“. През нощта на 21/22 юни 1940 г., след обявената капитулация на Франция, Валтер Хазенклевер слага край на живота си чрез свръхдоза веронал в лагера за интернирани „Ле Мил“ при Екс ан Прованс, за да не попадне в ръцете на нацистити.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Nirwana. Eine Kritik des Lebens in Dramaform, 1909
- Städte, Nächte, Menschen (Gedichte), 1910
- Das unendliche Gepräch. Eine nächtliche Szene, 1913
- Der Jüngling (Gedichte), 1913
- Der Retter (Dramatische Dichtung), 1916
- Der Sohn (Drama), 1914
- Tod und Auferstehung (Gedichte), 1917
- Antigone (Tragödie), 1917
- Die Menschen (Schauspiel), 1918
- Die Entscheidung (Komödie), 1919[1]
- Der politische Dichter (Gedichte und Prosa), 1919
- Die Mörder sitzen in der Oper, 1917
- Antigone, 1917
- Die Pest (Film), 1920
- Jenseits (Drama), 1920[2]
- Gedichte an Frauen, 1922
- Gobseck (Drama), 1922[3])
- Mord (Drama), 1926
- Ein besserer Herr (Lustspiel), 1926
- Ehen werden im Himmel geschlossen (Drama), 1928
- Christoph Kolumbus oder die Entdeckung Amerikas (Komödie), zusammen mit Kurt Tucholsky, 1932[4]
- Münchhausen (Schauspiel), 1934
- Konflikt in Assyrien (Komödie), 1938/39
- Gedichte, Dramen, Prosa (aus dem Nachlass herausgegeben von Kurt Pinthus), 1963
- Irrtum und Leidenschaft (herausgegeben von Kurt Pinthus), 1969
Признание
[редактиране | редактиране на кода]През 1996 г. Дружеството Валтер Хазенклевер, Немският литературен архив в Марбах[5], родният град на писателя Аахен и други спонсори учредяват литературната награда Валтер Хазенклевер за негово възпоменание.[6]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Hasenclever „Entscheidung“ (Digitalisat)
- ↑ Hasenclever „Jenseits“ (Digitalisat)
- ↑ Hasenclever „Gobseck“ (Digitalisat)
- ↑ Hasenclever „Christoph Kolumbus oder die Entdeckung Amerikas“ IMDB
- ↑ Deutsches Literaturarchiv Marbach
- ↑ Maria Behre: Der Walter-Hasenclever-Preis der Stadt Aachen, literaturkritik.de, 2014
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Валтер Хазенклевер- ((de)) Биографични данни за Валтер Хазенклевер в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Валтер Хазенклевер в Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Валтер Хазенклевер в Немската дигитална библиотека Архив на оригинала от 2016-06-03 в Wayback Machine.
- ((de)) Валтер Хазенклевер в Projekt Gutenberg-DE
- ((de)) Валтер Хазенклевер в Die LYRIKwelt
- ((de)) Валтер Хазенклевер в Personensuche
- ((en)) Валтер Хазенклевер в
Internet Movie Database
|
