Васко Попа
Васко Попа Васко Попа | |
сръбски поет | |
Портрет на Васко Попа от Стеван Крагуевич, 1990 г. | |
Роден | Василе Попа
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Белград, Сърбия |
Националност | Сърбия |
Учил във | Философски факултет на Белградския университет Букурещки университет |
Работил | редактор, преводач |
Литература | |
Жанрове | стихотворение |
Дебютни творби | „Кора“ (1953) |
Известни творби | „Кора“ (1953) |
Награди | „Бранкова награда“ (1954) „Змаева награда“ (1957) Австрийската държавна награда за европейска литература (1968) „Бранко Милкович“ (1976) „Скендер Куленович“ (1983) |
Семейство | |
Съпруга | Йованка Сингер Попа |
Уебсайт | |
Васко Попа в Общомедия |
Васко Попа е югославски писател и поет, етнически румънец от Войводина, сред най-значимите сръбски поети на ХХ век.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 29 юни 1922 г. в Гребенац в района на Бела църква. По произход е румънец.[1] Основно училище и гимназия завършва във Вършац. Започва да следва във Философския факултет на Белградския университет. Продължава следването си в Букурещ и Виена.
През Втората световна война е затворен в германския концентрационен лагер в Зренянин (Бечкерек по онова време). След края на войната завършва романска филология във Философския факултет на Белградския университет през 1949 година.
Първите си стихотворения публикува във вестниците „Книжевне новине“ и „Борба“. Първата му стихосбирка „Кора“ (1953) заедно със стихосбирката на Миодраг Павлович „87 песама“ се счита за начало на модерната сръбска следвоенна поезия. Още с тази първа книга името му се превръща в символ на модерното писане, а поетиката ѝ оказва огромно влияние върху цяло поколение сръбски поети. След „Кора“ Попа публикува следните стихосбирки: „Непочин поље“ (1956), „Споредно небо“ (1968), „Усправна земља“ (1972), „Вучја со“ (1975), „Кућа насред друма“ (1975), „Живо месо“ (1975), „Рез“ (1981), както и цикъла стихотворения „Мала кутија“ (1984), част от бъдещата книга „Гвоздени сад“, която така и не успява да завърши.
От 1954 до 1979 година работи като редактор в издателска къща „Нолит“ в Белград.
Васко Попа е сред най-превежданите югославски поети, а и сам е преводач от френски. Във Вършац на 29 май 1972 г. основава Књижевна општина Вршац (КОВ) и открива необикновена издателска поредица на принципа на абонамента, наречена „Слободно лишће“. Същата година е избран като дописен член на Сръбската академия на науките и изкуствата. Съосновател е на Войводинската академия на науките и изкуствата в Нови Сад на 14 декември 1979 г.
Женен е за Йованка Сингер Попа (1923 – 2000), родом от Вършац, наричана Хаша, професор във Факултета по архитектура на Белградския университет.[2][3]
Умира в Белград на 5 януари 1991 г. Погребан е на Алеята на почетните граждани на Новото гробище.
Цикъл от книги
[редактиране | редактиране на кода]Поетиката на Васко Попа е отворена към афоризма, пословицата, елиптичен е и свързан с езиковите игри. Езикът му е обран и лапидарен. Пише кратки стихотворения без рима, които метрически са близки до сръбската народна поезия.
През живота си публикува 8 стихосбирки, които образуват цикъл:
- „Кора“ – 1953
- „Непочин поље“ – 1956
- „Споредно небо“ – 1968
- „Усправна земља“ – 1972
- „Вучја со“ – 1975
- „Кућа насред друма“ – 1975
- „Живо месо“ – 1975
- „Рез“ – 1981
Признание
[редактиране | редактиране на кода]Васко Попа е първият носител на „Бранкова награда“ за поезия, учредена в Сремски Карловци в памет на поета от XIX век Бранко Радичевич. През 1957 г. печели „Змаева награда“, през 1968 г. – Австрийската държавна награда за европейска литература, през 1976 г. – наградата за поезия „Бранко Милкович“, а през 1983 г. – литературната награда „Скендер Куленович“.
В негова памет е учредена наградата „Васко Попа“.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- На български
- „Поклонения“. Превод на Симеон Владимиров и Жела Георгиева. София: Христо Ботев, 1995, 136 с. ISBN 978-954-445-303-9
- „Далеко във нас“. Превод на Светлозар Игов. София: Балкани, 2006, 134 с. ISBN 978-954-9446-42-5
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Корња, Рајко. „Усправна земља“ и „Црне сеобе“ (PDF) // banaterra.eu. banaterra.eu, 2008. Архивиран от оригинала на 2015-09-23. Посетен на 6 октомври 2014. (на сръбски)
- ↑ „Вољени професор“, „Вечерње новости“, 19. октобар 2008. ((sr))
- ↑ „Разграната јелка љубави“, „Вечерње новости“, 20. октобар 2008. ((sr))
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Стихотворения на Васко Попа в превод на Светлозар Игов
- 17 стихотворения на Васко Попа в „Антология на сръбската поезия“ под съставителството на Миодраг Павлович Архив на оригинала от 2014-04-26 в Wayback Machine. ((sr))
- Биография на Васко Попа на сайта на Сръбската академия на науките и изкуствата Архив на оригинала от 2014-04-26 в Wayback Machine. ((sr))
- Кратка биография и стихотворения на Васко Попа ((en)) ((sr))
- Биография и творческо дело на Васко Попа на сайта www.znanje.org ((sr))
- 11 стихотворения на Васко Попа на английски в превод на Антъни Уейр Архив на оригинала от 2005-02-16 в Wayback Machine. ((en))
|
- Член-кореспонденти на Сръбската академия на науките и изкуствата
- Възпитаници на Белградския университет
- Възпитаници на Букурещкия университет
- Преводачи от френски език
- Сръбски преводачи
- Сръбски поети
- Югославски писатели
- Югославски партизани
- Затворници в нацистки концлагери
- Носители на литературни награди на Австрия
- Румънци
- Южнобанатски окръг
- Починали в Белград