Направо към съдържанието

Васко Попа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Васко Попа
Васко Попа
сръбски поет
Портрет на Васко Попа от Стеван Крагуевич, 1990 г.
Портрет на Васко Попа от Стеван Крагуевич, 1990 г.

Роден
Василе Попа
Починал
5 януари 1991 г. (68 г.)
ПогребанБелград, Сърбия

Националност Сърбия
Учил въвФилософски факултет на Белградския университет
Букурещки университет
Работилредактор, преводач
Литература
Жанровестихотворение
Дебютни творби„Кора“ (1953)
Известни творби„Кора“ (1953)
НаградиБранкова награда“ (1954)
Змаева награда“ (1957)
Австрийската държавна награда за европейска литература (1968)
Бранко Милкович“ (1976)
„Скендер Куленович“ (1983)
Семейство
СъпругаЙованка Сингер Попа

Уебсайт
Васко Попа в Общомедия

Васко Попа е югославски писател и поет, етнически румънец от Войводина, сред най-значимите сръбски поети на ХХ век.

Роден е на 29 юни 1922 г. в Гребенац в района на Бела църква. По произход е румънец.[1] Основно училище и гимназия завършва във Вършац. Започва да следва във Философския факултет на Белградския университет. Продължава следването си в Букурещ и Виена.

През Втората световна война е затворен в германския концентрационен лагер в Зренянин (Бечкерек по онова време). След края на войната завършва романска филология във Философския факултет на Белградския университет през 1949 година.

Първите си стихотворения публикува във вестниците „Книжевне новине“ и „Борба“. Първата му стихосбирка „Кора“ (1953) заедно със стихосбирката на Миодраг Павлович „87 песама“ се счита за начало на модерната сръбска следвоенна поезия. Още с тази първа книга името му се превръща в символ на модерното писане, а поетиката ѝ оказва огромно влияние върху цяло поколение сръбски поети. След „Кора“ Попа публикува следните стихосбирки: „Непочин поље“ (1956), „Споредно небо“ (1968), „Усправна земља“ (1972), „Вучја со“ (1975), „Кућа насред друма“ (1975), „Живо месо“ (1975), „Рез“ (1981), както и цикъла стихотворения „Мала кутија“ (1984), част от бъдещата книга „Гвоздени сад“, която така и не успява да завърши.

От 1954 до 1979 година работи като редактор в издателска къща „Нолит“ в Белград.

Васко Попа е сред най-превежданите югославски поети, а и сам е преводач от френски. Във Вършац на 29 май 1972 г. основава Књижевна општина Вршац (КОВ) и открива необикновена издателска поредица на принципа на абонамента, наречена „Слободно лишће“. Същата година е избран като дописен член на Сръбската академия на науките и изкуствата. Съосновател е на Войводинската академия на науките и изкуствата в Нови Сад на 14 декември 1979 г.

Женен е за Йованка Сингер Попа (1923 – 2000), родом от Вършац, наричана Хаша, професор във Факултета по архитектура на Белградския университет.[2][3]

Умира в Белград на 5 януари 1991 г. Погребан е на Алеята на почетните граждани на Новото гробище.

Поетиката на Васко Попа е отворена към афоризма, пословицата, елиптичен е и свързан с езиковите игри. Езикът му е обран и лапидарен. Пише кратки стихотворения без рима, които метрически са близки до сръбската народна поезия.

През живота си публикува 8 стихосбирки, които образуват цикъл:

  • „Кора“ – 1953
  • „Непочин поље“ – 1956
  • „Споредно небо“ – 1968
  • „Усправна земља“ – 1972
  • „Вучја со“ – 1975
  • „Кућа насред друма“ – 1975
  • „Живо месо“ – 1975
  • „Рез“ – 1981
Паметна плоча върху сградата в Белград, където Попа живее от 1951 г. до смъртта си

Васко Попа е първият носител на „Бранкова награда“ за поезия, учредена в Сремски Карловци в памет на поета от XIX век Бранко Радичевич. През 1957 г. печели „Змаева награда“, през 1968 г. – Австрийската държавна награда за европейска литература, през 1976 г. – наградата за поезия „Бранко Милкович“, а през 1983 г. – литературната награда „Скендер Куленович“.

В негова памет е учредена наградата „Васко Попа“.

На български
  1. Корња, Рајко. „Усправна земља“ и „Црне сеобе“ (PDF) // banaterra.eu. banaterra.eu, 2008. Архивиран от оригинала на 2015-09-23. Посетен на 6 октомври 2014. (на сръбски)
  2. „Вољени професор“, „Вечерње новости“, 19. октобар 2008. ((sr))
  3. „Разграната јелка љубави“, „Вечерње новости“, 20. октобар 2008. ((sr))