Направо към съдържанието

Венкатраман Рамакришнан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Венкатраман Рамакришнан
Venkatraman Ramakrishnan
британско-американски биолог
Роден
1952 г. (72 г.)
Националност Индия
 САЩ
Учил вУниверситет Махараджа Сайаджирао в Барода
Калифорнийски университет, Сан Диего
Университет на Охайо
Научна дейност
Областбиохимия, биофизика
Работил вКеймбриджки университет
Национална лаборатория Оук Ридж
Йейлски университет
Университет на Юта
Брукхейвънска национална лаборатория
НаградиНобелова награда Нобелова награда за химия (2009)
Орден „Падма вибхушан“, Индия
Семейство
СъпругаВера Розенбери
Деца1
Уебсайтwww.mrc-lmb.cam.ac.uk/ribo/homepage/ramak/index.html
Венкатраман Рамакришнан в Общомедия

Венкатраман Рамакришнан (на тамилски: வெங்கடராமன் ராமகிருஷ்ணன்; на английски: Venkatraman Ramakrishnan) е британско-американски структурен биолог и настоящ президент на Британското кралско научно дружество от 2015 г.[1] Той е лауреат на Нобелова награда за химия от 2009 г., заедно с Томас Щайц и Ада Йонат за тяхната работа върху структурата и функцията на рибозомата.[2][3][4]

Ранен живот и образование

[редактиране | редактиране на кода]

Рамакришнан е роден на 1 април 1952 г. в Чидамбарам, Тамил Наду, Индия[5] в индуистко семейство. Родителите му са учени, като баща му е ръководител на департамента по биохимия към университета Махараджа Сайаджирао в Барода.[6] Когато се ражда, баща му работи по постдокторантурата си в Уисконсинския университет. Майка му е доктор по психология от университета „Макгил“. По-малката му сестра, Лалита Рамакришнан, е професор по имунология и инфекциозни болести към департамента по медицина на Кеймбриджкия университет.[7]

Рамакришнан се премества в Вадодара в Гуджарат на 3-годишна възраст, където завършва средното си образование. През 1971 г. получава бакалавърска степен по физика от университета Махараджа Сайаджирао в Барода.[4] Веднага след като завършва, се премества в САЩ, където защитава докторската си дисертация по физика от университета на Охайо през 1976 г., след като изследва фероелектрическия фазов преход на монокалиевия фосфат.[8] След това две години, изучавайки биология в Калифорнийския университет, Сан Диего, докато преминава от областта на теоретичната физика към биологията.[9]

Научна дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Рамакришнан работи върху рибозомите в Йейлския университет.[4] След постдокторантската си стипендия, той първоначално не успява да намери свободна преподавателска позиция, въпреки че кандидатства в около 50 университета в САЩ.[10]

В периода 1983 – 1995 г. продължава да работи по рибозомите като учен към Брукхейвънската национална лаборатория.[11] През 1995 г. се премества в университета на Юта, където е професор по биохимия, а през 1999 г. заема сегашната си позиция в лабораторията по молекулярна биология към Съвета за медицински изследвания в Кеймбридж.

През 1999 г. лабораторията на Рамакришнан публикува структура с резолюция 5,5 ангстрьома на прокариотната малка рибозомна подединица 30S. През следващата година лабораторията определя пълната молекулярна структура на въпросната подединица и комплексите ѝ с няколко антибиотика. Това е последвано от проучвания, които изясняват структурните механизми, които осигуряват прецизността на протеиновия биосинтез. През 2007 г. лабораторията му определя атомната структура на целия рибозомен комплекс с неговите тРНК и иРНК лиганди. От 2013 г. Рамакришнан използва главно криоелектронна микроскопия за определяне на нови рибозомни структури.[12][13] Освен това, Рамакришнан работи и по структурите на хистона и хроматина.

Към 2019 г. Рамакришнан има множество цитирани трудове в научните списания Nature, Science и Cell. Той е критик на Брекзит, вярвайки че решението на Великобритания да напусне Европейския съюз уронва репутацията на страната като добро място за научна кариера.[14]

Рамакришнан е член на Британското кралско научно дружество от 2003 г. и на Национална академия на науките на САЩ от 2004 г. От 2008 г. е сътрудник към Тринити Колидж и чуждестранен член на Индийската национална академия на науките. Носител на Нобелова награда за химия от 2009 г.[15] През 2010 г. е награден с Падма Вибхушан.[16] През 2012 г. е посветен в рицарство за заслугите му към молекулярната биология.[17]

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Венкатраман Рамакришнан е женен за Вера Розенбери, авторка и илюстраторка на книги за деца, от 1975 г.[18] Има един син и една доведена дъщеря.[19]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Peplow, M. Structural biologist named president of UK Royal Society // Nature. 2015. DOI:10.1038/nature.2015.17153.
  2. ↑ 2009 Chemistry Nobel Laureates // Nobel Foundation, 2009. Посетен на 14 октомври 2009.
  3. ↑ Rodnina, Marina V. и др. The ribosome goes Nobel // Trends in Biochemical Sciences 35 (1). 2010. DOI:10.1016/j.tibs.2009.11.003. с. 1 – 5.
  4. ↑ а б в Venkatraman_Ramakrishnan // University of Cambridge. Архивиран от оригинала на 2015-05-09. Посетен на 2019-12-02.
  5. ↑ Common root: Tamil Nadu gets its third laureate // Times of India, 8 октомври 2009.
  6. ↑ Ramakrishnan, C. V. и др. Mould Lipase: Effect of Addition of Vitamins and Sterol to the Cake Medium on the Growth and the Activity of the Lipolytic Mould // Nature 168 (4282). 1951. DOI:10.1038/168917a0. с. 917 – 918.
  7. ↑ Lalita Ramakrishnan Home page in Department of Medicine, University of Cambridge // Архивиран от оригинала на 2019-12-08. Посетен на 2019-12-02.
  8. ↑ Ramakrishnan, Venkatraman. The Green function theory of the ferroelectric phase transition in KDP. Ohio University, 1976. OCLC 3079828.
  9. ↑ Profile: Dr Venkatraman Ramakrishnan // Indian Express, 7 октомври 2009. Посетен на 7 октомври 2009.
  10. ↑ Nobel laureate Venkat Ramakrishnan failed IIT, medical entrance tests // The Times Of India. 5 януари 2010.
  11. ↑ Cerf, Corinne и др. Homo- and heteronuclear two-dimensional NMR // Biochemistry 32 (42). 1993. DOI:10.1021/bi00093a011. с. 11345 – 11351.
  12. ↑ Fernández, Israel S. и др. Molecular architecture of a eukaryotic translational initiation complex // Science 342 (6160). 15 ноември 2013. DOI:10.1126/science.1240585. с. 1240585.
  13. ↑ Amunts, Alexey и др. Structure of the yeast mitochondrial large ribosomal subunit // Science 343 (6178). 28 март 2014. DOI:10.1126/science.1249410. с. 1485 – 1489.
  14. ↑ Ian Tucke. Venkatraman Ramakrishnan: 'Britain's reputation has been hurt' // 15 юли 2018.
  15. ↑ All Nobel Laureates in Chemistry // Nobel Foundation. Посетен на 7 октомври 2009.
  16. ↑ This Year's Padma Awards announced // Ministry of Home Affairs, 25 януари 2010. Посетен на 25 януари 2010.
  17. ↑ Laureate – Venkatraman Ramakrishnan // Lindau Nobel Laureate Meetings. Посетен на 21 април 2016.
  18. ↑ Venkatraman Ramakrishnan – Biography: From Chidambaram to Cambridge: A Life in Science // Архивиран от оригинала на 18 април 2015.
  19. ↑ Amit Roy. 'Venki' makes light of India link – Winner says not to treat science like cricket; league of misses grows // The Telegraph (Kolkata), 17 октомври 2009. Посетен на 17 октомври 2009.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Венкатраман_Рамакришнан&oldid=12164979“.