Вентилатор
Вентилаторите са машини за транспортиране на газове. Машините за транспортиране и компримиране на газове се делят според налягането p2 което създават на [1]:
- Вентилатори: 1 bar < p2 < 1,3 bar
- Духалки: 1,3 bar < p2 < 3 bar
- Компресори: p2 > 3 bar
- Вакуумпомпи: p1 < 1 bar
При вентилаторите, тъй като създаваното налягане е сравнително ниско, може да се приеме като приближение, че флуидът е несвиваем (виж. уравнение на Бернули). Използват се за вентилация и климатизация на битови, производствени и други помещения и машини. Намират приложение също в хладилната и сушилна техника, при пневматичния транспорт на зърнести и прахообразни продукти като брашно, зърно, цимент, стърготини и др. Осигуряват приток на въздух при охлаждане/нагряване, горивни и други технологични процеси. За задвижване използват основно асинхронни двигатели, и постояннотокови при автомобилите.
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: редактиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Вентилаторите генерират шум от бързото протичане на въздуха около лопатките и крепежните елементи, а също и от двигателя.[2] Шумът от вентилаторите е приблизително пропорционален на петата мощност на скоростта на вентилатора; половината скорост намалява шума с около 15 db.
Приложение
[редактиране | редактиране на кода]Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: редактиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Подобряване на топлообмена
[редактиране | редактиране на кода]Работата на вентилатора се обяснява с това, че когато той създава движение на газ с определена температура около тяло с по-висока или по ниска температура, това подобрява топлообмена между газа и тялото, като топлообменът може да е конвективен или лъчист. Когато вентилаторът работи дълго време, разликата в температурите на тялото и газа остават с малка разлика или температурата на тялото остава в допустими граници. При големи температурни разлики често вентилаторът е в комбинация с радиатор или елементи оформени като такъв.
Важно е да се отбележи, че вентилаторът не може самостоятелно да охлади газа, с който работи в затворена среда.[3]
Създаване на газов поток
[редактиране | редактиране на кода]При тази конструкция вентилаторът създава насочен въздушен поток с голяма енергия. Вида на вентилационната система може до бъде нагнетателна или смукателна.
История
[редактиране | редактиране на кода]Електрическият вентилатор е създаден от Шулър Уилър (Schuyler S. Wheeler) през 1882 г.
Видове
[редактиране | редактиране на кода]
- Аксиални (осеви)
- Центробежни (радиални)
- Диаметрални (тангенциални)
- Безлопаткови
- хоризонтални
- Вентилатор с кръстосан поток
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Bierwerth, W.; Tabellenbuch Chemietechnik 6. Auflage; Verlag Europa-Lehrmittel, 2007
- ↑ www.heriks.com
- ↑ ((en)) (Ventilation Principles)