Дан Браун
| Дан Браун Dan Brown | |
| американски писател | |
 | |
| Роден | Даниъл Герхард Браун
|
|---|---|
| Религия | агностицизъм |
| Националност |  САЩ |
| Работил | писател |
| Литература | |
| Период | 1998 – |
| Жанрове | трилър, научна фантастика, криминален роман |
| Известни творби | „Цифрова крепост“ „Метеоритът“ „Шестото клеймо“ „Шифърът на Леонардо“ „Изгубеният символ“ „Ад“ |
| Семейство | |
| Съпруга | Блайт Нелсън (1997 – ) |
| Подпис |  |
| Уебсайт | www.danbrown.com |
| Дан Браун в Общомедия | |
Дан Браун (на английски: Dan Brown) е известен американски писател на трилъри. Най-четените му романи са „Шифърът на Леонардо“, „Шестото клеймо“ и „Изгубеният символ“. Често е критикуван от радикални последователи на християнството. Книгите му са преведени на 51 езика по целия свят.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 22 юни 1964 г. в Ексътър, Ню Хампшър и е най-голямото от три деца.[1] Неговата майка Констанс (по майчина линия Герхард) е професионален музикант, свири на орган в църква[2]. Неговият баща Ричард Браун е учител по математика във „Филипс Ексетър“ и автор на учебници[3].
Дан Браун завършва „Филипс Ексетър“ през 1982 г. и се записва в колежа Амхърст, където става и член на братството Psi Upsilon. Прекарва учебната 1985 г. в Севиля, Испания[4] и се дипломира през 1986 г.[5][6]
След като се дипломира в колежа Амхърст, той започва кариера на музикант, свирейки на синтезатор и има продадени няколко хиляди копия, а през 1991 г. се премества в Холивуд, за да продължи своята кариера.
През 1994 г. Дан Браун пуска CD албум, озаглавен „Ангели и демони“.
Браун се премества от родния си град в Ню Хампшър през 1993 г., където става учител по английски език, но преподава и испански език. „Цифрова крепост“ е публикуван през 1998 г. Романът няма голям успех с тираж едва 10 000 екземпляра. Но идва ред на „Шифърът на Леонардо“, който се превръща в бестселър и е една от най-популярните книги на всички времена с повече от 81 милиона продадени екземпляра до 2010 г. По книгата е създаден и филм, който също става много популярен. В България книгата предизвиква спорове, но не само за отношението към христианството[7], а около стойността на романа.[8][9][10]
От „Изгубеният символ“ са продадени 1 млн. екземпляра само през първия ден след излизането на книгата на пазара, което я превръща в абсолютен рекордьор в света за всички времена в това отношение, като цели 6,5 млн. екземпляра е само първият тираж (5 млн. в Северна Америка и 1,5 млн. във Великобритания).
Дарителство
[редактиране | редактиране на кода]През октомври 2004 г. Браун и неговите братя и сестри даряват $ 2,2 млн. за академия „Филипс Ексетър“ в чест на баща им, за да се създаде „Ричард Г. Браун Технологии дарение“, за да осигури компютри и високотехнологично оборудване за студенти в беда.
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]- Digital Fortress (1998)
Цифрова крепост, изд.: ИК „Бард“, София (2004), прев. Иван Златарски - Deception Point (2001)
Метеоритът, изд.: ИК „Бард“, София (2003), прев. Крум Бъчваров
Серия „Робърт Лангдън“ (Robert Langdon)
[редактиране | редактиране на кода]- Angels and Demons (2000)
Шестото клеймо, изд.: ИК „Бард“, София (2003), прев. Крум Бъчваров - The Da Vinci Code (2003)
Шифърът на Леонардо, изд.: ИК „Бард“, София (2003), прев. Крум Бъчваров
Шифърът на Леонардо (за юноши), изд.: ИК „Бард“, София (2017), прев. Крум Бъчваров - The Lost Symbol (2007)
Изгубеният символ, изд.: ИК „Бард“, София (2009), прев. Крум Бъчваров[11][12] - Inferno (2010)
Ад, изд.: ИК „Бард“, София (2013), прев. Крум Бъчваров, Елена Кодинова, Венцислав Божилов - Origin (2017)
Произход, изд.: ИК „Бард“, София (2017), прев. Крум Бъчваров
Документалистика
[редактиране | редактиране на кода]- 187 Men to Avoid (1995)
Книги за писателя
[редактиране | редактиране на кода]- Da Vinci Code Decoded (2004) – от Мартин Лун
- Cracking the Da Vinci Code (2004) – от Саймън Кокс
- The Da Vinci Code (2004) – от Ханк Ханеграаф и Пол Л. Майер
- The Da Vinci Hoax (2004) – от Сандра Майзел и Карл Олсън
- The Real History Behind the Da Vinci Code (2004) – от Шарън Нюман
- Unauthorized Dan Brown Companion (2006) – от Джон Хелфърс
- Behind the Lost Symbol (2009) – от Тим Колинс
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Dan Brown | Biography, Books, & Facts // Посетен на 2021-01-05.
- ↑ Rogak, Lisa (May 7, 2013). Dan Brown: The Unauthorized Biography, St. Martin's Press. pp. 6-8. Archived at Google Books; retrieved August 3, 2017.
- ↑ Kaplan, James. Life after 'The Da Vinci Code' // September 13, 2009. Посетен на February 25, 2022.
- ↑ Lattman, Peter. 'The Da Vinci Code' Trial: Dan Brown's Witness Statement Is a Great Read // Wall Street Journal. March 14, 2006. Посетен на February 25, 2022.
- ↑ "Bestselling authors Dan Brown '86, Charles Mann '76 to speak Thursday" Архив на оригинала от 2015-04-03 в Wayback Machine., amherst.edu, September 24, 2013.
- ↑ "Dan Brown '86 Creates Scholarship Fund to Celebrate his 25th Reunion". Creating Connections: A Campaign for Amherst. Amherst College; retrieved August 9, 2012.
- ↑ „Шифърът на Леонардо“, блок от статии в pravoslavieto.com.
- ↑ Диана Попова, „Живот с бестселър“, в-к „Култура“, бр. 19 (2634), 20 май 2005 г.
- ↑ Сергей Валериев Стефанов, „Кич, класика, история - култура?!“, в-к „Култура“, бр. 25 (2640), 1 юли 2005 г.
- ↑ Георги Ходжев, „Реформаторът“ Дан Браун“, сп. „Простори“, септември 2006 г.
- ↑ Йордан Ефтимов, „Авторът от предишния ден“, рец. във в-к „Капитал“, 28 януари 2010 г.
- ↑ Павел Стефанов, „Иде ли?“, рец. в pravoslavie.bg, 20 ноември 2009 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
