Десета пехотна беломорска дивизия

Десета пехотна беломорска дивизия
	Десета пехотна беломорска дивизия
	Помощник-командирите от 10-а пехотна родопска дивизия с генерал-лейтенант Фердинанд Козовски, 1945 г.
Информация
Активна	20 септември 1912 – 1945
Държава	България

Десета пехотна беломорска дивизия е българска военна част.

Формиране

Историята на дивизията започва на 20 септември 1912 година, когато във връзка с мобилизацията на войската във връзка с избухването на Балканска война (1912 – 1913) е формирана Десета сборна дивизия.

Балканска война (1912 – 1913)

По време на Балканската война (1912 – 1913) дивизията е част от 1^-ва армия и има следното командване и състав:^[1]

Командване и състав

Щаб на дивизията

Началник на дивизията – генерал-майор Стою Брадистилов
Началник на щаба на дивизията – От Генералния Щаб, подполковник Христо Чаракчиев
Дивизионен инженер – военен инженер, капитан Милко Хаджиев
Дивизионен лекар – санитарен подполковник д-р Георги Стаматов
Дивизионен интендант – полковник Стоян Георгиев

Части

Командир на 1^-ва бригада – полковник Васил Петев
- Командир на 16^-и пехотен ловчански полк – полковник Антон Кусев
- Командир на 25^-и пехотен драгомански полк – полковник Йордан Динолов
Командир на 2^-ра бригада – полковник Атанас Петров
- Командир на 47^-и пехотен полк – полковник о.з. Тодор Попов
- Командир на 48^-и пехотен полк – полковник Георги Иванов
Командир на 10^-а пионерна дружина – военен инженер, подполковник Захари Бочев
Командир на 10^-и артилерийски полк – подполковник Христо Вълчев

Първа световна война (1915 – 1918)

На 10 август 1915 г. дивизията се формира под името 10-а беломорска дивизия в състав: 37^-и, 38^-и, 39^-и и 40^-и пехотни полкове, 10-и артилерийски полк, 10-а пионерна дружина. ^[2] През Първата световна война (1915 – 1918) дивизията отбранява беломорския бряг и е подчинена непосредствено на военното министерство – щаба на армията.^[3] В началото на войната е съсредоточена в Ксанти, Пашмакли, Дедеагач и Гюмюрджина.^[4]

Дивизията е разформирана през 1920 година.

Втора световна война (1941 – 1945)

В началото на Втората световна война (1941 – 1945) дивизията е в състава на командваната генерал-лейтенант Марков Втора българска армия на която щабът на войската заповядва да навлезе в 8.00 ч. на 20 април 1941 г. в Беломорието и да и започне овладяването му. На 27 април 1941 г. дивизията заема Ксанти и Гюмюрджина. При провеждането на операцията дивизия е в състав 10-и, 44-ти и 47-и пехотен полк, който сменя частите на 2 гранична бригада и заема района между р. Струма и линията с. Арда, Дипотами, с. Потомаки, с. Амисинон, Сидироптера, р. Места. В района на дивизията се включва о. Тасос. Щабът, управлението на службите на дивизията и щабните подразделения се разполагат в Драма. Десета пехотна дивизия организира отбраната на морския бряг в заетия от нея участък между реките Струма и Места, а също така и на о. Тасос. Непосредствената отбрана на брега дивизията организира с 44-ти пехотен полк, като оборудва три участъка за отбрана, от З май 1941 г. 11-а пехотна дивизия започва съсредоточаването си на юг, за да смени 10-а пехотна дивизия и заеме източната част от Беломорието.^[5]

Наименования

През годините дивизията носи различни имена според претърпените реорганизации:

Десета сборна дивизия (12 септември 1912 – 1913)
Десета беломорска дивизия (10 август 1915 – 1920)
Десета родопска дивизия (1939 – 6 март 1946)
Десета родопска дивизия (20 юли 1949 – май 1950)

Началници

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№	звание	име	дати
1.	Генерал-майор	Стою Брадистилов	от 20 септември 1912
2.	Полковник	Васил Делов	до 1914
3.	Полковник	Иван Колев	октомври 1914 – 23 март 1916
4.	Полковник	Иван Петров
5.	Полковник	Христо Бурмов	април 1916 – 20 май 1917
?	Полковник	Иван Пашинов	1917 – 1918
?	Полковник	Александър Давидов
?	Генерал-майор	Иван Шкойнов
?	Подполковник	Васил Бойдев	от 2 май 1933
?	Полковник	Георги Йорданов	1939 – 1940
?	Полковник	Константин Стоянов	1940 – 1942
?	Полковник	Ничо Георгиев	1942 – 1944
?	Полковник	Борис Харизанов	1944
?	Полковник	Иван Хубенов	от 15 декември 1944
?	Генерал-майор	Христо Бенов	1945

Бележки

↑ Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 2, стр. 645
↑ Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 190/191
↑ Крапчански, В. и др. Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г., София, 1961, Държавно военно издателство, стр. 201
↑ Атанасов, Щ. и др. Българското военно изкуство през капитализма, София, 1959, Държавно военно издателство при МНО, стр. 263
↑ [Димитър Йончев, България и Беломорието – октомври 1940 – септември 1944 г., Военнополитически аспекти, Гл. 2 Възвръщане на Беломорието към България, изд. Дирум, София 1993]

Използвана литература

Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница

Портал „Военна история на България“

[1] Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 2, стр. 645

[2] Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 190/191

[3] Крапчански, В. и др. Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г., София, 1961, Държавно военно издателство, стр. 201

[4] Атанасов, Щ. и др. Българското военно изкуство през капитализма, София, 1959, Държавно военно издателство при МНО, стр. 263

[5] [Димитър Йончев, България и Беломорието – октомври 1940 – септември 1944 г., Военнополитически аспекти, Гл. 2 Възвръщане на Беломорието към България, изд. Дирум, София 1993]

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]