Джеймс Кобърн
| Джеймс Кобърн James Coburn | |
| американски актьор | |
 Джеймс Кобърн (1959) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 18 ноември 2002 г.
Бевърли Хилс, Калифорния, САЩ |
| Погребан | Лос Анджелис, САЩ |
| Националност |  САЩ |
| Учил в | Градски колеж на Лос Анджелис Калифорнийски университет – Лос Анджелис Южнокалифорнийски университет |
| Работил | актьор |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1957 – 2002 |
| Семейство | |
| Съпруга | Бевърли Кели (1959 – 1979; развод) Паула Мурад (1993 – 2002; смъртта му) |
| Деца | 2 |
| Уебсайт | www.jamescoburn.com |
| Джеймс Кобърн в Общомедия | |
Джеймс Кобърн (на английски: James Coburn) е американски актьор. [1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Джеймс Харисън Кобърн III е роден на 31 август 1928 г. в Лоръл, Небраска. Син е на Джеймс Харисън Кобърн II и Майлет С. Кобърн (по баща Джонсън). Неговият баща и съименник е от шотландско-ирландски произход, а майка му е имигрант от Швеция. Баща му има гаражен бизнес в Лорел, който е унищожен от Голямата депресия. [2] Кобърн е израснал в Комптън, Калифорния, където посещава колежа „Комптън джуниър“.
През 1950 г. Кобърн е призован в армията на Съединените щати, където служи като шофьор на камион и от време на време като дисководещ на армейска радиостанция в Тексас. Той също така е разказвач във филми за обучение на армията в Майнц, Западна Германия. [3] Посещава Градски колеж на Лос Анджелис, [4] където учи актьорско майсторство с друг бъдещ актьор Джеф Кори под ръководството на Стела Адлер, а по-късно прави дебюта си на сцената в La Jolla Playhouse в „Били Бъд“ на Херман Мелвил. [5]
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]
Уестърнът „Великолепната седморка“ (1960) и екшънът за Втората световна война „Голямото бягство“ (1963) получават голяма слава. И в двата филма режисирани от Джон Стърджис, Кобърн участва с приятелите си Стив Маккуин и Чарлз Бронсън, а във „Великолепната седморка“ участва и с Робърт Вон, когото познава от колежа. През 1965 г. той участва в уестърна на Сам Пекинпа „Майор Дънди“, а по-късно се появи в още два филма на този режисьор.
Във филмите „Нашият човек Флинт“ (1966) и „Двойникът на Флинт“ (1967) Кобърн играе таен агент, пародирайки ролята на Шон Конъри в поредицата филми за Джеймс Бонд. В края на 1960-те години актьорът не се снима толкова често, увлечен от ученията на дзен, тибетския будизъм и източните бойни изкуства, на които го обучава Брус Лий. [6]
През 1971 г. Кобърн играе ирландски революционер във филма на Серджо Леоне „Наведи се“. В този уестърн за мексиканската революция, Род Стайгър е негов партньор.
През 1970-те излизат още два филма на Сам Пекинпа с участието на Кобърн, уестърнът „Пат Гарет и Били Хлапето“ (1973) и драмата за Втората световна война „Железен кръст“ (1977). Кобърн и Пекинпа остават приятели до смъртта на режисьора през 1984 г.
Поради ревматоидния артрит, Кобърн не се появява много на екрана през 1980-те години на миналия век, през което време записва песни с британската певица Линси де Пол и понякога се появява в телевизионни сериали. През 1990-те години се завръща към активната си работа в киното, отново играе в уестърни и екшън филми. За ролята си в драмата „Огорчение“ (1997) печели първия си Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля, преди това никога не е бил номиниран за Оскар.
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Джеймс Кобърн се жени два пъти. Първият му брак е с Бевърли Кели през 1959 г., те имат две деца заедно. [7] Двойката се развежда през 1979 г. след 20 години брак. [7]
По-късно се жени за актрисата Пола Мурад Кобърн на 22 октомври 1993 г. във Версай, Франция. Остават женени до смъртта на Кобърн през 2002 г. [7] Двойката създава благотворителна организация, Фондацията на Джеймс и Пола Кобърн. [8]
Кобърн е студент по бойни изкуства и приятел на колегата си актьор Брус Лий. След ранната смърт на Лий, Кобърн е един от носачите на ковчега му на погребението на 25 юли 1973 г. [9]
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]Джеймс Кобърн почива от сърдечен удар на 18 ноември 2002 г. в дома си в Бевърли Хилс, Калифорния на 74-годишна възраст. Съпругата му Пола казва, че той е починал в ръцете й. [7][10] Пола Кобърн почина от рак по-малко от две години по-късно, на 30 юли 2004 г., на 48-годишна възраст. [11]
Отличия
[редактиране | редактиране на кода]- 1998 – Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля във филма „Огорчение“.
Избрана филмография
[редактиране | редактиране на кода]| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1959 | Самотният ездач | Ride Lonesome | Уит | Бъд Бетикър |
| 1960 | Великолепната седморка | The Magnificent Seven | Брит | Джон Стърджис |
| 1963 | Голямото бягство | The Great Escape | Луис Седжик | Джон Стърджис |
| 1963 | Шарада | Charade | Текс Пентолоу | Стенли Донън |
| 1965 | Скъпият покойник | The Loved One | Служител по имиграцията | Тони Ричардсън |
| 1965 | Майор Дънди | Major Dundee | Самюел Потс | Сам Пекинпа |
| 1967 | Водопой №3 | Waterhole No. 3 | Лутън Коул | Уилям Греъм |
| 1973 | Пат Гарет и Били Хлапето | Pat Garrett and Billy the Kid | Пат Гарет | Сам Пекинпа |
| 1975 | Гризни оловото | Bite The Bullet | Люк Матюс | Ричард Брукс |
| 1980 | Влюбени двойки | Loving Couples | Д-р Уолтър Кърби | Джак Смайт |
| 1984 | Стреляй пръв | Draw! | Сам Старет | Стивън Стърн |
| 1990 | Млади стрелци 2 | Young Guns II | Джон Чизум | Джеф Мърфи |
| 1993 | Монахини в действие 2: Отново в играта | Sister Act 2: Back in the Habit | мистър Крисп | Бил Дюк |
| 1994 | Маверик | Maverick | Комодор Дювал | Ричард Донър |
| 1994 | Примка | Deadfall | Майк, Лу | Кристофър Копола |
| 1996 | Заличителят | Eraser | шеф Белер | Чък Ръсел |
| 1996 | Смахнатият професор | The Nutty Professor | Харлан Хартли | Том Шадиак |
| 1997 | Огорчение | Affliction | Глен Уайтхаус | Пол Шредер |
| 1999 | Разплата | Payback | Ферфакс | Брайън Хелгеланд |
| 2000 | Дръзкият | Intrepid | Капитан Хел Джоузефсън | Джон Пуч |
| 2001 | Таласъми ООД | Monsters, Inc. | Хенри Дж. Уотърнюз III | Пийт Доктър |
| 2002 | Снежни кучета | Snow Dogs | Джеймс Джонсън (Джек Гром) | Брайън Левант |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.imdb.com
- ↑ James Coburn // Turner Classic Movies. Архивиран от оригинала на November 7, 2009. Посетен на September 26, 2010.
- ↑ Obituary // London, The Daily Telegraph. Архивиран от оригинала на December 15, 2010. Посетен на March 14, 2010.
- ↑ Horwell, Veronica. James Coburn // The Guardian. London, November 20, 2002. Архивиран от оригинала на April 6, 2017. Посетен на December 14, 2016.
- ↑ James Coburn Biography - Yahoo! Movies // Yahoo! Movies. Архивиран от оригинала на June 4, 2011. Посетен на March 14, 2010.
- ↑ Condé Nast. Get to know James Coburn, the ultimate Sixties tough guy // 2015-09-03. Архивиран от оригинала на 2017-11-28. Посетен на 2022-10-12. (на британски английски)
- ↑ а б в г Robert F. Worth. James Coburn, 74, Is Dead; A Sly Presence in 80 Films - NYTimes.com // nytimes.com, November 19, 2002. Архивиран от оригинала на February 2, 2017. Посетен на January 28, 2017.
- ↑ The James and Paula Coburn Foundation 123 G Street San Diego, CA 92101 // November 3, 2020. Архивиран от оригинала на May 19, 2021. Посетен на November 3, 2020.
- ↑ Lee, Bruce (1940–1973), Martial Arts Master and Film Maker // Архивиран от оригинала на August 25, 2016. Посетен на November 3, 2019.
- ↑ Sagahún, Louis. From the Archives: James Coburn, 74; Actor Won an Oscar Late in His Career // Los Angeles Times. November 19, 2002. Архивиран от оригинала на January 21, 2022. Посетен на January 20, 2022.
- ↑ Paula Coburn // Los Angeles Times, August 7, 2004. Архивиран от оригинала на April 29, 2018. Посетен на February 20, 2016.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
