Дом на мъдростта
Домът на мъдростта (на арабски: بيت الحكمة [Бейт ал-хикма]) е обществен интелектуален център (наричан ислямска академия) с богата библиотека в Багдад, основан и покровителстван от абасидския халиф Ал-Мамун в началото на IX век, свързван с Ислямския златен век[1][2][3].
Домът на мъдростта е обект на активни спорове сред учените по отношение на функциите, които е изпълнявал. Макар да се интерпретира като вид академия, липсват физически доказателства за това, както поради последвалия колапс на Абасидския халифат, така и поради липсата на надеждни литературни сведения. Теориите са, че е основан или като библиотека за колекцията от книги на Харун ал Рашид в края на VIII век и след това е превърнат в обществена академия при сина му ал-Мамун, или че е бил създаден още по времето на халиф ал-Мансур (управлявал 754 – 775 г.) за съхранение на редки книги и колекции от поезия, написани на арабски и персийски.[1][4] Независимо от това, признато е, че Домът на мъдростта играе важна роля в значима инициатива за превод по времето на Абасидите, когато се превеждат трудове от гръцки и сирийски език на арабски, но е малко вероятно той да е единственият център на инициативата, тъй като подобна дейност се развива в Дамаск и Кайро дори по-рано.[5] Тази преводаческа кампания дава тласък за развитието на оригинални изследвания в ислямския свят, тъй като дава достъп до оригинални гръцки, персийски и индийски текстове.[5]
Поради централното положение на Багдад като столица на халифата към него се стичат арабски, персийски и други учени. Известно е, че между VIII и XIII век там са пребивавали Авероес, Авицена, Газали, Мохамед ал-Хорезми и др., което допринася до процъфтяването на научна общност и написването на много трудове.[6][5] Сред научните области, които се развиват, са философия, математика, медицина, астрономия и оптика.[7][6]
Домът на мъдростта е разрушен и неговите богатства унищожени по време на обсадата на Багдад през 1258 г., като не остават никакви археологически следи, така че повечето от знанието за него произтича от трудовете на съвременници от онази ера като ал-Табари и Ибн ал-Надим.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Dimitri Gutas. Greek Thought, Arabic Culture: The Graeco-Arabic Translation Movement in Baghdad and Early ʻAbbāsid Society (2nd–4th/8th–10th Centuries). Psychology Press, 1998. ISBN 978-0-415-06132-2. с. 53 – 60.
- ↑ Jim Al-Khalili. 5: The House of Wisdom // The House of Wisdom: How Arabic Science Saved Ancient Knowledge and Gave Us the Renaissance. 31 March 2011. ISBN 978-1-101-47623-9. с. 53.
- ↑ Goldschmidt, Arthur. A concise history of the Middle East. Boulder, Colorado, Westview Press, 2002. ISBN 978-0-8133-3885-9. с. 78.
- ↑ а б Brentjes, Sonja. The Sciences in Islamic Societies // The New Cambridge History of Islam. Т. 4. Cambridge, Cambridge University Press, 2010. с. 569.
- ↑ а б в Pormann, Peter E., Savage-Smith, Emilie. Medieval Islamic medicine. Washington, D.C., Georgetown University Press, 2007. ISBN 9781589011601. OCLC 71581787. с. 20 – 29.
- ↑ а б Lyons, Jonathan. The house of wisdom: how the Arabs transformed Western civilization. New York, Bloomsbury Press, 2009. ISBN 9781596914599.
- ↑ „Al-Khalili 2011, p. 88
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата House of Wisdom в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |