Елизабет Люксембургска
Елизабет Люксембургска Alžběta Lucemburská | |
римско-немска, унгарска, бохемска и хърватска кралица | |
Бронзова статуя в дворцовата църква към Инсбрук | |
Родена |
7 октомври 1409 г.
|
---|---|
Починала | 19 декември 1442 г.
|
Погребана | Секешфехервар, Унгария |
Религия | Католическа църква |
Управление | |
Период | 1437 – 1440 |
Семейство | |
Род | Люксембурги |
Баща | Сигизмунд Люксембургски |
Майка | Барбара фон Цили |
Съпруг | Албрехт II (Германия) (28 септември 1421) |
Деца | Владислав Посмъртни[1] Анна Австрийска (1432 – 1462) Елизабет фон Хабсбург |
Елизабет Люксембургска в Общомедия |
Елизабет Люксембургска (на немски: Elisabeth von Luxemburg; на унгарски: Erzsebét; на хърватски: Elizabeta Luksemburška; на чешки: Alžběta Lucemburská; * 28 февруари 1409, Прага; † 19 декември 1442, Дьор), като съпруга на по-късния крал Албрехт II, е римско-немска (1438 – 1439), унгарска (1437 – 1439), бохемска (1438 – 1439) и хърватска кралица (1439 – 1440).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Дъщеря е на император Сигизмунд фон Люксембург от династията Люксембурги и втората му съпруга Барбара фон Цили.
На 7 октомври 1411 г., на 2-годишна възраст, Елизабет от Люксембург е сгодена за 12 години по-големия австрийски херцог Албрехт V от династията Хабсбурги. През 1421 г. тя се омъжва за Албрехт V (II) (1397 – 1439), крал на Унгария и Хърватия, римско-немски крал, крал на Бохемия и ерцхерцог на Австрия.
През нейния 17-годишен брак Елизабет ражда четири деца, последният син обаче след смъртта на нейния съпруг:
- Анна (* 12 април 1432, † 13 ноември 1462), от 1446 съпруга на херцог Вилхелм III от Саксония
- Георг (* 16 февруари 1435, † 16 февруари 1435)
- Елизабет Ракушанка (* ок. 1437, † 30 август 1505), от 1454 съпруга на Кажимеж IV Ягелончик, крал на Полша
- Владислав Постум (* 22 февруари 1440, † 23 ноември 1457), крал на Бохемия и Унгария
От Братислава Елизабет е политически активна, понякога противоположно на интересите на нейния съпруг. След смъртта на Албрехт II през 1439 г. тя енергично се стреми да осигури трона за нейния син Владислав Постум в Бохемия и Унгария, умира обаче след двегодишна неуспешна гражданска война, три дена след отпътуването на Владислав III. Погребана е в базиликата в Щулвайсенбург.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Constantin von Wurzbach: Habsburg, Elisabeth von Ungarn. Nr. 66. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 6, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1860, S. 166.
- Franz von Krones: Elisabeth. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 6, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 9 – 11.
- Hans Wagner: Elisabeth. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 4, Duncker & Humblot, Berlin 1959, ISBN 3-428-00185-0, S. 441 f. (Digitalisat).
- Elisabeth. In: Brigitte Hamann (Hrsg.): Die Habsburger. Ueberreuter, Wien 1988, ISBN 3-8000-3247-3, S. 85 – 86.