Направо към съдържанието

Жадеит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жадеит
Общи
Формула
(повтаряща се единица)		NaAlSi2O6 or Na(Al,Fe3+)Si2O6
Класификация на Щрунц9.DA.25
Класификация на Дана65.1.3c.1
Кристална симетрияC2/c
Характеристики
Кристална системамоноклинна
Цвят на чертатабяло
Дисперсияδ = 0.013 - 0.020
Жадеит в Общомедия

Жадеитът е пироксенов минерал със състав NaAlSi2O6. Той е твърд (твърдост по Моос от около 6,5 до 7,0), много жилав и плътен, със специфично тегло около 3,4. Среща се в широка гама от цветове, но най-често нюанси на зелено или бяло. Жадеитът се образува само в зоните на субдукция на континенталните граници, където скалата претърпява метаморфизъм при високо налягане, но относително ниска температура.

Жадеитът е основният минерал, съставляващ най-ценната форма на жад, скъпоценен камък, особено ценен в Китай. Повечето нефрити от жадеит с качество на скъпоценни камъни идват от Северен Мианмар. Инструменти от нефрит са открити в обекти от каменната ера, което показва, че минералът е бил ценен от хората още преди началото на писаната история.

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Името жадеит произлиза (през френската дума jade и латинската ilia[1]) от испанската фраза „piedra de ijada“, която означава „камък от страната“, тъй като в миналото се е смятало, че лекува бъбречни заболявания, когато се прилага отстрани на тялото.[2] Латинската версия на името, lapis nephriticus, е произходът на термина нефрит, който е различен минерал, но също споделя общоприетото име жад.[3]

Свойства

[редактиране | редактиране на кода]

Жадеитът е твърд, изключително жилав,[2] рядък минерал от семейството на клинопироксеновите минерали.[4] Въпреки че има много променлив цвят,[5] той обикновено е ябълковозелен до изумруденозелен, по-рядко бял или бял със зелени петна.[4] Появата обикновено е гранулирана или масивна;[4] отделните кристали са много редки и се срещат само като малки призматични кристали във вдлъбнатини в масивен жадеит.[2] Кристалите са четиристранни или осемстранни в напречно сечение и показват перфектно разцепване на [110] под ъгли от 87 и 93 градуса. Свързващите се кристали от масивен жадеит допринасят за изключителната му здравина.[6]

Жадеитът има твърдост по Моос от 6,5 до 7, малко по-ниска от тази на обикновения кварц.[4] Жадът е сравнително плътен, със специфично тегло от 3,3 до 3,5 в естествени образци.[4] Специфичното тегло се увеличава със съдържанието на желязо и много чистият жадеит има специфично тегло 3,25.[2] Блясъкът е стъкловиден или перлен върху откритите повърхности на разцепване, а линията е безцветна.[4] Жадеитът е полупрозрачен до прозрачен.[2]

Жадеитът се характеризира със своя зелен цвят и здрави агрегати от компактни влакнести кристали. Може да се разграничи от нефрита по неговия стъкловиден блясък върху полирани повърхности (полираният нефрит има мазен блясък)[4] и по своята по-висока плътност и индекс на пречупване. Серпентинът също има по-ниска плътност и индекс на пречупване от жадеита. Масивният жадеит също така характерно показва по-зърнеста текстура от нефрита или серпентинита.[2]

Жадеитът има топимост 2,5 (което го прави умерено лесен за стопяване с пламък от пропан) и придава жълт цвят на пламъка.[2]

Чистият жадеит има химичен състав NaAlSi
2O
6 и типичната структура на клинопироксен. Състои се от дълги вериги от силициеви тетраедри, в които всеки силициев йон е заобиколен от четири кислородни йона, като два от кислородните йони са споделени със съседни силициеви тетраедри. Веригите са свързани чрез алуминиеви и натриеви йони, за да образуват пълната триизмерна структура на кристал. Получената кристална структура принадлежи към моноклинната система[4] с пространствена група C2/c.

Цветове

[редактиране | редактиране на кода]
Необичаен лавандулов жад (метафонолит) от вилает Бурса, Северозападна Турция. Цветът е от жадеит пироксен.
Инспекция на жадови скали с преносимо UV LED фенерче на пазара за жад в Мандалей.

Цветът на жадеита обикновено варира от бяло през бледо ябълковозелено до наситено нефритено зелено, но може да бъде и синьо-зелено (като наскоро преоткрития жад „Олмекско синьо“), розово, лавандула и множество други редки цветове. Хлоромеланитът е много тъмнозелна до черна разновидност.[7] Цветът се влияе до голяма степен от наличието на микроелементи като хром и желязо. Прозрачността му варира от непрозрачна до почти прозрачна.[2] Вариации в цвета и полупрозрачността често се откриват дори в рамките на един екземпляр.[4]

Възникване

[редактиране | редактиране на кода]

Значителни находища на жадеит са изолирани и редки.[8] Намира се изключително в метаморфни скали с високо налягане и ниска температура в покрайнините на континентите.[4] Тук може да се намери като шушулки или жилки или като разпръснати зърна.[6] Находища има в Мианмар, Алпите, Русия,[9] Калифорния,[4] Япония,[10] и Гватемала.[2] Във Францисканския комплекс на Калифорния жадеитът се свързва с глаукофан, арагонит, мусковит, лавсонит и кварц.[4] Въпреки това, случаите с лапидарно качество са почти само в Мианмар.[2] Камъните по коритото на река Ую остават важен източник на жадеит.[11]

Употреба

[редактиране | редактиране на кода]

Жадеитът е доминиращият минерал от най-желания сорт жад.[5] Той е ценен в традиционната китайска култура, където се обработва в голямо разнообразие от красиви орнаменти и прибори.[4]

Жадеитът също е бил използван от народите от каменната ера за инструменти и оръжия.[4]

нефрит

[редактиране | редактиране на кода]

Жадеитът е един от двата минерала, признати за скъпоценния камък жад (нефрит). Другият е едноименният минерал нефрит.[12] Понякога други минерали като серпентин или кварц се продават като нефрит, но разликата може да се определи от разцепването и твърдостта.[13] Жадеитният нефрит е най-ценната форма,[2] с най-висококачествен материал, чиято цена от 1994 г. насам надвишава 200 долара за карат.[14] Жадеитният нефрит за първи път се използва значително в Китай едва към края на XVIII век като fei tsui.[15]

Жадеитът от долината на Мотагуа, Гватемала, е бил използван от олмеките и маите, както и от коренното население на Коста Рика.[16]

Необичайни цветове, като нефрит в „олмекско синьо“, който се характеризира със своя наситен синьо-зелен, полупрозрачен оттенък с бели петна, стават все по-високо ценени поради уникалната си красота и историческа употреба от мезоамериканските олмеки и коренното население на Коста Рика.[17]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Jade | Etymology, origin and meaning of jade by etymonline // Etymonline.com.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л Sinkankas, John. Mineralogy for amateurs. Princeton, N.J., Van Nostrand, 1964. ISBN 0442276249.
  3. ↑ Delario, A. J. Jade through the Ages — Part 1 // Rocks & Minerals 35 (11–12). November 1960. DOI:10.1080/00357529.1960.11766693. с. 578–582.
  4. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Klein, Cornelis, Hurlbut, Cornelius S. Jr. Manual of mineralogy : (after James D. Dana). 21st. New York, Wiley, 1993. ISBN 047157452X. с. 482–483, 598.
  5. ↑ а б jadeite // Glossary of geology. Fourth. Alexandria, Virginia, American Geological Institute, 1997. ISBN 0922152349.
  6. ↑ а б Nesse, William D. Introduction to mineralogy. New York, Oxford University Press, 2000. ISBN 9780195106916. с. 271=272.
  7. ↑ Chloromelanite // Mindat.org. Посетен на 25 January 2022.
  8. ↑ Allaby, Michael. A dictionary of geology and earth sciences. Fourth. Oxford, Oxford University Press, 2013. ISBN 9780199653065.
  9. ↑ Yingying, Xing и др. Structural hydroxyl distribution in jadeite grains and the diagenesis mechanism of jadeitite in Myanmar, Guatemala and Russia // Materials Testing 63 (3). 31 March 2021. DOI:10.1515/mt-2020-0034. с. 235–244.
  10. ↑ Itoigawa City, Niigata Prefecture, Chubu Region, Honshu Island, Japan // Mindat.org. Посетен на 2016-06-30.
  11. ↑ Klein Hurlbut, с. 599.
  12. ↑ Klein Hurlbut, с. 598 – 599.
  13. ↑ Desautels, Paul E. False Jade // The Jade Kingdom. 1986. ISBN 978-1-4684-6574-7. DOI:10.1007/978-1-4684-6572-3_2. с. 9–11.
  14. ↑ Austin, G.T. Gemstones. US Department of the Interior, Bureau of Mines, 1994. Архив на оригинала от 2023-10-05 в Wayback Machine.
  15. ↑ Jade. New York, Springer Science+Business Media, 1991. ISBN 9781461539223. с. 54.
  16. ↑ Hargett, D. Jadeite of Guatemala: A contemporary view // Gems Gemol 26. 1990. DOI:10.5741/GEMS.26.2.134. с. 134–141.
  17. ↑ Easby, Elizabeth Kennedy.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jadeite в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Жадеит&oldid=12336500“.