Жил Мюлер
Жил Мюлер | |
Gilles Müller | |
Информация | |
---|---|
Държава | Люксембург |
Роден | 9 май 1983 г. (на 41 г.)
|
Височина / Тегло | 193 cm |
Кариера | |
Професионална | 2001 |
Оттеглил се | 2018 |
Пари от наградни фондове | 5 991 874 щ.д. |
Сингъл | |
Победи-загуби | 233–213 |
Титли от ATP | 2 |
Най-висока позиция | 21 (31 юли 2017) |
Турнири от Големия шлем | |
ОП на Австралия | 4-ти кръг 2015 |
Ролан Гарос | 2-ри кръг 2012, 2015 |
Уимбълдън | 1/4 финал 2017 |
ОП на САЩ | 1/4 финал 2008 |
Двойки | |
Победи-загуби | 61–88 |
Най-висока позиция | 74 (1 май 2017) |
Турнири от Големия шлем | |
ОП на Австралия | 2-ри кръг 2016, 2017 |
Ролан Гарос | 1-ви кръг 2005, 2006, 2013, 2015, 2016 |
Уимбълдън | 2-ри кръг 2014, 2015 |
ОП на САЩ | 2-ри кръг 2015, 2016 |
Информацията е актуална към 13 август 2024 | |
Жил Мюлер в Общомедия |
Жил Мюлер (на френски: Gilles Müller) е люксембургски тенисист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Жил Мюлер е роден на 9 май 1983 г. в Реканж сюр Мес, Люксембург.
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Жил Мюлер е двукратен четвъртфиналист на сингъл на турнири от Големия шлем, което го прави най-успешния тенисист в историята на Люксембург. Печели две титли от ATP тураи, достига най-високо класиране в кариерата си на сингъл, като световен номер 21, на 31 юли 2017 г. Известен е със своя мощен сервис с лява ръка и умения на мрежата. След оттеглянето си Мюлер е назначен за капитан на отбора на Люксембург за Купа Дейвис.
Последният мач на Мюлер е през 2013 г. на Ролан Гарос, където той губи в първия кръг от Роберто Баутиста Агут. Завършва годината под номер 368 в световната ранглиста, отказва се, след като пропуска втората половина на сезона заради контузия в лакътя.[1][2]
Кариерна статистика
[редактиране | редактиране на кода]ATP финали (2 титли; 8 финала)
[редактиране | редактиране на кода]П–З | Година | Турнир | Клас | Настилка | Опонент | Резултат | |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Загуба | 0–1 | 2004 | Вашингтон Оупън | Международни | Твърда | Лейтън Хюит | 3–6, 4–6 |
Загуба | 0–2 | 2005 | Лос Анджелис Оупън | Международни | Твърда | Андре Агаси | 4–6, 5–7 |
Загуба | 0–3 | 2012 | Атланта Оупън | 250 серии | Твърда | Анди Родик | 6–1, 6–7(2–7), 2–6 |
Загуба | 0–4 | 2016 | Росмален Чемпиъншипс | 250 серии | Трева | Никола Маю | 4–6, 4–6 |
Загуба | 0–5 | 2016 | Зала на славата Оупън | 250 серии | Трева | Иво Карлович | 7–6(7–2), 6–7(5–7), 6–7(12–14) |
Победа | 1–5 | 2017 | Сидни Интернешънъл | 250 серии | Твърда | Дан Еванс | 7–6(7–5), 6–2 |
Загуба | 1–6 | 2017 | Ещорил Оупън | 250 серии | Клей | Пабло Каренио Буста | 2–6, 6–7(5–7) |
Победа | 2–6 | 2017 | Росмален Чемпиъншипс | 250 серии | Трева | Иво Карлович | 7–6(7–5), 7–6(7–4) |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Aegon Championships 2015: Jamie Delgado plots friend Andy Murray's downfall as Gilles Müller knocks out holder Grigor Dimitrov // Independent, 18 юни 2015.
- ↑ Australian Open: Novak Djokovic's downfall plotted by Jamie Delgado // BBC Sport, 25 януари 2015.