Знание
Знанието (или познание) е осъзнаването на фактите или практическите умения в дадена област, като може да включва и запознатостта с предмети или ситуации.[1] В по-общ смисъл то включва науката като цяло.[2]
Знанието за факти, наричано също съждително знание, често се определя като истинно вярване, отличаващо се от мнението или предположението по своята обоснованост. Макар сред философите да има широко съгласие, че съждителното знание е форма на истинно вярване, обосноваността е в центъра на много противоречия – дали изобщо е необходима, как да бъде разбирана и дали е необходимо нещо друго освен нея. Тези противоречия се усилват в резултат на поредица мисловни експерименти, развити от Едмънд Гетиър, довеждайки до различни алтернативни дефиниции. Някои от тях отхвърлят необходимостта от обоснованост и я заместват с други условия, като надеждност или епистемични добродетели. Други приемат, че обосноваността е необходима, но формулират допълнителни условия, например отсъствието на опровержения.
Знанието може да се създава по различни начини. Най-важният източник на емпирично познание са възприятията, обхващащи използването на сетивата. Много теоретици смятат и интроспекцията за източник на познание – не за външните физични обекти, а за собственото умствено състояние. Други източници включват също паметта, рационалната интуиция, разсъждението и свидетелстването. Според фундаментализма някои от тези източници са базови и могат да обосновават вярвания без да зависят от други умствени състояния. Този възглед се отхвърля от кохерентизма, според който необходимо условие на познанието е достатъчна степен на съгласуваност между всички умствени състояния на субекта.
Определения
[редактиране | редактиране на кода]В историята на философията са предлагани множество различни определения на познанието.[3][4][5] Повечето определения за познание в аналитичната философия разглеждат три основни типа. „Знанието, че“, наричано също пропозиционно познание, може да се изрази чрез „че“-твърдения, като „Аз знам, че Иван си е вкъщи“.[6][7][8] „Знанието как“ (ноу-хау) изразява практическа компетентност, като в „Тя знае как да плува“. И накрая, „знанието чрез запознатост“ се отнася за привичността на определен обект въз основа на предходен пряк опит.[7][9][10] В своите определения аналитичните философи обикновено се стремят да установят съществените характеристики на пропозиционното познание.[10] Съществува широко, макар и не пълно, съгласие между философите, че познанието включва когнитивен успех или епистемичен контакт с реалността, както и че пропозиционното познание е форма на истинно вярване.[11][12]
Въпреки съгласието за изброените общи характеристики на познанието, остават и множество дълбоки различия за точното определение за него. Тези различия са свързани с целите и методите в епистемологията и други области или с разминавания в стандартите за познание, които трябва да бъдат спазени. Някои автори се фокусират върху най-очевидните характеристики в опит да дадат практически използваемо определение.[13] Други се опитват да изведат теоретично прецизно определение чрез изброяване на условия, които да са необходими поотделно и достатъчни като цяло. Този подход често е наричан „анализ на познанието“, „понятие за познанието“ или „теория на познанието“.[3][14][15] Той може да се представи с аналогията за това, как химиците анализират дадено вещество, търсейки всички химични елементи, които го съставят.[3][16][17] Пример за този подход е характеризирането на познанието като обосновано истинно вярване, което е разглеждано от много философи като стандартното определение.[6][18] Други автори търсят общото ядро на различни примери за знание,[12] например епистемологията на „осъзнаването преди всичко“ на Пол Силва[19] или дефиницията на Бари Алън на познанието като „превъзхождащо артифактно представяне“.[20][21]
Методологичните различия се отнасят до това дали изследването се основава на абстрактни и общи интуиции, или на конкретни и специфични случаи, като двата подхода се наричат съответно методизъм и партикуларизъм.[22][23][24] Друг източник на несъгласия е ролята на обикновения език в изследването – каква тежест се придава на начина на използване на понятието „познание“ в ежедневната реч.[8][15] Така според Лудвиг Витгенщайн не съществува отчетливо определение на познанието, тъй като то е само струпване на концепции, свързани чрез семейна прилика.[25] Различните разбирания за стандартите на познание също водят до различни несъгласия. Някои епистемолози смятат, че към познанието има много високи изисквания, като непогрешимост, и по тази причина то е много рядко. Други го разглеждат като обичайно явление, често срещано в много ежедневни ситуации без прекалено високи стандарти.[3][7][26]
В аналитичната философия познанието обикновено се разглежда като умствено състояние на отделната личност, но понятието понякога се използва и в значението на характеристика на група от хора като групово познание, социално познание или колективно познание.[27][28] В малко по-различен смисъл то може да обозначава и знанието, съхранявано в документи, като при „знанието в библиотеката“[29][30] или „база знания“ на експертна система.[31][32]
Процес на придобиване на знание
[редактиране | редактиране на кода]
Придобиването на знание включва комплекс от когнитивни процеси: възприятие, учене, комуникация, асоциация и разсъждение. Терминът знание също се използва за да обозначи сигурното разбиране на субекта със способността да го използва за специфични цели, ако е подходящо.
Житейски опит
[редактиране | редактиране на кода]Човек придобива по-голямата част от знанията като усвоява повече или по-малко системно натрупания от обществото опит с обективната действителност. Разглежда се както опитът от ежедневието, така и резултатите от научни познания. Неръководеното, спонтанно добиване на опит, каквото първоначално получават децата, не може да бъде противопоставено на усвояването на общественото знание; то се вмества в многообразните обществени отношения.
Качество на знанието
[редактиране | редактиране на кода]Качеството на знания за конкретен индивид се определя само в процес на умствена дейност при дадени вътрешни и външни условия, например при възпроизвеждането като отговор на различни изисквания и въздействия, при решаване на даден проблем и др. Качеството на знание е в неделима връзка и взаимодействие със способностите, нагласите, мотивацията и други свойства на личността, които въздействат върху протичането на определена умствена дейност.
Йоахим Ломпшер (на немски: Joachim Lompscher, Prof. Dr. sc. paed.), немски психолог, определя следните критерии за оценяване качествата на знанията:[33]
- Правилност – степента на покритие между твърденията и съответните действия, от една страна, и обществените знания, от друга. При учениците се съпоставя учебното съдържание в дадена област с обективната действителност.
- Обобщеност – установява се от степента на покритие между общото, особеното и единичното в твърденията (теориите, законите, правилата, фактите) и съответните действия по отношение на определена система от знания или нейна част.
- Конкретност и нагледност – степента на покритие между конкретното и абстрактното. Зависи от наличието и относителната действеност на сетивно-конкретните и абстрактно вербалните елементи в системата от знания и чрез наличието на взаимовръзки между тях.
- Системност – проявява се в изграждането на единна повече или по-малко структурирана и обширна система от знания. Проявява се в степента на подреденост и обвързаност на знанията за дадена област и във връзките между знанията за различни области.
- Трайност – степента на затвърденост на съдържанието на умствената дейност. Основава се на:
- обема от възпроизведеното;
- вида и съставните части на възпроизведената област от знания;
- качествените изменения в знанията в сравнение с възпроизвеждането непосредствено след първото усвояване;
- времето, изминало от първото усвояване до възпроизвеждането.
- Разполагаемост – степента на приложимост и преносимост на знанията.
- Смисленост – степента на субективната значимост на знанията.
Проверка на знанията
[редактиране | редактиране на кода]
Прилагат се тестове за знания. Те са тестове в по-широкия смисъл на думата – методи, които установяват обема, системността, трайността, приложимостта на знанията.
Пример за организирана национална проверка на знанията на учениците, завършващи средно образование, са зрелостните изпити. По време на обучението си от втори до дванадесети клас в българското училище се извършва текущо оценяване на знанията и уменията им по различните учебни предмети.
Символ
[редактиране | редактиране на кода]По времето на ренесанса в Италия, скрижалите се изобразяват като разтворена книга, символ на знанието.[34]
Определено знание (философия)
[редактиране | редактиране на кода]
Определението за знание е въпрос на растящи дебати сред философите в полето на епистемологията. Класическата дефиниция е описана, но в крайна сметка не е подкрепена от Платон[35], е че, за да има знание трябва да са изпълнени поне три критерия; за да се брои като знание, изказването трябва да бъде оправдано, истинно и убеждение. Някои претендират, че тези условия не са достатъчни като с демонстрираните примери със случая на Гетиер. Има редица предложени алтернативи, включително аргументите на Робърт Нозик за изискването, че знанието проследява истината и допълнителното изискване на Симон Блекбърн, че не искаме да кажем, че този, който среща някое от тези условия „чрез дефект, пропуск или провал“ има знание.
Видове знание според Ломпшер (1975)
[редактиране | редактиране на кода]Разграничават се четири вида знания, които взаимно се обуславят и проникват:
- Знание за факти – съдържа знания за обектите в заобикалящия свят, техните свойства и отношения. Биват както образно-предметни, например представи, така и абстрактно-словесни, например понятия от най-различна степен на обобщеност. Те са основата на другите видове знания.
- Знание за методи – отнася се до начина на извършване на определено действие. Тук спадат обикновените външни действия, като миене на зъби или писане, но и умствени действия, напр. граматически разбор на изречение, решаване на задача по математика, както и техники на умствената дейност, правила за по-ефективно учене и др. Преподаването на знания на ученици налага точни инструкции за извършването на едно действие и за това, на което трябва да се обърне специално внимание. На основа знанията за методи се развиват уменията и способностите.
- Знание за норми – насочени предимно към човешките взаимоотношения и поведението спрямо другите. Те са резултат от обществените норми на поведение, като идеология, морал и нрави. Необходимо е да се осъзнаят от учащия се, за да могат да бъдат приложени в регулацията на собственото поведение. Но предаването на знания за норми не е достатъчно за изграждане на поведение, съобразено с нормите. Тези знания са необходимо, но не е достатъчно условие за такова поведение.
- Знание за ценности – съдържа знания за политическите, мирогледните, моралните и естетическите стойности. Изграждането на способности за критично отношение към явленията и събитията от околния свят, т.е. способност за оценяване се разглежда като определено от обективните интереси и позиции на дадената група, класа, общество, чийто член е отделната личност. Това знание е необходимо за вземането на правилно становище от субекта.
Управление на знанията
[редактиране | редактиране на кода]Управлението на знанието е административен подход за боравене с практическите знания на дадена организация. Този подход се занимава със съществуващите знания, изграждането на нови знания, а също и с начините за съхранение на данни. Съществуващите знания както и новите знания допринесат за засилване на ефективното използване на фирмените ресурси и следователно за по-доброто функциониране на бизнес организацията. Ето защо непрекъснато се търсят начини за управление на знанията.
Други
[редактиране | редактиране на кода]На знанието е наречена улица в квартал „Бенковски“ в София (Карта).
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Институт за български език 2023.
- ↑ Андрейчин 2005, с. 280.
- ↑ а б в г Ichikawa 2018.
- ↑ Bolisani 2018, с. 1 – 22.
- ↑ oxforddictionaries.com 2010.
- ↑ а б Klein 1998.
- ↑ а б в Hetherington 2022.
- ↑ а б Stroll 2019.
- ↑ Stanley 2001, с. 411 – 444.
- ↑ а б Zagzebski 1999, с. 92.
- ↑ Zagzebski 1999, с. 109.
- ↑ а б Steup 2020.
- ↑ Zagzebski 1999, с. 99.
- ↑ Hannon 2021.
- ↑ а б Lehrer 2015.
- ↑ Zagzebski 1999, с. 96.
- ↑ Gupta 2021.
- ↑ Zagzebski 1999, с. 99 – 100.
- ↑ Silva 2019, с. 723 – 746.
- ↑ Crumley 2016, с. 51 – 52.
- ↑ Allen 2005, с. 1199 – 1204.
- ↑ Pritchard 2013.
- ↑ McCain 2022.
- ↑ Fumerton 2008, с. 34 – 52.
- ↑ Gottschalk-Mazouz 2013, с. 215 – 232.
- ↑ Black 2002, с. 23 – 32.
- ↑ Klausen 2015, с. 813 – 839.
- ↑ Lackey 2021.
- ↑ HarperCollins 2022a.
- ↑ Magee 1971, с. 74 – 75.
- ↑ HarperCollins 2022b.
- ↑ Walton 2005, с. 59 – 69.
- ↑ Льове, Ханс (автор на статията „Знания“). Речник по психология, ДИ „Наука и изкуство“, София, 1989, превод от четвъртото немско издание, Wörterbuch der Psychologie, Leipzig, 1981.
- ↑ University of San Carlos, The University Motto and Seal, архив на оригинала от 16 декември 2011, https://web.archive.org/web/20111216195034/http://www.usc.edu.ph/about_usc/about_usc_seal.jsp, посетен на 26 декември 2011
- ↑ In Plato's Theaetetus: Сократ и Theaetetus дискутират трите определения на знанието: знанието като нищо друго освен възприятие, знанието като истинско съждение, и накрая знанието като истинско съждение с описание. Всяка от тези дефиниции е показана като незадоволителна.
- Цитирани източници
- Андрейчин, Любомир. Български тълковен речник. Наука и изкуство, 2005. ISBN 954020156Х. с. 280.
- знание // ibl.bas.bg. Институт за български език, 2023. Посетен на 2023-01-22.
- Allen, Barry. Knowledge // New Dictionary of the History of Ideas. Т. 3. New York, Charles Scribner's Sons, 2005. ISBN 0684313774. OCLC 55800981. Архивиран от [ оригинала] на 2017-08-22. (на английски)
- Black, Tim. Relevant alternatives and the shifting standards of knowledge // Southwest Philosophy Review 18 (1). 1 April 2002. DOI:10.5840/swphilreview20021813. p. 23 – 32. Архивиран от оригинала на 2022-06-02. Посетен на 2022-06-12. (на английски)
- Bolisani, Ettore et al. The Elusive Definition of Knowledge // Emergent Knowledge Strategies: Strategic Thinking in Knowledge Management. Springer International Publishing, 2018. ISBN 9783319606576. DOI:10.1007/978-3-319-60657-6_1. Архивиран от оригинала на 2022-06-02. Посетен на 2022-06-12. (на английски)
- Crumley, Jack S. What do you know? Look at the artifacts // Introducing Philosophy: Knowledge and Reality. Peterborough, Ontario, Canada, Broadview Press, 2016. ISBN 9781554811298. OCLC 950057343. Архивиран от [ оригинала] на 2022-06-13. Посетен на 2022-06-13. (на английски)
- Fumerton, Richard. The Problem of the Criterion // The Oxford Handbook of Skepticism. 25 September 2008. ISBN 9780195183214. DOI:10.1093/oxfordhb/9780195183214.003.0003. Архивиран от оригинала на 2022-06-02. Посетен на 2022-06-12. (на английски)
- Gottschalk-Mazouz, N. Internet and the flow of knowledge // Philosophy of the Information Society: Proceedings of the 30th International Ludwig Wittgenstein-Symposium in Kirchberg, 2007. Walter de Gruyter, 2 May 2013. ISBN 9783110328486. p. 215 – 232. Архивиран от оригинала на 2015-05-24. (на английски) Архив на оригинала от 2015-05-24 в Wayback Machine.
- Gupta, Anil. Definitions: 1.1 Real and nominal definitions // Stanford Encyclopedia of Philosophy. Metaphysics Research Lab, Stanford University, 2021. Архивиран от оригинала на 2022-05-01. Посетен на 2022-05-28. (на английски)
- Hannon, Michael. Knowledge, concept of // Routledge Encyclopedia of Philosophy. London; New York, Routledge, 2021. ISBN 9780415073103. DOI:10.4324/9780415249126-P031-2. Архивиран от [ оригинала] на 2022-06-02. Посетен на 2022-06-12. (на английски)
- knowledge // The American Heritage Dictionary. HarperCollins, 2022a. Посетен на 2022-10-25. (на английски)
- knowledge base // The American Heritage Dictionary. HarperCollins, 2022b. Посетен на 2022-10-25. (на английски)
- Hetherington, Stephen. Knowledge // Internet Encyclopedia of Philosophy. 2022. Архивиран от оригинала на 2022-06-02. Посетен на 2022-05-18. (на английски)
- Ichikawa, Jonathan Jenkins et al. The Analysis of Knowledge // The Stanford Encyclopedia of Philosophy. Metaphysics Research Lab, Stanford University, 2018. Архивиран от оригинала на 2022-05-02. Посетен на 24 May 2022. (на английски)
- Klausen, Søren Harnow. Group knowledge: a real-world approach // Synthese 192 (3). March 2015. DOI:10.1007/s11229-014-0589-9. p. 813 – 839. (на английски)
- Klein, Peter D. Knowledge, concept of // Routledge Encyclopedia of Philosophy. London; New York, Routledge, 1998. ISBN 9780415250696. DOI:10.4324/9780415249126-P031-1. OCLC 38096851. Архивиран от [ оригинала] на 2022-06-13. Посетен на 2022-06-13. (на английски)
- Lackey, Jennifer. The Epistemology of Groups. Oxford University Press, February 2021. ISBN 9780199656608. (на английски)
- Lehrer, Keith. 1. The Analysis of Knowledge // Theory of Knowledge. Routledge, 2015-10-15. ISBN 9781135196097. Архивиран от оригинала на 2022-06-02. Посетен на 2022-06-12. (на английски)
- Magee, Bryan et al. Conversation with Karl Popper // Modern British philosophy. New York, St. Martin's Press, 1971. ISBN 9780192830470. OCLC 314039. Popper: Putting our ideas into words, or better, writing them down, makes an important difference. ... It is what I call 'knowledge in the objective sense'. Scientific knowledge belongs to it. It is this knowledge which is stored in our libraries rather than our heads. Magee: And you regard the knowledge stored in our libraries as more important than the knowledge stored in our heads. Popper: Much more important, from every point of view (на английски)
- McCain, Kevin. Problem of the Criterion // Internet Encyclopedia of Philosophy. 2022. Архивиран от оригинала на 2022-06-02. Посетен на 2022-05-28. (на английски)
- knowledge // Oxford dictionary (American English). oxforddictionaries.com, 2010. Архивиран от оригинала на 2010-07-14. Посетен на 2023-01-28. (на английски)
- Pritchard, Duncan. 3 Defining knowledge // What is this thing called Knowledge?. Routledge, 2013-10-01. ISBN 9781134573677. Архивиран от оригинала на 2022-06-02. Посетен на 2022-06-12. (на английски)
- Silva, Paul Jr. Beliefless knowing // Pacific Philosophical Quarterly 100 (3). September 2019. DOI:10.1111/papq.12273. p. 723 – 746. (на английски)
- Stanley, Jason et al. Knowing How // Journal of Philosophy 98 (8). 2001. DOI:10.2307/2678403. p. 411 – 444. Архивиран от оригинала на 2022-06-02. Посетен на 2022-06-12. (на английски)
- Steup, Matthias et al. Epistemology // Stanford Encyclopedia of Philosophy. Metaphysics Research Lab, Stanford University, 2020. Архивиран от оригинала на 2020-07-21. Посетен на 2022-05-22. (на английски)
- Stroll, Avrum. epistemology // www.britannica.com. 2019. Архивиран от оригинала на 2019-06-10. Посетен на 2022-05-20. (на английски)
- Walton, Douglas N. Pragmatic and idealized models of knowledge and ignorance // American Philosophical Quarterly 42 (1). January 2005. с. 59 – 69. It is a pervasive assumption in recent analytical philosophy that knowledge can be defined as a modality representing a rational agent's true and consistent beliefs. Such views are based on rationality assumptions. One is that knowledge can only consist of true propositions. This way of speaking is sharply at odds with the way we speak about knowledge, for example, in computing, where a so-called knowledge base can be a database, that is, a set of data that has been collected and is thought to consist of true propositions, even though, realistically speaking, many of them might later be shown to be false or untenable. ... The pragmatic account of knowledge starts with a knowledge system, meaning a working system with an agent having a database. ... The notion of a search can be a social one, in many instances. A group of agents can be engaged in the search, and some of them can know things that others do not know.
- Zagzebski, Linda. What Is Knowledge? // The Blackwell Guide to Epistemology. Malden, MA, Blackwell, 1999. ISBN 9780631202905. DOI:10.1002/9781405164863.ch3. OCLC 39269507. Архивиран от [ оригинала] на 2022-06-02. Посетен на 2022-06-12. (на английски)
|
