Католицизъм в Унгария

Католическата църква в Унгария (на унгарски: Magyar Katolikus Egyház) е част от световната католическа общност.

Католицизмът е най-разпространената религия в страната. Според преброяването през 2001 г., католиците в страната са 5,56 милиона души или 54,5% от общото население^[1]. По данни на сайта catholic-hierarchy.org, през 2006 г. броят на католиците в страната е 6 090 881 души^[2]. По-голямата част от унгарското население, изповядващо католицизъм, принадлежи към латинския обред, а гръкокатолиците наброяват 269 000 души (2,6% от населението). Има и малка общност арменски католици. Според изследване на Мичиганския университет на ежеседмичните църковни служби през 1991 г. присъства 21% от общото население на Унгария^[3].

Базиликата Свети Адалберт в Естергом. Надписът на фронтона гласи: „Глава, Майка и Учител на Църквата в Унгария“

Актуално състояние

Конституцията на страната гарантира свобода на вероизповеданието. Редица католически празници са обявени за държавни (Великден и понеделник след Великден (Велики понеделник), Петдесетница и понеделника след нея, Деня на вси светии – 1 ноември, Рождество – 25 декември, Деня на Свети Стефан – 26 декември).

История

Д. Бенцур. „Покръстването на Свети Ищван“

По време на миграцията си към Европа, унгарците са езичници. След заселването им в Дунавската равнина, редица християнски мисионери от Запад се опитва да ги приобщи към християнството, но до началото на 11 век тези опити се оказват безуспешни. Първият християнски крал на страната става Ищван I, впоследствие канонизиран, както и сина му Имре. Към първата половина на 11 век, повечето унгарци приемат християнството и латинските обреди, като значителна роля за това изиграва Герард Унгарски. Езическата реакция след смъртта на Ищван I скоро е потушена. Голяма роля в укрепването на католицизма в страната има крал Ласло I, който впоследствие също е канонизиран.

До Реформацията, преобладаващата част от унгарците са католици. Реформацията в Унгария постига значителен успех, като отначало лутеранството, а после и калвинизма широко се разпространяват сред унгарците, и в средата на 16 век Унгария става предимно протестантска^[4].

Борбата между католици и протестанти се състои на фона на турските нашествия – към началото на 17 век турците завладяват почти цялата страна и резиденцията на главата на Католическата църква, архиепископа на Естергом, е пренесена в Търнава, а по-късно в Братислава. На територията на османска Унгария голям брой католически църкви са унищожени или превърнати в джамии, част от населението преминава към исляма. В северната част на Унгария (понастоящем – територията на Словакия), която се оказва под контрола на Хабсбургите, се разгръща контрареформация, която преминава под водещата роля на ордена на йезуитите и се оказва ефективна^[4]. Йезуитите основават много училища, активно насърчават католическото благочестие сред хората. След освобождението от турците, Унгария отново се превръща в предимно католическа страна, с изключение на източните райони, по-специално около Дебрецен, където остават да съществуват многобройни протестантски общини.

Структура

Католическата църква в страната включва 4 архиепархии-митрополии и 9 епархии (една от тях с византийски обред). Примасът на Унгария оглавява архиепархията-митрополия Естергом-Будапеща. Понастоящем титлата примас на Унгария принадлежи на кардинал Петер Ердьо. В Унгария е организиран военен ординариат, предназначен за грижи за военнослужещи-католици (с 14 свещеника). Абатството Панонхалм има статут на независимо териториално абатства. Епископите на страната от двата обреда, ръководителят на военния ординариат и абатът на Панонхалм са обединени в Конференцията на католическите епископи на Унгария.

Унгарската гръкокатолическа църква се състои от две независими структури – епархията Хайдудорог, която е суффраганна по отношение на митрополията Естергом-Будапеща и самостоятелно апостолския екзархат Мишколц.

15 унгарски храма имат почетния статут „малка базилик“а^[5]. За духовен център на страната е смятан Естергом. Най-известните храмове в страната са базиликата „Свети Адалберт“ в Естергом, базиликата „Свети Ищван“ и църквата „Свети Матиаш“ в Будапеща, базиликата в Егер, съборът „Свети Михаил“ във Веспрем, както и абатството Панонхалм.

Статистика по епархии (данни от 2006 г.)^[2]:

Епархия		Статут	Митрополия	Обред	Брой католици	Брой свещеници	Брой енории	Глава	Катедрален събор	Бележки
Архиепархия Естергом-Будапеща	Esztergom-Budapest	Митрополия		Латински	1 264 867	398	152	кардинал Петер Ердьо	Базилика „Свети Адалберт“ (Естергом)	Митрополията е оглавявана от примаса на Унгария
Архиепархия Егер	Eger	Митрополия		Латински	690 000	223	314	Чаба Терняк	Събор „Свети Йоан“, Егер
Архиепархия Калоча-Кечкемет	Kalocsa-Kecskemét	Митрополия		Латински	379 072	103	138	Балаж Бабел	Събор в град Калоча
Архиепархия Веспрем	Veszprém	Митрополия		Латински	315 374	134	180	Дюла Марфи	Събор „Свети Михаил“, Веспрем
Хайдудорогска епархия	Hajdúdorog	Епархия	Естергом-Будапеща	Византийски	270 000	222	145	Фюльоп Кочиш	Гръкокатолически събор „Въведение в храма на Пресвета Богородица“, Хайдудорог	част от Унгарската гръкокатолическата църква
Епархия Дьор	Győr	Епархия	Естергом-Будапеща	Латински	370 000	162	194	Лайош Папаи	Съборът на град Дьор
Епархия Секешфехервар	Székesfehérvár	Епархия	Естергом-Будапеща	Латински	435 700	105	144	Антал Шпани	Събор „Свети Ищван“, Секешфехервар
Епархия Печ	Pécs	Епархия	Калоча-Кечкемет	Латински	401 000	132	206	Михай Майер	Събор „Свети свети Петър и Павел“, Печ
Епархия Сегед-Чанад	Szeged-Csanád	Епархия	Калоча-Кечкемет	Латински	440 000	117	129	Ласло Киш-Риго	Съборът на град Сегед
Епархия Дебрецен-Нийрегихаза	Debrecen-Nyíregyháza	Епархия	Егер	Латински	250 000	94	57	Ференц Паланки	Събор „Света Ана“, Дебрецен
Епархия Вац	Vác	Епархия	Егер	Латински	640 000	221	225	Миклош Беер	Съборът на град Вац
Епархия Капошвар	Kaposvár	Епархия	Веспрем	Латински	299 404	95	101	Бела Балаш	Съборът на град Капошвар
Епархия Сомбатхей	Szombathely	Епархия	Веспрем	Латински	294 000	144	176	Андраш Вереш	Съборът на град Сомбатхей
Абатство Панонхалм	Pannonhalma	Териториално абатство		Латински	21 516	14	15	Имре Варсеги	Базилика „Свети Мартин“
Екзархат Мишколц	Pannonhalma	Апостолски екзархат		Византийски	19 948	37	31	Атаназ Орос		част от Унгарската гръкокатолическа църква

Източници

↑ Официални резултати от преброяването през 2001 г. // Архивиран от оригинала на 2011-05-11. Посетен на 2016-03-26.
↑ ^а ^б Статистика на сайта catholic-hierarchy.org
↑ The University of Michigan News and Information Services"; „Study identifies worldwide rates of religiosity, church attendance, архив на оригинала от 6 април 2016, https://web.archive.org/web/20160406140729/http://www.adherents.com/adhloc/Wh_127.html#301, посетен на 26 март 2016
↑ ^а ^б „Венгрия“ //Католическая энциклопедия. Т.1. М.:2002. Ст. 905 – 913
↑ Католическата църква в Унгария на сайта gcatholic.org

Външни препратки

[perep-1] Официални резултати от преброяването през 2001 г. // Архивиран от оригинала на 2011-05-11. Посетен на 2016-03-26.

[c-h-2] а ^б Статистика на сайта catholic-hierarchy.org

[3] The University of Michigan News and Information Services"; „Study identifies worldwide rates of religiosity, church attendance, архив на оригинала от 6 април 2016, https://web.archive.org/web/20160406140729/http://www.adherents.com/adhloc/Wh_127.html#301, посетен на 26 март 2016

[ke-4] а ^б „Венгрия“ //Католическая энциклопедия. Т.1. М.:2002. Ст. 905 – 913

[5] Католическата църква в Унгария на сайта gcatholic.org

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]