Класическа Гърция
Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания. |
История на Гърция |
---|
Праистория (до IV/III хил. пр. Хр.) |
|
Бронзова епоха (IV/III – ΙΙ хил. пр. Хр.) |
Древна Гърция (XI – I в. пр. Хр.) |
|
Гърция в Римската империя |
|
Средновековие и Ново време (330 – 1832) |
|
Съвременна Гърция |
|
Тематични статии |
Класическият период от историята на Древна Гърция е между V – IV в. пр.н.е. Според други автори започва от битката при Платея през 479 г. пр.н.е. и продължава до битката при Херонея през 338 г. пр.н.е. Класическият период обхваща времето между отхвърлянето на персийската опасност и попадането под македонска зависимост на Елада, и продължава 141 години.[1]
Предистория
[редактиране | редактиране на кода]През първата половина на V в. пр.н.е. между Ахеменидската империя и гръцките полиси се водят продължителни войни, описани подробно от Херодот. В резултат на гръцката победа се засилва влиянието на Древна Атина и Делоския морски съюз, в който Атина играе водеща роля. Тази ѝ роля се оспорва от Спарта през класическия период, което се изразява в избухването на Пелопонеските войни.
Още предходно и постепенно Древна Атина е издигнала и укрепила своята мощ за през класическия период, което позволява на жителите на града да отделят значителен ресурс за развитието на древногръцкото изкуство, култура и философия. По това време се учредява и прочутата Атинска академия. Създават се велики шедьоври на изкуството от най-добрите майстори художници, архитекти и скулптори. Древна Атина се разраства и изгражда по плана на Перикъл за превръщането на града в „произведение на изкуството“. Развиват се най-вече науката, изкуството и философията. Това е и „златният век“ в историята на Древна Атина.[1]
От друга страна, Спарта не може да преглътне възхода на Древна Атина и така борбата за надмощие между двата полиса ражда военен конфликт между тях и техните съюзници сред останалите полиси. Победата на Спарта във войната довежда до размяна на ролите между двата града и Спарта става най-могъщия полис в Древна Гърция, принуждавайки другите градове да съблюдават спартанските военни порядки.
Значими фигури
[редактиране | редактиране на кода]Разцветът на занаятите и търговията, изкуството и културата през този период се свързва с имената на Фидий, Мирон, Праксител, Софокъл, Еврипид, Платон и Аристотел. В този смисъл се щампова и класическото изкуство и класическата древногръцка философия.[1]
Залез
[редактиране | редактиране на кода]Класическият период се свързва не само с възхода, но и с упадъка на древногръцкия полис и класическата древногръцка култура, за което спомагат най-вече многобройните и изтощителни войни между отделните полиси, които в крайна сметка изтощават древногръцкия свят и Елада, правейки ги лесна плячка за възхождащата Древна Македония.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 233 – Класически период в Древна Гърция. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991.