Когурьо
Когурьо | |
37 пр.н.е. – 22 октомври 668 | |
Континент | |
---|---|
Столица | Пхенян (427 г. – 668 г.) |
Религия | |
Форма на управление | |
Население | |
По оценка от 668 г. | 3 500 000 души |
| |
Когурьо в Общомедия |
Когурьо (на корейски: 고구려 или 高句麗, [koɡuɾjʌ] на китайски: 高句驪 или 高句丽, остаряло Гао-Гюйли); (37 г. пр.н.е. – 668 г.) е държава на народа Когурьо в периода на Трите корейски царства[1][2][3][4][5]. Разположена е в северните и средните части на Корейския полуостров и в южните и централни части на Манджурия. Във върха на своя разцвет, Когурьо контролира по-голямата част от Корейския полуостров, Манджурия, части от руския Далечен Изток и Източна Монголия.[6]
История
[редактиране | редактиране на кода]Съвременното име Корея идва от името на средновековната държава Корьо, което от своя страна е съкращение от Когурьо[7]. Столицата е град Хвандо, а от началото на 5 век – Пхенян.
Когурьо е силно милитаризирана държава[8]. Корейските учени я описват като империя[9][10]. Първоначално има четири частично автономни окръга, базирани на кардинални направления и централен окръг, ръководен от монарха. Обаче през 1 век окръзите стават централизирани и управлявани от централния окръг, а в края на 3 век те губят политическа и военна автономия[11][12].
Всеки мъж в царството трябва да служи военна служба или може да избегне призовката, като плаща допълнителен зърнен данък. В трактат от Тан от 668 г. са записани общо 675 000 служители и 176 военни гарнизона.
Основното оръжие е лъкът[13]. Той е модифициран така, че да е по-композитен и с увеличена способност за изхвърляне на стрелите. В по-малка степен се използват и машини за хвърляне на камъни, както и арбалети. Оръжията, използвани срещу конницата и в открит строй, са предимно копията. Два вида мечове са използвани. Първият е по-къс вариант с две остриета, използван предимно за хвърляне. Другият е по-дълъг нож с едно острие с минимален ръб и пръстеновидни шпилки. Каските са подобни на шлемовете, използвани от централноазиатските народи, украсени с крила, кожи и кончета. Щитът е основната защита, който покрива по-голямата част от тялото на войника.
Императорът има два двореца – един в столицата и един в провинцията. Освен столицата съществуват и още няколко десетки градове.
Има съдилища, но няма затвори. Виновният е съден от чиновници и ако е осъден, присъдата е изпълнявана веднага, а жена му и децата му са отдавани в робство. Крадецът трябва да върне краденото в размер на 12 пъти[14].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Koguryo // Encyclopædia Britannica. Посетен на October 15, 2013.
- ↑ Barnes, Gina. State Formation in Korea: Emerging Elites. 2013.
- ↑ Byington, Mark. The History and Archaeology of the Koguryo Kingdom. 2016.
- ↑ Li, Narangoa, Cribb, Robert. Historical Atlas of Northeast Asia. 2014.
- ↑ Gardiner, Kenneth. The origin and rise of the Korean kingdom of Koguryo, from the 1st century to A.D. 313 // University of London, 1964.
- ↑ Goguryeo // Посетен на 2019-04-14.
- ↑ 디지털 삼국유사 사전, 박물지 시범개발 // Korea Creative Content Agency. Архивиран от оригинала на 2018-11-19. Посетен на 6 February 2017.
- ↑ Yi, Ki-baek. A New History of Korea. Harvard University Press. ISBN 9780674615762. с. 23 – 24. Посетен на 21 November 2016.
- ↑ 신형식. [1] Ewha Womans University Press, 2003. ISBN 9788973005284. с. 56. Посетен на 12 September 2017.
- ↑ 이덕일, 박찬규. [2] 역사의아침, 2007. ISBN 9788995884973. Посетен на 12 September 2017.
- ↑ [3] Dasan Books, 2010-07-28. ISBN 9788963704067. с. 61. Посетен на 21 November 2016.
- ↑ ko:고구려와 수나라의 전쟁. ebookspub(이북스펍), 2014-03-07. ISBN 9791155191330. с. 26. Посетен на 21 November 2016.
- ↑ news.donga.com
- ↑ Гумилёв Л. Восток в средние века // Посетен на 2018-11-16.