Косовска битка (1448)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Косовска битка.
| Косовска битка (1448) | |||
| Османски войни в Европа | |||
 Османски акънджия побеждава унгарски рицар (миниатюра от XVI век) | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 17 – 20 октомври 1448 г. | ||
| Място | Косово поле | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
 | |||
| Косовска битка в Общомедия | |||
Косовската битка (17 – 20 октомври 1448) е сражение между войските на унгарския управител Янош Хуняди и османския султан Мурад II, състояло се на Косово поле.
Поражението на Хуняди бележи краха на последния опит за изтласкване на османците от Балканите през Средновековието.[1]
Предистория
[редактиране | редактиране на кода]Поражението при Варна през 1444 г. не отказва Хуняди от офанзивни действия срещу османците. Окуражен от успешното въстание на албанците начело със Скендербег, четири години по-късно той потегля на нов поход южно от Дунав с 24-хилядна войска, в която влизат и 8000 власи.[2] Опасявайки се от османско отмъщение, в случай, че унгарците бъдат победени, сръбският владетел Георги Бранкович отказва да се присъедини към Хуняди и в отговор на това земите му са опустошени.[3]
Целта на унгарско-влашките войски е да се съединят със силите на Скендербег. Преди да стигнат Албания, те са пресрещнати от Мурад II на Косово поле.[1]
Развой на битката
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки численото си превъзходство османците (към 60 000 души[4]) възприемат отбранителна тактика. Пред целия им фронт е издигната палисада с ров. В центъра зад укрепление от коли (заимстван от хуситския вагенбург) са разположени еничари с мускети и артилерия. От двете им страни е разположена османската конница. Хуняди разполага силите си по същия начин. На еничарите той противопоставя наемници от Германия и Бохемия, въоръжени също с огнестрелно оръжие.[1][4]
В първия ден на битката (17 октомври) се водят схватки с малък мащаб. На 18 октомври Хуняди преминава в настъпление, атакува левия османски фланг, но е отблъснат. Без успех завършва и щурмът на еничарските укрепления през нощта. Решителен за изхода на битката е третият ден (19 октомври), когато привидно отстъпление на османските крила примамва унгарската армия да атакува отново в центъра. При последвалата османска контраатака влашките съюзници на Хуняди минават на страната на Мурад. Остатъците от унгарската армия отстъпват в укрепения си лагер, който е щурмуван и превзет от османците на 20 октомври.[1]
Последици
[редактиране | редактиране на кода]След разгрома на Косово поле Янош Хуняди е задържан за заложник от Георги Бранкович, но скоро след това е освободен срещу обещание за откуп.[3] През 1453 Мехмед II завладява Константинопол, а няколко години по-късно и Сърбия, но османското настъпление към Централна Европа е спряно от Хуняди пред Белград през 1456 г.[5]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Fine, John V. A. The Late Medieval Balkans. A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. The University of Michigan Press, 1987. ISBN 0-472-10079-3.
- Sedlar, Jean W. East Central Europe in the Middle Ages, 1000 – 1500. University of Washington Press, 1994. ISBN 0295972912.
- Turnbull, Stephen. The Ottoman Empire, 1326 – 1699. Osprey Publishing, 2003. ISBN 1841765694.
- Uyar, Mesut. A Military History of the Ottomans. From Osman to Atatürk. ABC-CLIO, 2009. ISBN 0275988767.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Откъс[неработеща препратка] от книгата на Колин Имбър „Османската империя 1300 – 1481“ с описание на предхождащите събития и самата Косовска битка (посетен на 07.03.2012)