Направо към съдържанието

Кочани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Кочани.
Кочани
Кочани
— град —
Знаме
      
Герб
Църквата „Свети Георги“
Църквата „Свети Георги“
Кочани
41.9167° с. ш. 22.4125° и. д.
Кочани
Северна Македония
41.9167° с. ш. 22.4125° и. д.
Кочани
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаКочани
Географска областКочанско поле
Площ18.6 km²
Надм. височина333 m
Население28 330 души (2002)
1523 души/km²
КметНиколчо Илиев (СДСМ)
Основаванеоколо XIV век
Пощенски код2300
Телефонен код+389 (0)33
МПС кодКО (от 2008 г.)
Официален сайтwww.kocani.gov.mk
Кочани в Общомедия

Ко̀чани (на македонска литературна норма: Кочани) е град в Северна Македония с население от 28 330 жители. Център на Община Кочани.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Градът се намира в източната част на Северна Македония, на 65 km от българската граница. Лежи в северната част на Кочанската котловина (южно от планината Осогово и северно от Плачковица) от двете страни на Кочанската река. Надморската височина на котловината е между 350 и 450 метра. Градът е известен в Северна Македония с ориза си и геотермалната вода.

Традиционно Кочани се е делял на три махали. Доклевец, източно от реката и Стришани, западно са били българските, а Турската махала е при гърлото на долината. Доклевец получава името си от заселил се в нея бежанец бошняк, който често употребявал странната за населението сръбска дума докле.[1] В Стришани тържествено всяка година са стригани градските овце.[2]

История

[редактиране | редактиране на кода]
Кочани в 1942 г.
Центърът на Кочани
„Паметникът на Свободата“ в Кочани

Кочани е съществувал под това име поне от средата на XIV век. В 1377 г. братята Йоан и Константин Драгаш издават в Кочани своята последна съвместна грамота в полза на манастира Хилендар. В района се е намирал манастир „Свети Димитър“.[3]

Според главния български учител в града в 1905 – 1906 г. З. Тасев градът в миналото е бил на север около днешните Горно и Долно Градче и е преместен на юг след оттеглянето на река Брегалница на юг. Наречен е Кочани, тъй като на мястото му преди са били кочини. Градът се увеличил с пълното изселване Папаладовци на север и Старо и Ново Власи.[1]

В XIX век Кочани е градче, каазийски център на едноименна кааза в Османската империя. В 1814 година по инициатива на поп Мойсей (Мойсо) от Плетвар е изградена църквата „Свети Георги“.[2] В самото градче българското и турското население са относително равни по брой, но в цялата кааза като цяло българите вземат превес по численост. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Кочани има 5950 жители, от които 2800 българи християни, 2600 турци, 40 арнаути мохамедани, 150 власи и 360 цигани.[4]

Българите в града са разделени в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Кочане има 20 сръбски патриаршистки къщи, а в града и Кочанско има и 200 влашки гъркомански къщи.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кочани има 4232 българи екзархисти, 64 българи патриаршисти сърбомани, 5 гърци, 210 власи и 174 цигани. В града работят две основни и едно прогимназиално български училища, както и по едно основно гръцко, сръбско и влашко училище.[6]

Според учителя Тасев в 1907 година градът има „около 1000 къщи – 465 български, 20 влашки екзархистки, 6 влашки патриаршистки, 6 сръбски и около 500 турски и цигански. Населението се занимава главно със земеделие, занаяти и търговия. Главната търговия е в ръцете на гърците и власите... българите са повече земеделци. Икономически градът е много добре поставен поради природните богатства, които го окръжават: ориз, жито и др.“[2] В ръцете на българите е градската църква „Свети Георги“, а гърците патриаршисти си имат параклис.[2] Председател на Кочанската българска община е протойерей Трифон Стоянов от Скопие.[7]

Училище в Кочани има още откогато е изградена „Свети Георги“, като най-стар учител е клисарят Стоян. В началото на XX век в града има две български училища – едното „Свети Кирил и Методий“ в Стришани, а другото „Свети Иван Рилски“ в Доклевец. Сградата на централното училище е изградена около 1856 година от поп Мано, внук на поп Мойсо.[2]

През септември 1910 година в града по време на обезоръжителната акция на младотурците са арестувани и бити първенците Костадин Попзахариев, Йордан Бацов, Андон Ананиев и отец Яне.[8]

През юли 1912 г. българите от Кочани са подложени на турски погром. Това дава повод за избухване на Балканската война през есента на същата година.[9] 73 души от Кочани се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

По време на Междусъюзническата война в гр. Кочани са погребани 298 български военнослужещи.[11]

След Междусъюзническата война в 1913 година Кочани попада в Сърбия.

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Кочани живеят 1028 турци и 2318.[12]

Поне 18 души родом от Кочани, в редиците на българската армия, загиват на фронта във войните за национално обединение на България.[13]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Божин Дим. Грубешлиев от Енидже Вардар е български кмет на Кочани от 8 август 1941 година до 25 юли 1942 година. След това кметове са Йордан Пан. Панчев от София (25 юли 1942 – 22 юли 1943) и Михаил Ст. Караколев от Пловдив (22 юли 1943 – 4 април 1944).[14]

Според преброяването от 2002 година Кочани има 8858 домакинства с 10 541 къщи[15] и 28 330 жители самоопределили се както следва:[16]

Националност Всичко
македонци 25 730
албанци 0
турци 315
роми 1951
власи 193
сърби 63
бошняци 1
други 77

В града функционират 4 основни, 2 средни училища, от които едното профилирано училище и един филиал на висше училище.

Основни училища
  • „Никола Карев“;
  • „Св. св. Кирил и Методий“;
  • „Раде Кратовче“;
  • „Малина Попиванова“;
Средни училища
  • Гимназия „Люпчо Сантов“[17] (имаща паралелки с икономически профил).
  • Електро-машинно училище „Гошо Викентиев“.[18]

В Кочани се намира и Правният факултет на Щипския университет „Гоце Делчев“.[19]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Кочанчани

От Кочани са българският офицер и революционер, войвода на ВМОК Александър Манов, пловдивският просветен деец Серафим Барутчийски. В Титова Югославия министър-председател и член на Председателството на СРМ става кочанчанецът Благой Попов. Александър Алексиев е виден писател в Северна Македония, а Благой Попов е математик академик. От Кочани са членовете на известния Кочани Оркестър.

Други

[редактиране | редактиране на кода]

На Кочани е наречена улица в квартал „Гео Милев“ в София (Карта).

Побратимени градове

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Годишен отчет за състоянието и вървежа на учебното дело при кочанските български IIро-класно и основно смесени училища през учебната 1905/1906 г. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 69.
  2. ↑ а б в г д Годишен отчет за състоянието и вървежа на учебното дело при кочанските български IIро-класно и основно смесени училища през учебната 1905/1906 г. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 70.
  3. ↑ Матанов, Хр. Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 127, 226
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 225.
  5. ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132 – 133. (на френски)
  7. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 873.
  8. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3.
  9. ↑ Енциклопедия „България“, Том I, Издателство на БАН, София 1978, стр. 188.
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 854.
  11. ↑ ДВИА – В. Търново, Ф. 39, оп. II, а.е. 546, л. 42.
  12. ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 242.
  13. ↑ ДВИА, ф. 39
  14. ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941 – 1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  15. ↑ Официален сайт на Община Кочани Архив на оригинала от 2009-01-26 в Wayback Machine..
  16. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 4 ноември 2007 
  17. ↑ СОУ „Љупчо Сантов“ – Кочани, архив на оригинала от 6 март 2009, https://web.archive.org/web/20090306215243/http://www.ljupcosantov.mt.net.mk/, посетен на 15 октомври 2008 
  18. ↑ Средно општинско училиште Гошо Викентиев Архив на оригинала от 2009-02-05 в Wayback Machine..
  19. ↑ Универзитет Гоце Делчев – Шип. Правен факултет Архив на оригинала от 2008-09-23 в Wayback Machine..
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кочани&oldid=12254560“.