Луи XIII
Луи XIII Louis XIII | |
крал на Франция и Навара | |
Роден |
27 септември 1601 г.
|
---|---|
Починал |
Сен Жермен ан Ле, Кралство Франция |
Погребан | Базилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция |
Религия | католицизъм |
Управление | |
Период | 14 май 1610 – 14 май 1643 |
Коронация | 17 октомври 1610, Реймс |
Предшественик | Анри IV |
Наследник | Луи XIV |
Герб | |
Семейство | |
Род | Бурбони |
Баща | Анри IV |
Майка | Мария Медичи |
Братя/сестри | Гастон Орлеански Елизабет Бурбонска Кристина Френска Хенриета-Мария Бурбон-Френска |
Съпруга | Анна Австрийска (18 октомври 1615 – 14 май 1643) |
Деца | Луи XIV Филип I Орлеански |
Подпис | |
Луи XIII в Общомедия |
Луи XIII (на френски: Louis XIII le Juste; * 27 септември 1601; † 14 май 1643), наричан „Справедливи“, е крал на Франция от 1610 г. до смъртта си.
Произход и детство
[редактиране | редактиране на кода]Син е на Анри IV и италианката Мария Медичи. Той е първороден син на баща си и дофин на Франция до 1610 г. Като малък Луи е привързан силно към баща си и ненавижда своята майка и любовника ѝ Кончино Кончини.
Крал на Франция
[редактиране | редактиране на кода]Регентсво на Мария Медичи
[редактиране | редактиране на кода]След убийството на Анри IV на 14 май 1610 г. Луи се възкачва на френския престол. Става крал на 9-годишна възраст, поради което до 1614 г. страната официално се управлява от регентски съвет, начело с кралицата-майка. В действителност Луи XIII рядко взема пряко участие в управлението, като го оставя в ръцете на Кончино Кончини (фаворит на майка му) до 1617. На 24 април 1617 г. по заповед на Луи неговият фаворит херцог дьо Люин убива Кончини, а майка му е заточена. Тогава управлението се поема от Шарл дьо Люин (1617 – 1621).
През 1624 г. Луи назначава за свой пръв министър един политически гений – Арман Жан дю Плеси, кардинал дьо Ришельо (1624 – 1642). Блестящият и енергичен кардинал ръководи администрацията на краля в продължение на 18 години и умира месеци преди самия Луи XIII. Именно Ришельо полага основите на абсолютната монархия във Франция. Хабсбургите в Испания и Австрия са унижени, изграден е военноморски флот, а благородниците са подчинени напълно на краля. Много от привилегиите на хугенотите са ограничени, а тяхната крепост Ла Рошел е превзета от кралската армия.
Кралят прави всичко възможно да прекрати практиката талантливите френски художници да учат в Италия. Луи възлага на Никола Пусен и Филип дьо Шампан да декорират Люксембургския дворец. Организирана е и администрацията на Нова Франция (Канада), където се заселват французи в Квебек.
Регентството на майка му довежда до разпиляване на парите, които баща му е успял да натрупа и е характерно с происпански външнополитически курс, израз на който са двете сватби през 1614 г. – Луи XIII се жени за испанската принцеса Анна Австрийска, а неговата сестра Елизабет Бурбонска – за испанския крал Фелипе IV (Филип IV). Бракът на краля с Ана Австрийска обаче не е удачен нито в политически (происпанският курс не се нрави на повечето френски държавници), нито в личен план. През по-голямата част от съвместния си живот семейната двойка живее разделена, особено след двата аборта на кралицата през 1618 и 1630 г. До известна степен е случайност събирането им през 1637 – 1640 г., когато се раждат единствените две деца от брака – Луи, по-късно Луи XIV, и Филип I, по-късно херцог на Орлеан.
Управление на Ришельо
[редактиране | редактиране на кода]Луи XIII е скромен, тих и спокоен, дори деликатен човек, но волеви и безскрупулен, когато се наложи. Способен на внезапни и властни действия, той умее да преценява хората и ситуациите – една от дарбите му. Не е случайно, че въпреки многобройните опити да му се повлияе той не премахва Ришельо от неговия ключов пост. По-скоро ленив, отколкото активен, болнав, но с типично кралски любими занимания – ръководство на военни действия и лов. Освен това обича изкуствата, занимава се (доста успешно) със занаяти. Той много добре съзнава отговорността на своята позиция и задълженията, които произтичат от нея.
Макар и чрез министрите си, Луи XIII успява да съкрати силата на аристокрацията във Франция, и следователно да засили властта си; да наложи контрола си и над хугенотите, които чрез Нантския едикт от 1598 г. имат правото на вътрешни въоръжени сили и крепости (най-важната им крепост Ла Рошел е превзета през 1628 г.); да уреди по-добре финансирането на администрацията и събирането на данъците. По негово време Франция влиза в Тридесетгодишната война, сблъсква се с Испания за наследството на Юлих-Берг и Мантуа, окупира Каталония, печели победи над испанците, субсидира германските протестанти и шведския крал Густав Адолф против Хабсбургите. По този начин при управлението на Луи XIII се поставят основите на френския абсолютизъм и на хегемонията на Франция в Европа – и двете доведени до окончателен вид при сина му.
Луи XIII – артист
[редактиране | редактиране на кода]Луи ХІІІ е страстен любител на музиката. Той играе, свири на клавесин, виртуозно на ловджийски рог, пее партии на първи бас в ансамбъл, изпълнява многогласни куртоазни песни (airs de cour) и псалми.
От детска възраст започва да учи танци и в 1610 година официално дебютира в придворния Балет на Дофина. Луи ХІІІ изпълнява в придворните балети благородни и гротескни роли, а в 1615 година в Балета Мадам изпълнява ролята на Слънцето.
Луи XIII е автор на куртоазни песни и многогласни псалми; музиката му също звучи в знаменития Мерлезонски балет (1635), за който той съчинява танците (Simphonies), измисля костюмите, и в който сам изпълнява няколко роли.
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]След двадесет години брак и четири аборта Анна най-сетне ражда син – дофина Луи, а две години по-късно и втори син Филип. Въпреки че Ришельо ръководи държавата, Луи има и други фаворити. Един от тях е херцог дьо Люин, който е приятел на младия Луи и негов съветник в началото на царуването му. Последният любимец на краля е маркиз дьо Санк-Марс (1639 – 1643), който е екзекутиран заради заговор с Испания по време на война. След смъртта на Луи съпругата му Анна управлява като регент на петгодишния Луи XIV.
Деца
[редактиране | редактиране на кода]- Луи ХІV (на френски: Louis le Grand; * 5 септември 1638, Сен-Жермен ан Ле; † 1 септември 1715, Версай), крал на Франция
- Филип I, херцог дьо Орлеан (на френски: Philippe, duc d'Orléans; * 21 септември 1640, Сен Жермен ан Ле; † 8 юни 1701, Сен Клу)
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]Шарл IV дьо Бурбон-Вандом, херцог на Вандом | |||||||||||||
Антоан Наварски, jure uxoris крал на Навара | |||||||||||||
Франсоаз дьо Алансон | |||||||||||||
Анри IV, крал на Франция | |||||||||||||
Енрике II, крал на Навара | |||||||||||||
Жана III, кралица на Навара | |||||||||||||
Маргарита Наварска | |||||||||||||
Луи ХІІІ | |||||||||||||
Козимо I Медичи, велик херцог на Тоскана | |||||||||||||
Франческо I Медичи, велик херцог на Тоскана | |||||||||||||
Елеонора ди Толедо | |||||||||||||
Мария Медичи | |||||||||||||
Фердинанд I, император на Свещената Римска империя | |||||||||||||
Йохана Австрийска | |||||||||||||
Анна Ягелонина, кралица на Унгария | |||||||||||||
В литературата
[редактиране | редактиране на кода]- Луи ХIII е кралят от романа на Александър Дюма-баща „Тримата мускетари“.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- A. Bazin, „Histoire de France sous Louis XIII“ (П., 1846)
- Topin, „Louis XIII et Richelieu“ (П., 1876)
- B. Zeller, „La minorité de Louis XIII, 1610 – 12“ (П., 1892)
- А.Булычёва, „Сады Армиды“ (М., 2004)
- В. В. Шишкин Дворянское окружение Людовика XIII. // Французский ежегодник 2001. М., 2001.
- Жизнь Людовика XIII описана в знаменитом романе Дюма старшего „Три мушкетёра“.
Анри IV | → | крал на Франция и Навара (1610 – 1643) | → | Луи XIV |
|