Лучано Де Крешенцо
Лучано Де Крешенцо Luciano De Crescenzo | |
италиански писател | |
1995 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Неаполитански университет „Федерико II“ |
Работил | писател, актьор, режисьор, инженер |
Литература | |
Известни творби | „Така каза Белависта“ |
Уебсайт | lucianodecrescenzo.it |
Лучано Де Крешенцо в Общомедия |
Лучано Де Крешенцо (на италиански: Luciano De Crescenzo) е италиански писател, режисьор и телевизионен водещ. Инженер по професия, работи дълги години и заема ръководни длъжности в IBM Италия.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 18 август 1928 г. в Неапол.
През 1977 г. публикува в издателство „Мондадори“ първата си книга „Така каза Белависта“. Едно негово участие в телевизионното предаване на Маурицио Костанцо „Благодарение на тях“ („Bontà loro“) му донася популярност и слава. По собствено желание напуска „сигурната работа“, в разрез с мнението на роднини и приятели, и се посвещава изцяло на литературна и културна дейност. Става известен писател, журналист и режисьор.
Лучано Де Крешенцо е публикувал 25 книги, продал е из целия свят 18 млн. екземпляра от тях, 7 млн. от които само в Италия. Преведен е на 17 езика. Направил е четири филма като режисьор, сценарист е на седем филма и е взел участие в осем филма като актьор. През 1994 г. става почетен гражданин на Атина.
Ерудиран познавач на античната история, философия и култура, успява да поднесе на съвременния читател и най-трудните философски теми с лекота и неаполитански хумор. Книгите му често описват или засягат света на древногръцките герои, богове и митове.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Così parlò Bellavista („Така каза Белависта“) (1977)
- Романът прави писателя известен. Героят, професор Белависта, е неаполитанският Сократ, разсъждаващ в популярна форма върху любовта и свободата, основаващ се на учението на Епикур.
- Raffaele (1978)
- La Napoli di Bellavista (1979)
- Zio Cardellino (1981)
- Storia della filosofia greca. I presocratici („История на гръцката философия. Предсократиците“) (1983)
- Oi dialogoi (1985)
- Storia della filosofia greca. Da Socrate in poi („История на гръцката философия. Сократ и след него“) (1986)
- Vita di Luciano De Crescenzo scritta da lui medesimo (1989)
- Elena, Elena, amore mio („Елена, Елена, любов моя“) (1991)
- Il dubbio („Съмнението“) (1992)
- Croce e delizia (1993)
- Socrate („Сократ“) (1993)
- I miti degli dei (1993)
- Panta rei („Всичко тече“) (1994)
- Ordine e disordine („Ред и безредие“) (1996)
- Nessuno („Никой“) (1997)
- Sembra ieri (1997)
- Il tempo e la felicità („Времето и щастието“) (1998)
- Le donne sono diverse (1999)
- La distrazione (2000)
- Tale e quale (2001)
- Storia della filosofia medioevale („История на средновековната философия“) (2002)
- Storia della filosofia moderna. Da Niccolò Cusano a Galileo Galilei („История на модерната философия. От Николай Кузански до Галилео Галилей“) (2003)
- Storia della filosofia moderna. Da Cartesio a Kant („История на модерната философия. От Декарт до Кант“) (2004)
- I pensieri di Bellavista (2005)
- Il pressappoco (2007)
- Il caffe sospeso. Saggezza quotidiana in piccoli sorsi (2008)
- Ulisse era un Fico (2010)
- На български
- История на гръцката философия. Предсократиците. София: Планета 3, 2001, 224 с. ISBN 954-9926-59-1
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- Като режисьор
- Così parlò Bellavista (1984)
- Il mistero di Bellavista (1985)
- 32 dicembre (1987)
- Croce e delizia (1995)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|