Ману Чао
| Ману Чао Manu Chao | |
.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Музикална кариера | |
| Стил | реге, ска, уърлд мюзик |
| Инструменти | китара, вокал |
| Активност | от 1980 г. |
| Лейбъл | „Върджин Рекърдс“ |
| Уебсайт | www.manuchao.net |
| Ману Чао в Общомедия | |
Ману Чао, роден като Хосе-Мануел Томас Артур Чао (на испански: José-Manuel Thomas Arthur Chao), е известен френски певец и музикант с испански корени.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Израства сред високо образована и културна среда. Родителите му са испанци, отдадени на музиката и изкуството, които като млади се местят да живеят в Париж, за да избягат от фашистката диктатура на Франциско Франко в Испания. Баща му Рамон Чао е известен писател и журналист. Ману израства в Париж, а днес живее в Бразилия, Марсилия и Барселона.
През 1987 заедно с брат си Антоан създават групата Мано Негра. След разпада ѝ през 1995 решава да гради соло кариера. Сингълът му Bongo Bong през 1998 го прави световноизвестен, a албумът Clandestino, който се появява на пазара същата година, придобива платинен статус. В творбите си най-често пее за живота, любовта и проблемите на хората от Третия свят. През 2006 прави едно от най-посещаваните турнета в САЩ.
В песните си пее на френски[1], испански[2], арабски[3], португалски[4], английски и волоф.
Ману е привърженик на легализирането на марихуаната. В песните си той често пее за нея.
През 2002 певецът изнася концерт в София пред около 6000 души[5], като изпълнителят гостува отново в България и през 2011 г.[6].
През септември 2013 г. Ману Чао изнася трети концерт в София, този път в зала „Фестивална“[7]. Седмица преди събитието на българския пазар излиза и биографична книга за него: Clandestino: в търсене на Ману Чао (изд. „Вакон“, 2013)
Дискография
[редактиране | редактиране на кода]Албуми
[редактиране | редактиране на кода]- Clandestino (1998)
- Próxima Estación: Esperanza (2001)
- Radio Bemba Sound System (2002)
- Sibérie m'était contéee (2004)
- La Radiolina (2007)
- Baionarena (2009)
Сингли
[редактиране | редактиране на кода]- Bongo Bong (1999)
- Clandestino (2000)
- Me gustas tú (2001)
- Merry Blues (2001)
- Mr. Bobby (2002)
- Petite blonde du Boulevard Brune (2004)
Библиография на български език
[редактиране | редактиране на кода]- Кълшоу, Питър. Clandestino: в търсене на Ману Чао. София: Вакон, 2013. 336 с.
- Филип, Манш. Ману Чао: Посока – надежда. София: Рива, 2011. 144 с. Архив на оригинала от 2013-11-02 в Wayback Machine.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Manu Chao - J’ai besoin de la lune - French Song with Subtittles
- ↑ Manu Chao - A Cosa
- ↑ Manu Chao live - "Sidi H'bibi" - Baionarena
- ↑ Manu Chao - Amalucada Vida
- ↑ „Ману Чао нагорещи зимния дворец“ Sega.bg
- ↑ Ману Чао с концерт в София на 14 април. webcafe.bg. 21 февруари 2011
- ↑ Тодоров, Светослав. Ману Чао в София – 2.5 часа чиста енергия без срок на годност. dnevnik.bg. 17 септември 2013
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на Ману Чао
- Фен страница Архив на оригинала от 2006-12-31 в Wayback Machine.
- „Me gustas tu“ в
- „Bongo Bong“ в
| |||||||||||