Мария-Хенриета Австрийска
Мария-Хенриета Австрийска Marie Henriette Anne von Österreich | |
кралица на Белгия | |
Родена | |
---|---|
Починала | 19 септември 1902 г.
|
Погребана | Брюксел, Белгия |
Управление | |
Период | 1865 – 1895 г. |
Други титли | ерцхерцогиня на Австрийската империя |
Герб | |
Семейство | |
Род | Хабсбург-Лотаринги |
Баща | Йозеф Антон Йохан Австрийски |
Майка | Мария Доротея Вюртембергска |
Братя/сестри | Йозеф Карл Лудвиг Австрийски Елизабет Франциска Мария Австрийска |
Съпруг | Леополд II (22 август 1853 – 19 септември 1902) |
Деца | Луиза Леополд Стефани Клементин |
Мария-Хенриета Австрийска в Общомедия |
Мария-Хенриета Австрийска е австрийска ерцхерцогиня и кралица на Белгия – съпруга на белгийския крал Леополд II.
Произход и ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Мария-Хенриета е родена на 23 август 1836 г. в Будапеща като Мария-Хенриета фон Хабсбург-Лотарингия, ерцхерцогиня Австрийска. Тя е дъщеря на австрийския ерцхерцог Йозеф (1776 – 1847) и на принцеса Мария Доротея Вюртембергска. По бащина линия е внучка на император Леополд II. Заедно с братята и сестрите си Мария-Хенриета израства в Унгария.
Брак с Леополд
[редактиране | редактиране на кода]През 1853 г. белгийския крал Леополд I избира Мария-Хенриета за съпруга на сина си Леополд. Планираният брак има чисто династични цели – протестант по рождение, Леополд I цели да продължи и укрепи младата белгийска кралска династия, като я обвърже с влиятелни европейски католически династии, една от които са Хабсбургите. Срещу планирания брак се обявява френският императорски двор и лично Наполеон III, който вижда в него опасна възможност за засилване на австро-унгарското влияние в Европа. Въпреки съпротивата от френска страна, на 22 август 1853 г. във Виена Мария-Хенриета е венчана за белгийския кронпринц Леополд, херцог на Брабант.[1] Скоро след сватбата здравето на Леополд се влошава, поради което двойката заминава на сватбено пътешествие в топъл Египет, където пътуват под псевдонима виконт и виконтеса Д'Арден.
Енергична и темпераментна, в Белгия Мария-Хенриета става известна като жена с отвратителен характер. От самото начало бракът ѝ с Леополд не потръгва и през по-голямата част от съвместния си живот те живеят разделени. Въпреки това Мария-Хенриета ражда на съпруга си четири деца:
- Луиза-Мария Белгийска
- Леополд-Фердинанд
- Стефани Белгийска
- Клементина Белгийска
Кралица на Белгия
[редактиране | редактиране на кода]През 1865 г. съпругът на Мария-Хенриета се възкачва на белгийския престол като Леополд II, а Мария-Хенриета е коронована за нова белгийска кралица.
През 1869 г., след едно падане в езеро, единственият син на Мария-Хенриета и Леополд II умира от белодробен оток. Двойката прави последен опит да има син, който завършва с раждането на последната им дъщеря Клементина. Мария-Хенриета осигурява изключително строго възпитание на дъщерите си. Самата тя през по-голямата част от живота си живее в постоянно нещастие и недоволство, а единствената ѝ страст се оказват ездата и отглеждането на унгарски породи коне.
През 1895 г. Мария-Хенриета се оттегля да живее в курорта Спа, провинция Лиеж, отстъпвайки мястото си на първа дама в кралския двор на дъщеря си Клементина. Умира в Отел дьо Миди в Спа на 19 септември 1902 г. Погребана е в кралската крипта на катедралата „Св. Богородица“ в Лакен.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Leopold II | Biography, Facts, & Legacy // Encyclopedia Britannica. Посетен на 7 април 2023. (на английски)
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Marie Henriette of Austria в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |