Мария Аделхайд Австрийска

Мария Аделхайд Австрийска
Adelheid von Österreich
	Мария Аделхайд Австрийска Adelheid von Österreich
кралица на Сардиния
	Портрет от Беноа-Ермогаст Молен, 1848 г.
Родена	3 юни 1822 г. Милано, Австрийска империя
Починала	20 януари 1855 г. (32 г.) Торино, Сардинско кралство
Погребана	Суперга, Италия
Религия	католицизъм
Управление
Период	24 март 1849 – 20 януари 1855
Предшественик	Мария Тереза Австрийска-Тосканска
Други титли	ерцхерцогиня на Австрия;; принцеса на Унгария, Бохемия, Хърватска, Славония, Лодомерия, Галиция и Илирия
Отличия	Дама на Ордена на Звездния кръст
Герб
Семейство
Род	Хабсбург-Лотаринги
Баща	Райнер Йозеф Австрийски
Съпруг	Виктор Емануил II Савойски (12 април 1842)
Деца	Амадей I; Умберто I Савойски; Отон Евгений Мария Савойски; Мария Пиа Савойска
Подпис
	Мария Аделхайд Австрийска в Общомедия

Аделхайд Франциска Мария Райнера Елизабета Клотилда Хабсбург-Лотарингска (на италиански: Adelaide Francesca Maria Raniera Elisabetta Clotilde d'Asburgo-Lorena; * 3 юни 1822, Кралски дворец в Милано, Кралство Ломбардия-Венето; † 20 януари 1855, Кралски дворец в Торино, Сардинско кралство) e ерцхерцогиня на Австрия, принцеса на Унгария, Бохемия, Хърватска, Славония, Лодомерия, Галиция и Илирия и чрез брака си с Виктор Емануил II кралица на Сардиния. Не става кралица на Италия, понеже умира преди коронясването на съпруга си през 1861 г.

Произход

Мария Аделхайд, известна в семейството като Адел, е второто от осемте деца на ерцхерцог Райнер Йосиф Хабсбург-Лотарингски (* 1783, † 1853), вицекрал на Ломбардия-Венеция, и на Мария Елизабета Савойска-Каринян (* 1800, † 1856), сестра на краля на Сардиния Карл Алберт. Има шестима братя и една сестра:

Мария Каролина (* 1821, † 1844)
Леополд Лудвиг (* 1823 † 1898), генерал и адмирал, бездетен и неженен
Ернест Карл (* 1824 † 1899), висш военен, морганатичен съпруг на Лаура Скублич де Велике е Бесеньо
Сигизмунд Леополд (* 1826 † 1891), военен
Райнер Фердинанд (* 1827 † 1913), генерал, премиер на Австрийската империя, съпруг на Мария Каролина Хабсбург-Тешен
Хайнрих Антон (* 1828 † 1891), фелдмаршал, съпруг на певицата Леополдин Хофман
Максимилиан Карл (* 1830 † 1839).

Карл Алберт Савойски е неин чичо по майчина линия, а по-късно и неин свекър, а бъдещата и свекърва е принцеса Мария Тереза Хабсбург-Тосканска, която е и нейна първа братовчедка по бащина линия. Техният син Виктор Емануил II е неин първи братовчед и впоследствие – съпруг. Тя е правнучка на френската кралица Мария Антоанета.

Живот

Детство

Мария Аделхайд прекарва детството си между Милано и Монца, където прекарва дълги периоди в любимата си кралска вила. Именно тя предава любовта към тази резиденция на съпруга и децата си. Всъщност Виктор Емануил я предлага на най-големия им син Умберто като подарък за сватбата му с братовчедка му Маргарита.^[1]

Годеж и сватба

През август 1840 г. Мария Аделхайд се среща с бъдещия си съпруг, тогавашния Виктор Емануил Савойски, в парка на замъка Ракониджи, като част от среща, организирана за уреждане на съюз между принца и една от неговите братовчедки.

На 12 април 1842 г. тя се омъжва за своя братовчед, бъдещ крал на Италия, в Ловен павилион „Ступиниджи“, донасяйки 200 000 флорина като зестра. След абдикацията на тъста си тя става кралица на Сардиния през 1849 г.

Съпругът ѝ, който я нарича Сузи или Сюзет и макар да ѝ засвидетелства уважение, ѝ изневерява многократно, особено с Роза Верчелана, бъдещата му втора съпруга. Кралицата се посвещава на образованието на децата си, на шиене, на религиозни практики и на благочестиви дела. Продължителните бременности обаче подкопавават здравето ѝ. За да се възстанови, прекарва известно време край морето, в Хотел „Кроче ди Малта“ в град Специя.

След като става кралица на Сардиния през 1849 г., в съгласие със своята свекърва Мария Тереза, полага усилия да смекчи антиклерикалната политика на правителството на Сардиния.

Последни години и смърт

В периода преди ранната си смърт на 32 години започва да губи първо косата си, а след това и зъбите си. Чувства се зле през цялото време, постоянно има температура, почти не може да стои на крака. Лицето ѝ, станало бледо и изтощено, е покрито с преждевременни бръчки, а гласът ѝ е дрезгав. Незаинтересована от обкръжението си, спира да се облича и обикаля по халат и ролки.

Умира в резултат на гастроентерит, който се проявява на 16 януари 1855 г., докато е в каретата си на връщане в двореца след погребението на свекърва си Мария Тереза Австрийска-Тосканска,^[2] починала на 12 януари. Кралицата се възстановява от осмата си и много измъчена бременност с Карл Алберт, когото ражда на 8 януари (детето умира на 17 май).^[3] Съпругът ѝ, прикован към леглото ѝ, държи ръката ѝ докрай.

Погребението ѝ е отслужено в църквата „Сан Лоренцо“, непосредствено до входа на Кралския дворец в Торино. Погребана е в базиликата Суперга. С дълбоко религиозна и практикуваща душа, тя е запомнена с голям паметник от бял мрамор от Карара, дело на Винченцо Вела, който я изобразява коленичила до свекърва си Мария Тереза в Светилището на Консолата в Торино.

Портрет от 1850-те г.
Посмъртен портрет от Феличе Баруко, 1861 г.
Дъщерите й Мария Клотилда и Мария Пия посещават гроба на майка си

Брак и потомство

∞ 12 април 1842 в Ловния павлион „Ступиниджи“ за първия си братовчед принц Виктор Емануил (* 14 март 1820, Торино; † 9 януари 1878, Рим), бъдещ крал на Сардиния и на Италия, син на краля на Сардиния Карл Алберт и на Мария Тереза Австрийска-Тосканска, от когото има шест сина и две дъщери:

Лудовика Тереза Мария Клотилда Савойска (* 2 март 1843, Торино; † 25 юни 1911, Монкалиери), ∞ 30 януари 1859 за принц Наполеон Жозеф Шарл Пол Бонапарт (наречен „Жером“ или „Плон-Плон“), двоутробен брат на Наполеон III, от когото има двама сина и една дъщеря.
Хумберт Райнер Карл Емануил Йохан Мария Фердинанд Евгений Савойски (* 14 март 1844, Торино; † 29 юли 1900, Монца), като Умберто I крал на Италия (1878 – 1900), ∞ 21 април 1868 в Торино за Маргарита Савойска, от която има един син
Амадей Фердинанд Мария I Савойски (* 30 май 1845, Торино; † 18 януари 1890, Торино), крал на Испания (1870 – 1873), херцог на Аоста (1845 – 1890), ∞ 1. 30 май 1867 в Торино за Мария Витория дал Поцо дела Чистерна (* 9 август 1847, † 8 ноември 1876), от която има трима сина 2. 11 септември 1888 в Торино за Мария Летиция Бонапарт (* 20 декември 1866, † 25 октомври 1926), от която има един син
Отон Евгений Мария Савойски (* 11 юли 1846, Ракониджи; † 22 януари 1866, Генуа), принц на Савоя и херцог на Монферат, инвалид
Мария Пия Савойска (* 16 октомври 1847, Торино; † 5 юли 1911, Ступиниджи), чрез брак кралица на Португалия; ∞ 6 октомври 1862 в Лисабон за Луиш I, крал на Португалия (* 31 октомври 1838, † 19 октомври 1889), от когото има четирима сина
Карл Алберт Савойски (* 2 юни 1851, Торино; † 28 юни 1854, Ступиниджи), херцог на Шабле
Виктор Емануил Савойски (*/ † 7 юли 1852)
Виктор Емануил Леополд Савойски (* 8 януари 1855, Торино; † 17 май 1855, Торино), граф на Генуа

Мария Аделхайд със съпруга и децата си
Виктор Емануил II, съпруг
Мария Клотилда, дъщеря
Умберто I, син
Амадей I, син
Одон Евгений, син
Мария Пия, дъщеря

Културно наследство

През 1895 г. Рахитическият институт в Торино, по-късно болница, по поречието на река Дора Рипария, е посветен на паметта ѝ.^[4]

Източници

Costanza d'Azeglio, Il giornale degli anni memorabili, Cino Del Duca editore, Milano, 1961
Roberto Gervaso, La bella Rosina, Bompiani, Milano, 1991
Pina Ballario, Maria Adelaide, S. E. I., Torino, 1952
Marìa Adelàide di Asburgo-Lorena regina di Sardegna, на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana
Francesco Lemmi, MARIA ADELAIDE di Asburgo-Lorena, regina di Sardegna, в Enciclopedia Italiana, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1934

Бележки

↑ Margherita di Savoia. La sua vita e le sue case. Alzani. ISBN 978-88-8170-606-8.
↑ Giorgio Cazzanti, Ajmone Presidente, pubblicato da Lulu.com, 2007, pag. 56
↑ Pier Francesco Gasparetto, Vittorio Emanuele II, editore Rusconi, 1994, pag. 92
↑ La Stampa - Lunedì 24 Giugno 1895 // Посетен на 2023-7-10.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maria Adelaide d'Asburgo-Lorena в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Margherita di Savoia. La sua vita e le sue case. Alzani. ISBN 978-88-8170-606-8.

[2] Giorgio Cazzanti, Ajmone Presidente, pubblicato da Lulu.com, 2007, pag. 56

[3] Pier Francesco Gasparetto, Vittorio Emanuele II, editore Rusconi, 1994, pag. 92

[4] La Stampa - Lunedì 24 Giugno 1895 // Посетен на 2023-7-10.

[1]

[2]

[3]

[4]