Направо към съдържанието

Международна неправителствена организация

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Международни неправителствени организации за разлика от правителствените организации, неправителствените не се създават на основата на междудържавен (междуправителствен) договор. Те са международни обединения, включващи национални съюзи и асоциации, обществени организации, а също така и физически лица от различни държави, създадени с цел да осъществяват международно сътрудничество в политическата, икономическата и научно-техническат области, както и в областта на религията и спорта.

Международните неправителствени организации имат свой устав, който не е международен договор. Осъществяват своята дейност в повече от две държави. Целите, които си поставят имат международен характер. Членският състав е интернационален. Неправителствените организации имат своя структура - често управителен съвет и секретариат, както и самостоятелно финансиране.

В ООН, в рамките на Икономическия и социален съвет (ИКОСОС), международните неправителствени организации получават консултативен статут от I и II[1] категория и се включват в специален списък. Това става чрез заявление от страна на неправителствената организация, което се разглежда от Комитета по непрвителствени организации. Той, от своя страна, внася препоръка в ИКОСОС.

ИКОСОС е основният форум за обсъждане на международни икономически и социални въпроси и за разработване на препоръки за провеждане на съответни политики от държавите членки.

Стаус I категория получават МНПО, чиято дейност в голяма степен съвпада с дейностите на ИКОСОС, и чийто членски състав представлява голяма част от населението на държавите, чиито граждани членуват в организацията. Статут II категория получават организации, чиито дейности съвпадат само отчасти с дейността на ИКОСОС.

В отделен списък се включват МНПО, чиято дейност не съвпада с тази на ИКОСОС, но може да бъде от полза при изпълняването на неговите функции. Този списък се води при генералния секретар на ООН.[2]

Орлин Борисов – „Международно публично право“, „Нова звезда“, София, 2011

  1. В литературата се срещат и като статус „А“ и "B", а също особения статут "C", вж. напр. Владимиров, Ив. - „Международно публично право“, „Ромина“, София, 2011. Все пак по-правилно би било да се използват статут I и II, защото именно това наименование се използва в официалните актове на ООН и като цяло е значително по-използвано в доктрината, всъщност използването на буквеното означение е изключение и се използва само от някои автори.
  2. Тези МНПО, някои автори включват в статут "C", вж. Владимиров, Ив. – Цит. съч.