Направо към съдържанието

Мийонариос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мийонариос
Мийонариос Футбол Клуб
Емблема на футболния клуб
ПрозвищеСиният балет (Ел Балет Асул)
Сините (Ел Асул)
Бялосините (Албиасулес)
Посланиците (Ембахадорес)
Основан18 юни 1946 г.  (на 78 г.)
ДържаваКолумбия
СтадионЕл Кампин
Капацитет36.343
Собственик Асул & Бланко С.А.
Президент Енрике Камачо Матаморос
Старши треньор Рикардо Лунари
ПървенствоКатегория Примера А
2017 А1-во
СпонсорПепси
ЕкипировкаАдидас
Уебсайтmillonarios.com.co
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Мийонариос в Общомедия
Алфредо ди Стефано, един от легендарните играчи на Мийонариос

Мийонариос (на испански: Millonarios) е колумбийски футболен отбор от столицата Богота. Създаден на 18 юни 1946 г., той е един от най-популярните отбори в страната. Заедно с Атлетико Насионал е рекордьор по брой спечелени шампионски титли – 14, а заедно с Атлетико Насионал и Индепендиенте Санта Фе е сред отборите, които не са пропуснали сезон на Категория Примера А от създаването ѝ през 1948 г. Мийонариос е третият колумбийски отбор след Атлетико Насионал и Америка де Кали, който печели някой от южноамериканските клубни турнири – Копа Мерконорте през 2001 г.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В днешния си вид Мийонариос е създаден през 1946 г., но корените му могат да бъдат проследени до основания от ученици от училищата Колехио Сан Бартоломе и Институто Ла Сале през 1937 г. Депортиво Мунисипал.

Златната ера на Мийонариос е в началото на 50-те години на 20 век. Тогава е един от най-силните периоди на отбора с четири шампионски титли, едно второ място, една спечелена и един финал за Купата на Колумбия само в рамките на пет години. По това време Мийонариос се възползва по най-добрия начин от стачката на футболистите в Аржентина – президента на тима Алфонсо Сениор Кеведо знае, че тези футболисти не само търсят по-голямо възнаграждение, но също така горят от желание отново да играят мачове и пръв се досеща, че прекъснатите по-рано взаимоотношения между Димайор, федерацията, която администрира първенството на Колумбия, и ФИФА означава, че правилата на ФИФА – най-вече тези за трансферите на футболисти – не важат за отбори от Димайор и те могат да подписват с играчи без да е нужно разрешение от техните отбори.[1] Освен това привличането на футболисти без трансферна сума дава възможност на президентите да предлагат по-висока заплата и пари на ръка при сключване на договора. През лятото на 1949 г. той изпраща треньора на отбора Карлос Алдабе в Аржентина със задачата да доведе някой от именитите аржентински играчи.[2] Той се връща с не когото и да е, а с Адолфо Педернера, звездата в нападението на Ривър Плейт, което по това време носи прозвището Машината. Педернера получава месечна заплата от 500 щатски долара и 5000 бонус при подписването на договора, но това е нищо в сравнение на приходите, които се очакват да бъдат генерирани от неговото привличане. По думите на Алфонсо Сениор, само за да присъстват на официалното представяне на играча, феновете плащат общо 18000 долара – това е седем пъти повече от приходите от билети за един мач на отбора.[1] Освен Педернера, Мийонариос привлича още аржентински звезди от ранга на Алфредо ди Стефано, Хулио Коци и Нестор Роси, както и играчи от Великобритания. През тези години отборът става известен като Синият балет. Мийонариос става първият отбор от страната, който печели мач срещу аржентински отбор (3:1 срещу Расинг Клуб през 1951 г.), както и първият, спечелил мач на европейска почва (4:2 срещу Реал Мадрид на Сантяго Бернабеу през 1952 г.). Отборът има още гастроли в Европа и заради тях получава прозвището Посланиците. Краят на известната като „Ел Дорадо“ златна ера на колумбийския футбол обаче е предопределен през 1951 г., когато ФИФА и Димайор подписват т. нар. Пакт от Лима, по силата на който колумбийските отбори се задължават да върнат изкушените от тях чуждестранни играчи на предишните им клубове, но чак най-късно до октомври 1954 г., а Димайор излиза от нелегалност.[2]

Само няколко години след края на златната ера на Мийонариос следва нов период на доминация, през който отборът печели пет шампионски титли и една Купа на Колумбия и играе полуфинал за Копа Либертадорес за шест години между 1959 и 1964 г. През 70-те и 80-те години Мийонариос печели по две титли на десетилетие, както и общо три втори места и отново стига до два полуфинала на Копа Либертадорес. Следващите години са сравнително слаби за отбора – включително и във финансово отношение, и въпреки спечелването на Копа Мерконорте през 2001 г., единствените успехи на домашна сцена са двете втори места през 90-те. През новия век финансовото състояние леко се стабилизира, но в крайна сметка отборът обявява банкрут и впоследствие е закупен от дружеството Асул & Бланко, състоящо се от около 4000 фена. С възстановяването на финансовата обезпеченост се завръщат и успехите – първо през 2011 г. е спечелена Купата на Колумбия, а през 2012 – и първата шампионска титла от 1988 г. насам.

Дербита

[редактиране | редактиране на кода]

Класико боготано или Класико капитолано се нарича дербито между Индепендиенте Санта Фе и Мийонариос – и двата отбора от Богота се смятат за най-големите тимове в страната. Това е единственото регионално дерби, което се е състояло във всички сезони на Категория Примера А. До края на 2014 г. дербито се е играло 296 пъти, като Мийонариос има категоричен превес – 112 победи срещу 81 загуби и 103 равенства.

Мачовете между Мийонариос и Атлетико Насионал добива популярност като Дерби на най-многото звезди – заради факта, че двата тима са с най-много шампионски титли, а звездите символизират броя на титлите. Тук Мийонариос също доминира – 102 победи, 84 равенства и 75 загуби в 261 срещи до средата на 2014 г.

Допреди няколко години, преди Атлетико Насионал да спечели общо седем купи и да задмине по този показател Америка де Кали, за дерби между най-успешните колумбийски отбори се смятат мачовете между Мийонариос и Америка де Кали. От 2011 г. двата тима могат обаче да се срещнат само за купата на страната, тъй като оттогава Америка играе във втора дивизия. За ъпрвенство двата отбора са играли общо 235 пъти, а Мийонариос има 93 победи, 66 равенства и 76 загуби, на другия полюс са срещите в международните турнири, където от шест мача Америка има три победи и три равенства.

Старото дерби се наричат мачовете между Мийонариос и Депортиво Кали и това е вероятно най-старото футболно дерби в Колумбия. Двата тима са се изправяли един срещу друг във финален мач за титлата цели десет пъти – през 1949, 1959, 1961, 1962, 1963, 1967, 1969, 1972, 1978 и 1995/1996, като седем пъти ликува Мийонариос. Към края на 2014 г. отборите имат 253 мача помежду си за първенство – 87 победи за Мийонариос, 69 равенства и 97 победи за Депортиво Кали. За Копа Либертадорес има осем мача – по три победи за Мийонариос и равенства и две победи за Депортиво.

Играчи

[редактиране | редактиране на кода]

Настоящ състав

[редактиране | редактиране на кода]
№ Нац. Играч Роден Последен отбор
Вратари
1 Нелсон Фернандо Рамос 23 ноември 1981 Америка де Кали
12 Браян Силва 4 септември 1997 юноша на отбора
31 Луис Енрике Делгадо 26 октомври 1980 Реал Картахена
Защитници
2 Стивен Вега 22 май 1998 юноша на отбора
3 Освалдо Енрикес 11 март 1989 юноша на отбора
5 Андрес Кадавид 28 декември 1985 Енвигадо
6 Луис Ернан Москера 25 май 1989 юноша на отбора
23 Люис Очоа 4 септември 1984 Индепендиенте Меделин
24 Габриел Диас Рико 28 януари 1996 юноша на отбора
28 Алекс Диас 13 януари 1989 Америка де Кали
29 Роман Торес 20 март 1986 Ла Екидад
Хеферсон Херера 20 юли 1992 юноша на отбора
Полузащитници
4 Даниел Торес 28 юни 1993 юноша на отбора
8 Рафаел Робайо 24 април 1984 Чикаго Файър
10 Майер Кандело 20 февруари 1977 Универсидад Сесар Вайехо
11 Даулинг Леудо 24 юли 1989 Ла Екидад
17 Омар Васкес 15 август 1989 Делфинес
18 Хавиер Рейна 4 януари 1989 Клуб Олимпо
21 Хуан Себастиан Ортис 29 август 1987 Индепендиенте Меделин
22 Фабиан Варгас 17 април 1980 Барселона
26 Серхио Вияреал 29 януари 1995 юноша на отбора
27 Кристиан Аларкон 29 май 1992 юноша на отбора
Нападатели
7 Юбер Асприя 12 ноември 1982 юноша на отбора
9 Себастиан Пинто 5 февруари 1986 Бурсаспор
16 Андерсон Плата 8 ноември 1990 Теджън Ситизен
20 Фернандо Урибе 1 януари 1988 Атлетико Насионал
25 Анди Поло 29 септември 1994 Интер
32 Джонатан Агудело 17 декември 1992 юноша на отбора

Известни бивши играчи

[редактиране | редактиране на кода]

Успехи

[редактиране | редактиране на кода]
Национални
  • Категория Примера А:
    • Шампион (15): 1949, 1951, 1952, 1953, 1959, 1961, 1962, 1963, 1964, 1972, 1978, 1987, 1988, 2012, 2017 Ф
    • Вицешампион (9): 1950, 1956, 1958, 1967, 1973, 1975, 1984, 1994, 1995/1996
    • Трето място (10): 1965, 1968, 1969, 1971, 1976, 1977, 19812, 1985, 1986, 2014 А
  • Купа на Колумбия:
    • Носител (4): 1952/1953, 1962/1963, 2011
    • Финалист (1): 1951/1952, 2013
Международни

Рекорди

[редактиране | редактиране на кода]

Футболисти с най-много мачове за първенство

[редактиране | редактиране на кода]
Място Име Мачове Години
1 Бонер Москера 524 1992 – 2000, 2002 – 2006
2 Алехандро Бранд 385 1969 – 1982
3 Хулио Едгар Гавирия 382 1968 – 1977
4 Еуклидес Гонсалес 369 1971 – 1981
5 Алонсо Лопес 347 1974 – 1980, 1981 – 1985
6 Арнолдо Игуаран 341 1983 – 1991, 1993 – 1995
7 Мигел Аугусто Принсе 323 1980 – 1988
8 Херман Гутиерес де Пиниерес 314 1978 – 1990
9 Артуро Сеговия 309 1972 – 1979
10 Вилингтон Ортис 306 1972 – 1979

Футболисти с най-много голове за първенство

[редактиране | редактиране на кода]
Място Име Голове Години
1 Алфредо Кастийо 133 1948 – 1957
2 Арнолдо Игуаран 121 1983 – 1991, 1993 – 1995
3 Алфредо ди Стефано 96 1949 – 1952
„ Марино Клингер 96 1957 – 1966
5 Алехандро Бранд 91 1969 – 1982
6 Вилингтон Ортис 90 1972 – 1979
7 Хосе Мария Фереро 85 1967 – 1969
“ Мигел Анхел Конверти 85 1975 – 1977
9 Хайме Морон 82 1971 – 1974, 1977 – 1982
10 Хуан Хосе Иригойен 80 1977 – 1979

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б El Dorado: When Colombia had the Best League in the World, архив на оригинала от 12 ноември 2014, https://web.archive.org/web/20141112034852/http://stateofthegame.co.uk/2011/11/16/el-dorado-when-colombia-had-the-best-league-in-the-world/, посетен на 4 декември 2014 
  2. ↑ а б Когато най-добрите ритаха в Колумбия, архив на оригинала от 12 ноември 2014, https://web.archive.org/web/20141112030820/http://www.maximonline.bg/v2399/colombia.html, посетен на 4 декември 2014 
Общомедия
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Мийонариос
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мийонариос&oldid=12289722“.