Михал Радживил
Михал Радживил Michał Radziwiłł | |
полски военачалник | |
Портрет на Михал Радживил от анонимен автор, XIX век | |
Роден |
24 септември 1778 г.
|
---|---|
Починал |
Варшава, Руска империя |
Военна служба | |
Звание | генерал |
Семейство | |
Род | Радзивил |
Баща | Михал Хероним Радживил |
Майка | Хелена Пшезджецка |
Братя/сестри | Антон Радзивил |
Съпруга | Александра Стецка |
Деца | Михалина Радживил Карол Анджей Радживил Зигмунт Радживил |
Михал Радживил в Общомедия |
Княз Мѝхал Гедѐон Херо̀ним Раджѝвил, герб Тро̀мби (на полски: Michał Gedeon Hieronim Radziwiłł) е полски аристократ и военачалник, генерал, участник в борбите срещу Третата подялба на Полша, главнокомандващ на Ноемврийското въстание (1830 – 1831.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Михал Радживил е представител на полския магнатски род „Радживил“, част от висшата шляхта в Литва и Жечпосполита още от XIV век.[1] Роден е на 24 септември 1778 година във Варшава, като трети син в семейството на Хелена (с родова фамилия Пшезджецка) и Михал Хероним Радживил, виленски войвода. В периода 1792 – 1794 година учи в Гьотингенския университет.[2]
Военна кариера
[редактиране | редактиране на кода]През 1807 година Михал Радживил поема командването (с чин полковник) на Втора легия – бойна формация, създадена от Наполеон при разгрома на Прусия от поляци на пруска служба. По-късно се включва в армията на Варшавското херцогство като командир на полк, а от 1811 – като бригаден генерал. През 1813 година се отличава при отбраната на Гданск. Оттегля се от военна служба след края на Наполеоновите войни и възстановяването на руската власт в Полша. По време на Ноемврийското въстание, през януари 1831 година е назначен от Сейма за главнокомандващ на въстаническите войски. Практически оставя изпълнението на тази длъжност на заместника си Юзеф Хлопицки. Подава оставка на 26 февруари – ден след сражението при Грохов.[3] Застъпва се за помирение с Русия. След потушаването на въстанието е заточен от руските власти до 1836 година.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Meyers Großes Konversations-Lexikon, Band 16. Leipzig 1908, с. 563 – 564. Посетен на 29 август 2016 г.
- ↑ Michał Gedeon Radziwiłł Архив на оригинала от 2020-09-19 в Wayback Machine. – биография на сайта „Ipsb.nina.gov.pl“ (посетен на 26 август 2017 г.)
- ↑ Mała Encyklopedia Wojskowa. Wydawnictwo Ministerstwa Obrony Narodowej. Tom 3, Warszawa 1971, c. 27
|