Направо към съдържанието

Моноцит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пространствен модел на моноцит

Моноцитите (от от старогръцки: μονος — един и κύτος — вместилище, клетка) са големи по размер левкоцити от групата на мононуклеарните макрофаги, като размерите им в проби от кръв достигат 15 – 22 микрона.[1][2] Веднъж оказали се в кръвообращението, те циркулират там 1 – 2 дни, след което се установяват в тъканите и се превръщат в резидентни макрофаги. Моноцитите са носители на вродения имунитет и притежават повърхностно разположени рецептори, разпознаващи „патерна“ или белтъчните структури на основните патогени. Благодарение на тях те са способни да се преместват в огнището на инфекция, да отделят цитокини и да участват във фагоцитозата.

  1. Palmer L, Briggs C, McFadden S, et al. ICSH recommendations for the standardization of nomenclature and grading of peripheral blood cell morphological features. Int J Lab Hematol. 2015;37(3):287-303. doi:10.1111/ijlh.12327
  2. Steve, Paxton и др. The Leeds Histology Guide // {{{journal}}}. 28 April 2018. Архивиран от оригинала на 11 October 2017.