Направо към съдържанието

Норма (опера)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Норма
Рисунка на първата постановка на операта
Рисунка на първата постановка на операта
КомпозиторВинченцо Белини
ЛибретистФеличе Романи
Основа„Норма“ от Александър Суме
ЖанрЛирична трагедия
Действия2
Премиера26 декември 1831 г.
Ла Скала“, Милано, Австрийска империя
Норма в Общомедия

„Норма“ (на италиански: Norma) е опера на италианския композитор Винченцо Белини, лирична трагедия, поставена за първи път на 26 декември 1831 година в театъра „Ла Скала“ в Милано.

1831 г. е година на голям патриотичен подем в Италия. През същата година Джузепе Мацини основава тайната организация „Млада Италия“, изиграла голяма роля за освобождението на страната. Патриотичните настроения обхващат и Винченцо Белини и особено неговия постоянен либретист Феличе Романи. Първоначално Романи предлага на композитора да напишат опера върху сюжета на популярната драма „Ернани“ от Виктор Юго, но впоследствие се отказват и се пренасочват към трагедията на Александър Суме и Белмонте „Норма“, в която патосът на освободителната борба и ненавистта към покорителите отговарят на настроенията им.[1]

Известно е, че композиторът взима активно участие в създаването на либретото, включително прави промени в някои от сцените и изисква от либретиста да нанася съответните поправки. Запазена е обширна кореспонденция между Белини и Романи от това време, от която стават известни много подробности по процеса по създаване на операта. Белини написва операта си за необикновено кратък срок за него – четири месеца.[1]

„Норма“ е смятана за един от образците на жанра белканто, като най-известна е сопрановата ария от първо действие „Casta diva“. Първото й изпълнение е на 26 декември 1831 г. в миланския театър „Ла Скала“. То преминава без особен успех, но затова пък второто представление предизвиква истински фурор. Скоро „Норма“ става една от най-популярните опери.[1]

Известни изпълнители на главната роля, смятана за една от най-трудните в сопрановия репертоар, в годините след средата на XX век са Мария Калас, Джоан Съдърланд, Монсерат Кабайе. В центъра на сюжета е дъщерята на галски жрец, влюбила се против волята на баща си в римлянин.[2]

  1. а б в Сагаев, Любомир. Книга за операта. София, Държавно издателство „Музика“, 1983. ISBN 954-8004-21-6.
  2. www.motopera.org