Оливер Драгоевич
Оливер Драгоевич | |
Оливер Драгоевич по време на свой концерт в Славонски брод на 10 ноември 2010 г. | |
Информация | |
---|---|
Роден |
7 декември 1947 г.
|
От | Хърватия |
Починал | |
Стил | далматински шансон, поп, джаз, блус |
Професии | музикант, текстописец |
Инструменти | пиано, китара, флейта |
Активност | от 1974 г. |
Музикален издател | (Югославия) „Юготон“ (Хърватия) „Кроейша Рекърдс“, „Дискотон“, „ХРТ Орфей“, „Акуериъс Рекърдс“ |
Уебсайт | www.oliver.hr |
Оливер Драгоевич в Общомедия |
О̀ливер Драго̀евич (на хърватски: Oliver Dragojević; Сплит, 7 декември 1947 г. – Сплит, 29 юли 2018 г.) е хърватски певец и музикант, един от най-известните певци в страната си.
Награждаван е многократно на местни музикални събития, носител е на редица награди „Порин“ и освен многобройните си концерти в родна Хърватия пее и в парижката зала „Олимпия“ (24 април 2006 г.),[1] нюйорския „Карнеги Хол“ (9 октомври 2008 г.),[2] лондонския „Ройъл Албърт Хол“ (19 април 2010 г.),[3] както и в операта в Сидни (10 ноември 2011 г.).[4]
Певецът има концерти в редица страни по света, но след Хърватската война за независимост от 90-те години не изнася нито един в Сърбия. Много пъти след войната изказва мнението си, че сърбите са нанесли твърде много злини на Хърватия, че да изнесе концерт там,[5] и напук на медиите отхвърля възможността да изнесе концерт в Белград, оставайки непреклонен.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в семейството на Марко (1908 – 1991 г.) и Ката Драгоевич (1907 – 1994 г.). Прекарва детството си във Вела Лука, откъдето е родом и семейството му. Учи в музикалното училище в Сплит. Най-напред учи пиано, а впоследствие – кларинет и китара. Първата му среща с музиката е, когато е на пет години и баща му му подарява устна хармоника, с която забавлява децата от улицата, на която живее, както и пътниците на кораба по честата линия Сплит – Вела Лука. Първото му качване на сцена е на сплитския детски фестивал през 1961 г. с популярната песен Baloni („Балони“). Същевременно заедно с по-големия си брат Альоша (1946 – 2011 г.) записва световни хитове към местното радио.
През 1963 г. прави опити като певец и клавирист на сплитския състав „Батали“. В конкурса за певци любители в Хърватия се класира на първо място за изпълнението си на песента Yesterday („Вчера“) на „Бийтълс“. Дебютът му като самостоятелен изпълнител е на Сплитския фестивал през 1967 г. по идея на композитора Зденко Рунич с песента Picaferaj („Палителят на уличните лампи“), с която не успява да се класира за финалната вечер, но която ще стане един от най-големите хитове на певеца. След неуспеха си на фестивала до 1972 г. певецът свири в многобройни западноевропейски клубове. След кратък период с „Дубровачки трубадури“, траял по-малко от година, и група „Море“ и отново се присъединява към „Батали“.
На Сплитския фестивал се завръща през 1974 г. и печели I награда за песента Ča će mi Copacabana („За какво ми е Копакабана“). След това подновява творческото си сътрудничество със Зденко Рунич и на следващото издание на фестивала изпълнява Galeb i ja („Гларусът и аз“), бележеща началото на дългогодишното и плодовито сътрудничество на най-тиражирания и най-награждавания хърватски тандем.
Болест и смърт
[редактиране | редактиране на кода]По време на погребението на музиканта Реми Казиноти на 7 август 2017 г. на Драгоевич му прилошава и е отведен с линейка в болница, където няколко дни по-късно му е открит рак на белия дроб.[6]
Поради лошото си здравословно състояние не се явява на връчването на наградите „Порин“ в сплитската „Спаладиум Арена“ през март 2018 г. Тъй като химиотерапията не дава желаните резултати, Драгоевич се чувства все по-зле и в края на юни е преместен в раковия отдел на местния клиничен болничен център, където на 29 юли 2018 г. в два часа сутринта почива на 71-годишна възраст след едногодишна борба с рака на белия дроб.[7] Многобройни негови колеги музиканти, спортисти и други се прощават с него в социалните мрежи.
На 31 юли 2018 г. десетки хиляди изпращат ковчега му на катамаран за родната му Вела Лука, а в предобедните часове пред пълния Хърватски народен театър в Сплит се състои тържествено опело, на което присъстват висши длъжностни лица начело с президентката Колинда Грабар-Китарович и министър-председателя Андрей Пленкович.[8] На 1 август 2018 г. певецът е погребан на велолушкото гробище в кръга на семейството си, приятели и съграждани.
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]През 1973 г. по време на свой концерт в Дубровник се запознава с бъдещата си съпруга Весна, за която се жени през следващата година. Двамата имат трима синове: Дино (р. 1975 г.) и близнаците Дамир и Давор (р. 1978 г.). Двойката има петима внуци, а месец след смъртта на певеца се ражда и шестият му внук. Има дългогодишно приятелство с композитора Зденко Рунич, който написва около двеста песни за него.
Дискография
[редактиране | редактиране на кода]Студийни албуми
[редактиране | редактиране на кода]- 1975 – Ljubavna pjesma
- 1977 – Malinkonija
- 1978 – Poeta
- 1979 – Vjeruj u ljubav
- 1981 – Ðelozija
- 1981 – Jubavi, jubavi
- 1982 – Karoca
- 1984 – Evo mene među moje
- 1985 – Oliver 10: Svoju zvizdu slidin
- 1987 – Oliver
- 1987 – Pionirsko kolo
- 1988 – Svirajte noćas za moju dušu
- 1990 – Jedina
- 1992 – Teško mi je putovati
- 1994 – Neka nova svitanja
- 1995 – Vrime
- 1997 – Duša mi je more
- 2000 – Dvi, tri riči
- 2002 – Trag u beskraju
- 2005 – Vridilo je
- 2010 – Samo da je tu
- 2013 – Tišina mora
Концертни албуми
[редактиране | редактиране на кода]- 1989 – Oliver u HNK
- 1996 – Oliver u Lisinskom – live
- 2001 – Oliver u Areni
- 2004 – Oliver: koncert
- 2006 – À l'Olympia
Сборни албуми
[редактиране | редактиране на кода]- 1976 – Našoj ljubavi je kraj
- 1980 – Oliver 5
- 1986 – Za sva vremena
- 1992 – Oliver mix
- 1994 – Sve najbolje
- 2003 – Oliver i prijatelji (Vjeruj i ljubav)
- 2006 – Oliver 1
- 2006 – Oliver 2
- 2006 – Oliver – The Platinum Collection
- 2007 – Kozmički dalmatinac
Участия на фестивали
[редактиране | редактиране на кода]
|
|
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Oliver Dragojević: Koncert karijere u Olympiji // в. „Ютарни лист“. jutarnji.hr, 25 април 2006 г. Посетен на 6 май 2024 г. (на хърватски)
- ↑ Желка Рудар. Oliver u Carnegie Hallu // muzika.hr, 2 август 2008 г. Посетен на 6 май 2024 г. (на хърватски)
- ↑ Рената Гилибранд. Oliver Dragojević: Bilo je dobro za dušu! // в. „Вечерни лист“. vecernji.hr, 20 април 2010 г. Посетен на 6 май 2024 г. (на хърватски)
- ↑ Oliver pjevao u rasprodanoj Sydneyskoj Operi: Bilo je odlično, dvorana je svemir (FOTOGALERIJA) // slobodnadalmacija.hr, 11 ноември 2011 г. Посетен на 6 май 2024 г. (на хърватски)
- ↑ Oliver je u dvije riječi objasnio zašto nakon rata nije želio pjevati u Srbiji // maxportal.hr, 29 юли 2018 г. Посетен на 6 май 2024 г. (на хърватски)
- ↑ Preminuo Oliver Dragojević // vijesti.hrt.hr, 29 юли 2018 г. Посетен на 6 май 2024 г. (на хърватски)
- ↑ Ивана Царевич. Oliver Dragojević umro u 71. godini // в. „Вечерни лист“. vecernji.hr, 29 юли 2018 г. Посетен на 6 май 2024 г. (на хърватски)
- ↑ Ма. Б. Predsjednica: "S njegovim sam pjesmama odrastala"; Premijer: "Bio je duša Hrvatske" // dnevnik.hr, 31 юли 2018 г. Посетен на 6 май 2024 г. (на хърватски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Oliver Dragojević в Уикипедия на хърватски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |