Направо към съдържанието

Орион (линеен кораб, 1910)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Орион“
HMS Orion
„Орион“ през 1921 или 1922 г.
Флаг Великобритания
Клас и типЛинеен кораб от типа „Орион“
ПроизводителHM Dockyard в Портсмът, Великобритания.
Служба
Заложен29 ноември 1909 г.
Спуснат на вода20 август 1910 г.
Влиза в строй2 януари 1912 г.
Изведен от
експлоатация
12 април 1922 г., утилизиран през 1923 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост22 200 t (нормална)
25 870 t (пълна)
Дължина177,1 m
Ширина27,0 m
Газене7,6 m
Броняглавен пояс: 203 – 305 mm;
траверси: 76 – 254 mm;
палуба: 25 – 102 mm;
барбети: 76 – 254 mm;
кули ГК: 279 mm;
бойна рубка: 279 mm
Задвижване4 парни турбини Parsons;
18 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox;
4 гребни винта;
27 000 к.с.
Скорост21 възела
(39 km/h)
Далечина на
плаване
6730 морски мили при 10 възела ход
Екипаж752 души
Въоръжение
Артилерия5x2 343 mm;
16x1 102 mm;
4x1 47 mm;
10x1 7,71 mm ръчни картечници „Люис“
Зенитна артилерия:
7x1 7,71 mm картечници „Максим-Викерс“
Торпедно
въоръжение
3 x 533 mm ТА
„Орион“ в Общомедия

Орион (на английски: Orion) е британски линеен кораб. Главен кораб на едноименния проект. Първият линкор, относим към свръхдредноутите. Първият от британските дредноути на който са поставени оръдия с калибър по-голям от дванадесет дюйма, и първият британски дредноут, при който всички негови оръдия на ГК са поставени по линейно-терасовидната схема.

Заложен е по време на форсираното строителство на германския линеен флот. Либералите в правителството на Великобритания обещават да намалят военните разходи. Кралските ВМС в строителството на флота се придържат към формулата, че техният флот трябва да е по-мощен от двата обединени следващи по мощ флоти след Великобритания. Германските планове нарушават тази концепция.

Първият лорд на Адмиралтейството Реджиналд Маккен прокарва плановете за строителството на дредноутите от типа „Орион“ пред парламента, при поддръжката на премиер-министъра, Хърбърт Хенри Аскуит, и, независимо от възраженията на Дейвид Лойд-Джордж и Уинстън Чърчил.

Заложен е на 29 ноември 1909 г. Спуснат на вода на 20 август 1910 г. Влиза в състава на флота на 2 януари 1912 г.

По време на модернизация височината на фор-стен-щага е намалена, а през 1915 г. противоминните мрежи са премахнати. След Ютландското сражение площадките са управление на огъня на фокмачтата са разширени, а на покрива на кула „B“ е монтирана самолетна площадка.

На 12 април 1922 г. линкора е изключен от списъците на флота в съответствие с условията на Вашингтонския договор. На 19 декември кораба е продаден на компанията Cox and Danks, а през февруари 1923 г. е разкомплектован за метал.

Четири турбини Парсънс привеждат в движение четири винта, парата произвеждат осемнадесет парни котли Babcock and Wilcox. На вала мощността е 27 000 конски сили, а максималната скорост е 21 възела. Нормалния запас гориво съставлява 900 тона, но може да бъде увеличен до 3300 тона. Кораба има радиус на действие 6730 морски мили (12 460 км) при крайцерска скорост от десет възела, или 4110 морски мил (7610 км) при деветнадесет възлова скорост. По време на изпитанията линкора изминава 29 108 мили, със средна скорост от 21,02 възела; максималната скорост на кораба съставя 22,3 възела.

на руски език
  • Паркс, О. Линкоры Британской империи. Том 6. Огневая мощь и скорость. – СПб.: Галея Принт, 2007. – 110 с. – ISBN 978-5-8172-0112-3.
  • Паркс О. Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов. СПб., 116 с. ISBN 978-5-8172-0132-1.
  • Козлов Б. В. Линейные корабли типа „Орион“. СПб., 116 с. ISBN 5-98830-017-0.
на английски език
  • Burt R. A. British Battleships of World War One. – London: Arms and armor press, 1986. – 344 p. – ISBN 0-85368-771-4.
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
  • All the World's Battleships: 1906 to the present. издание 1996. Лондон, 190 с. ISBN 0-85177-691-4.
на немски език
  • Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Orion (1910) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​