Папски конклав (1292 – 1294)
| Папски конклав | |
 Герб по време на Sede vacante | |
| Конклав | |
|---|---|
| Дни на Sede vacante | 666 дни |
| Декан | Латино Орсини |
| Камерлинг | Пиедро Перегозо |
| Начало | 5 април 1292 г. |
| Край | 5 юли 1294 г. |
| Град | Рим, Перуджа |
| Място | Санта Мария Маджоре, Санта Мария сопа Минерва (Рим) Перуджа |
| Папабил/и | Латино Орсини, Джакомо Колона |
| Избран папа | Целестин V (Пиедро Анджеларио) |
Папски конклав 1292-1294 – конклав. Последният, който не се е състоял под форма на конклав (в който кардиналите са заключени и храната им се ограничава, докато не изберат папа). Един от най-дългите в историята на Римокатолическата църква. Заради изравняването на силите между фамилиите Колона и Орсини за папа е избран отшелникът Пиедро Мороно, приел името Целестин V[1].
Единадесет кардинали (един от тях умира) се събират в Санта Мария Маджоре в Рим, за да изберат нов папа. Двете основни партии са водени от Джакомо Колона и Матео Орсини.
Тримата кардинали Орсини действат съобразно интересите на Франция, докато двамата Колона защитават интересите на Кралство Арагон в Сицилия и са подкрепени финансово от краля на Арагон. Кардиналите се събират в базиликата Санта Мария Маджоре, но в продължение на десет дни никой не се приближава до необходимите две трети от гласовете. Колегията взима решение, ако до края на юни не изберат папа да се преместят в Санта Мария сопа Минерва[2]. След лятната епидемия в града и смъртта на Шоле през август те са разпръснати в резиденциите си до края на септември. Гласуванията продължават и през лятото на 1293, но безвластието усложнява обстановката в града. След лятото на 1293 г. част от кардиналите отново се връщат в епархиите си, но се съгласяват да бъдат свикани отново в Перуджа на 18 октомври.
Колегията неуспешно разисква и в Перуджа. В града остават само шест кардинали, които да продължат да гласуват. Пиедро Анджеларио, отшелник, праща писмо на кардиналите, в което ги предупреждава че ако се забавят още Бог ще ги накаже[3]. Неочаквано, Латино Орсини предлага кандидатурата на монаха Анджеларио. Кардиналите бързо се съгласяват и на 5 юли 1294 постигат консенсус с избора на папа.
Кардинали
[редактиране | редактиране на кода]| Име | Националност | Издигнат от | Бележки |
|---|---|---|---|
| Латино Орсини | Римлянин | Николай III | Декан на Светия съвет |
| Герардо Бианки | Пармец | Николай III | |
| Джовани Бокамаза | Римлянин | Николай IV | |
| Матео д'Акуаспарта | Тодинец | Николай IV | |
| Жан Шоле | Французин | Мартин IV | |
| Бенеденто Каетани | Анагнец | Мартин IV | Бъдещият папа Бонифаций VIII |
| Юг Бийом | Французин | Николай IV | |
| Пиедро Перегозо | Миланец | Николай IV | |
| Матео Росо | Римлянин | Урбан IV | |
| Джакомо Колона | Римлянин | Николай III | |
| Наполеон Орсини | Римлянин | Николай IV | |
| Пиедро Колона | Римлянин | Николай IV |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||