Папуа Нова Гвинея

Папуа Нова Гвинея
Papua New Guinea
	Папуа Нова Гвинея Papua New Guinea
	Знаме Герб
	Девиз: Unity in diversity; „Единство в разнообразието“
	Химн: O Arise, All You Sons
	Местоположение на Папуа Нова Гвинея
География и население
Площ	462 840 km²; (на 54-то място)
Води	2%
Климат	екваториален и субекваториален
Столица	Порт Морсби
Най-голям град	Порт Морсби
Официален език	английски език
Религия	95,5% християнство; —64,3% протестанти; —26,0% католици; —5,2% други християни; 3,1% без отговор; 1,4% други религии
Демоним	новогвинеец
Население (2020)	8 935 000; (на 98-о място)
Население (2011)	7 275 324
Гъстота на нас.	19,3 души/km²; (на 201-во място)
Градско нас.	13,2%; (на 193-то място)
Управление
Форма	унитарна конституционна монархия
Монарх	Чарлз III
Генерал-губернатор	Боб Дейд
Министър-председател	Джеймс Марапе
Организации	ООН, ОН и др.
Законодат. власт	Национален парламент
История
Независимост – обявена	от Австралия; 16 септември 1975 г.
Икономика
БВП (ППС, 2019)	32,382 млрд. щ.д.; (на 124-то място)
БВП на човек (ППС)	3764 USD
БВП (ном., 2019)	21,543 млрд. щ.д.; (на 110-о място)
БВП на човек (ном.)	2504 щ.д.
ИЧР (2021)	0,558 (среден); (на 156-о място)
Джини (2009)	41,9 (среден)
Прод. на живота	64,3 години; (на 153-то място)
Детска смъртност	47,8/1000; (на 132-ро място)
Грамотност	57,3%; (на 152-ро място)
Валута	Кина (PGK)
Други данни
Часова зона	UTC+10 и UTC+11
Автомобилно движение	ляво
Код по ISO	PG
Интернет домейн	.pg
Телефонен код	+675
ITU префикс	P2A-P2Z
Официален сайт	papuanewguinea.travel
	Папуа Нова Гвинея в Общомедия

Папуа Нова Гвинея, официално Независима държава Папуа Нова Гвинея, по-рано Папуа – Нова Гвинея е островна държава в Океания, която включва източната половина от остров Нова Гвинея и множество острови в Тихия океан. Столицата на страната е гр. Порт Морсби.

История

Основна статия: История на Папуа Нова Гвинея

Първите европейци, посетили Папуа Нова Гвинея, са португалци – през 16 век, а в края на 19 век на острова се появяват немски заселници.

През 1884 г. Германия завладява североизточната част, превръщайки я в колониалното владение Германска Нова Гвинея. Веднага след това Великобритания обявява югоизточната част за свой протекторат, наречен Папуа. Западната част на о-в Нова Гвинея става колония на Нидерландия (от 1963 г. към Индонезия).

През 1906 г. Великобритания предава на Австралия управлението над Папуа. През 1920 г. Германска Нова Гвинея преминава под австралийски мандат. Колонията Нова Гвинея през 1946 г. става подопечна територия на ООН под управлението на Австралия. През 1949 г. Австралия обединява 2-те източни части на острова с името Папуа – Нова Гвинея. Територията е преименувана на Папуа Нова Гвинея през 1972 г.

На 6 септември 1975 г. e провъзгласена независимостта на Папуа Нова Гвинея. Движението за независимост на остров Бугенвил през 1975 и 1990 г., обявява отделянето на Република Северни Соломонови о-ви, но без успех. В сраженията загиват над 15 хил. души. От 1997 до 2001 се преговаря за автономия. От 2001 г. островът е с ограничена автономия.

Държавно устройство

Папуа Нова Гвинея е член на Британската общност. Глава на държавата е Кралят на Великобритания, представен от генерал-губернатор. Законодателен орган е еднопалатен Национален парламент от 109 депутати, избирани за 5 години. Изпълнителната власт е Национален изпълнителен съвет, начело с министър-председател.

География

Основна статия: География на Папуа Нова Гвинея

Страната е разположена в югозападната част на Тихия океан и заема източната част на остров Нова Гвинея и близките острови, архипелага Бисмарк (с най-големи острови Нова Британия – 37,8 хил. кв. км и Нова Ирландия – 7,3 хил. кв. км), северната част от архипелага Соломонови острови (островите Бугенвил и Бука), островите Д'Антрекасто и още над 600 малки острова.

Общата площ е 462,84 хил. кв. км. Граничи с Индонезия – 840 км, и има брегова линия 7260 км. На о-в Нова Гвинея е разположена Централната планинска верига с най-висока точка връх Вилхелм – 4509 м. Южните части са заети от обширна низина. Главният остров е покрит с джунгла, обкръжена от блатисти равнини.

Климатът е екваториален и субекваториален. Средна годишна температура – 26 °C, в планините над 2500 м – до 10 °C. Валежи: в планините – над 4000 мм. Реки (пълноводни) – Сепик, Флай и др. Растителността е представена от влажни тропически гори, а на юг – от савана.

Столицата на страната е Порт Морсби (220 хил. души). Други по-големи градове са Лае (73 хил. ж.), Арава (40 хил. ж., на о. Бугенвил), Маунт Хаген (39 хил. ж.), Попондета (38 хил. ж.), Менди (37 хил. ж.), Кокопо (32 хил. ж.), Маданг (27 хил. ж.), Веванг (17 хил. ж.), Дару (17 хил. ж.), Кавиенг (17 хил. ж.), Рабаул (7 хил. ж., на о. Нова Британия).

Административно деление

Папуа Нова Гвинея е разделена на 22 административно-териториалнои единици – 20 провинции, Автономен регион Бугенвил и Столичен окръг.

През 2009 г. парламентът одобрява създаването на две нови провинции: Хела, заемаща част от територията на Южните височини и Джиуака, състояща се от част от територията на Западните височини. Новото разделение влиза в сила от 17 май 2012 г.

Население

Основна статия: Население на Папуа Нова Гвинея

Населението на Папуа Нова Гвинея е силно разнородно. Съществуват стотици местни етнически групи, като най-голямата е тази на папуасите, чиито предшественици са пристигнали на острова преди хиляди години. Голяма част от жителите на острова живеят в малки селца, където отглеждат зеленчуци и се занимават със скотовъдство. Много племена са откъснати от външния свят и са съхранили своите ритуали и езици. В Папуа Нова Гвинея се говорят около 820 местни езика. В страната има най-много случаи на ХИВ и СПИН от Тихоокеанския регион.

Населението на страната е 6 331 268 души (2007 г.). Гъстота на населението – 13,6 жители на км². Естествен прираст – 23. Средна продължителност на живота: мъже – 57 г., жени – 59 г. Градското население – 17%. Официални езици – английски, хири-моту и меланезийски пиджин. Азбука – латиница.

Етнически състав

В Папуа Нова Гвинея има над 750 народи и племена, включително:

папуаски народности 84,0% (от тях народи от Източното плато – 48,9 %, сепик-раму – 10,6 %, други папуаски народи – 40,5 %),
меланезийци 15,1 % (от тях толаи – 21 %),
англо-австралийци 0,9 %.

Религия

Папуа Нова Гвинея е предимно християнска страна: 92,7% от населението са християни (от тях протестанти – 68,6%, католици – 31,4%). Около 7,3% от населението изповядва местни традиционни вярвания и култове.

Икономика

Основна статия: Икономика на Папуа Нова Гвинея

Папуа Нова Гвинея е слабо развита, предимно аграрна страна. В селското стопанство са заети 72% от трудоспособното население. Плодородните земи са само 5% от общата територия. Главни земеделски култури са кокос (над 110 хил. тона копра годишно), кафе, какао, чай, ориз и др.

Страната е богата на полезни изкопаеми – злато, медни руди (о-в Бугенвил) и перспективни нефтени и въглищни находища. Има малки дървопреработвателни предприятия. Развит е и крайбрежният риболов.

Шосета – 19 хил. км, няма жп линии. Основни морски пристанища – Порт Морсби и Рабаул.

Туризмът е другият отрасъл на стопанството, който се развива заедно с инфраструктурата. Годишно страната се посещава от 59 хил. туристи, предимно от Австралия и Нова Зеландия.

Паричната единица в страната е кина, която се развнява на 100 тое.

Въоръжени сили – 64,6 хил. души.

Папуа Нова Гвинея е богата на природни ресурси, но тяхната експлоатация е затруднена от неравния терен и от високата стойност на развиващата се инфраструктура. Селското стопанство осигурява прехраната на 85% от населението. Богатството на полезни изкопаеми като нефт, медна руда и злато формират 72% от приходите от експорт. Състоянието на икономиката на страната се подобрява през последните години. Съотношение селско стопанство-промишленост-обслужване – 31:35:34.

Култура

Основна статия: Култура на Папуа Нова Гвинея

Други

Източници

↑ www.thenational.com.pg

[1] www.thenational.com.pg

[1]