Направо към съдържанието

Пестицид

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Пестицидите са отровни химични съединения, специално създадени от човека за борба срещу вредителите. Наименованието им произлиза от лат.pest“ – вреда и „cide“ – убивам; т.е. „вещества, убиващи вредителите“.

Внимание!!!
пестицидите са отровни

Според предназначението

[редактиране | редактиране на кода]
  • Зооциди – за борба с фаунистичните неприятели на растенията
    • Инсектициди – за борба с насекомите. Те се делят на различни групи според конкретната систематична група неприятели, срещу която се прилагат. В практиката най-често се използват следните подвидове инсектициди:
      • Афициди – за борба с листните въшки
      • Формициди – за борба с мравките
      • Лепидоциди – за борба с неприятелите от клас Лепидоптера
    • Акарициди – за борба с акарите
    • Нематоциди – за борба с кръглите червеи
    • Лимациди – за борба с голите охлюви
    • Молюскоциди – за борба с мекотелите
    • Авициди – за борба с птиците. Понастоящем не се използват поради екологични причини. Вместо тях се прилагат репеленти за птиците – например „Кърб“.
    • Крюстоциди – за борба с ракообразните неприятели
    • Хелминтоциди – срещу плоските червеи. Масово се използват в рибовъдните стопанства, тъй като неприятелите от тази систематична група са опасни паразити по рибите.

Според онтофазата на неприятеля, срещу която се прилагат, зооцидите се делят на:

  • Овоциди – за ликвидиране на яйцата
  • Ларвициди – срещу ларвите
  • Адултоциди – срещу възрастните форми
  • Фунгициди – за борба с фитопатогените. Те се делят на:
    • Бактериоциди – срещу фитопатогенните бактерии
    • Фунгициди в тесен смисъл – срещу фитопатогенните гъбички
    • Вирициди няма – използват се ISR стимулатори
  • Хербициди – за борба срещу плевелните видове растения. Те се делят на:
    • Хербициди в тесен смисъл – срещу тревните видове
    • Арборициди – срещу вредните дървесни видове
    • Алгициди – срещу водораслите
  • ISR стимулатори – стимулират SAR

Според химичния състав

[редактиране | редактиране на кода]
Паракват
  • Въглеводороди и халогенопроизводните им. Пестицидните свойства на нефтените масла са известни отдавна и те са едни от първите вещества, използвани в селското стопанство. Суровият нефт се използва от 1778 г., а керосинът – от 1865 г.;
  • Нитросъединения. Пестицидната им активност е няколко пъти по-голяма от тази на въглеводородите;
  • Амини и соли на тетрааминови основи. Фунгицидната и бактерицидната им активност расте с нарастване на молекулната маса;
  • Алкохоли, феноли и етери. Алкохолите са относително слаби пестициди, въпреки че активността им е малко по-висока отколкото е на въглеводородите. Въвеждането на халогенни елементи засилва действието им. Фенолите са значително по-активни;
  • Карбонилни съединения. Алдехидите са по-токсични за насекомите от алканите. Пестицидната активност на диалдехидите е малко по-висока от тази на алдехидите. Ароматните алдехиди са по-активни от мастните. Кетоните имат незначително действие. Хиноните са с по-голяма пестицидна активност от алдехидите, особено като фунгициди и хербициди. Най-изучени са нафтохиноните;
  • Карбоксилни съединения и техни естери. Използват се най-вече като хербициди;
  • Амидни киселини. Имат фунгицидни, регулаторни, инсектицидни и хербицидни свойства;
  • Арилоксиалканкарбоноати. Най-голямо значение имат като хербициди и регулатори на растежа на растенията. По мащаб на производство заемат едно от първите места в сравнение с другите групи съединения;
  • Производни на карбаминоата. Широко се използват като инсектициди, хербициди, фунгициди и бактерициди. Тези съединения инхибират холинестеразата у животните.
  • Производни на тио- и дитиокарбаминоатите. Те са с широк спектър на действие;
  • Азосъединения – органични съединения с азогрупа,-N2-, свързани с 2 ароматни радикала. Представляват цветни твърди вещества. Азосъединенията с амино- и хирдоксигрупа са важни синтетични багрила (азобагрила);
  • Органични съединения на калая;
  • Фосфорно-органични съединения (ФОС). Това е една от най-важните групи съвременни пестициди. Притежават висока инсектицидност и акарицидност и широк обхват на действие за вредни членестоноги;
  • Производни на имидазола и бензимидазола. Имидазолът затруднява образуването на ергостерин в гъбите;
  • Хетероциклени съединения с три и повече хетероатома. Най-голям брой патенти за начини на получаване и използване в качеството си на пестициди от всички други групи съединения имат тези;
Син камък
  • Сяра – ситно смляна или в колоидно състояние се използва като акарицид и фунгицид;
  • Медни съединения – използват се самостоятелно или като смес с органични пестициди; най-често използваното медно съединение е т.нар. „син камък“ – CuSO4.5H2O
  • Фосфорни съединения: P2Zn3; P2Mg3; PAl. Използват се главно като зооциди;

Според начина на действие

[редактиране | редактиране на кода]
  • Контактни – проникват във вредителите директно през тяхната външна обвивка (кожа, кутикула и др.); предпочитат се за третиране на вече засегнати помещения, площи или полезни организми
  • Трансламинарни – проникват в растителните тъкани, но не могат да се придвижват системно в растението. Нанесени по горната повърхност на листата се придвиждат до долната им такава и причиняват смърт на намиращите се там неприятели като листни въшки и белокрилки. Типичен пример препарата Ланат използван широко за борба с белокрилката
  • Системни – проникват във вредителите по естествен път (с вдишания въздух, чрез кореновата система и др.); предпочитат се за предпазване на все още незасегнати помещения, площи или полезни организми

Начини за приложение

[редактиране | редактиране на кода]
Разпръскване на пестициди
  • фумигация (обгазяване) – използва се за обеззаразяване на селскостопанска продукция, най-често в следните случаи:
    • за обработка на семената, преди посев
    • за обработка на селскостопанската продукция, след прибиране от полето
    • за обработка на вносна селскостопанска продукция, на границата
  • разпръскване, под формата на аерозол – най-универсалният начин за използване
  • залагане като отровна примамка – за животни и насекоми