Направо към съдържанието

Петре Андреевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петре Андреевски
Петре Андреевски
писател от Република Македония
Роден
Починал
ПогребанСлоещица, Република Северна Македония

Учил вСкопски университет
Литература
Периодот 1960 г.
Петре Андреевски в Общомедия

Петре Мито Андреевски (на македонска литературна норма: Петре М. Андреевски) е поет, романист, разказвач и драматург от Република Македония.[1]

Роден е в 1934 година в демирхисарското село Слоещица, тогава в Югославия. Основно образование завършва в родното си село, гимназия в Битоля, а висше образование във Философския факултет в Скопския университет. Работи известно време като учител из демирхисарските села. След това заминава за Скопие, където работи в редакцията за народна музика и по-късно в драматичната програма в Македонската телевизия. Редактор е на списанието „Разгледи“. Член на Македонската академия на науките и изкуствата от 2000 година. Член на Македонския ПЕН център. Член на Дружеството на писателите на Македония от 1964 година, a в 1983 година е и негов председател.[1]

Носител е на наградите „11 октомври“, „Братя Миладиновци“ (два пъти), „Рациново признание“, „Стале Попов“, както и на наградата „Книжевно жезло“ на Дружеството на писателите на Македония.[2] На 9 октомври 2007 президентът Бранко Цървенковски посмъртно го награждава с Орден за заслуги за Македония.[3][4]

Литературно творчество

[редактиране | редактиране на кода]
Гробът на Петре М. Андреевски в Слоещица

Стихосбирки:

  • Јазли (1960)
  • И на небо и на земја (1962)
  • Дениција (1968)
  • Дални наковални (1971)
  • Пофалби и поплаки (1975)
  • Вечна куќа (1987)
  • Лакримариј (1999)

Книги с разкази:

  • Седмиот ден (1964)
  • Неверни години (1974)
  • Сите лица на смртта (1994)

Романи:

  • Пиреј (1980)
  • Скакулци (1983)
  • Небеска Тимјановна (1988)
  • Последните селани (1997)

Драми (1984), в която влизат:

  • Време за пеење
  • Богунемили

Стихосбирки за деца:

  • Шарам барам
  • Касни порасни
  • „11 Октомври“
  • „Братя Миладиновци“ (два пъти)
  • „Рациново признание“
  • „Стале Попов“ (два пъти)