Петре Андреевски
Петре Андреевски Петре Андреевски | |
писател от Република Македония | |
Роден | |
---|---|
Починал | 25 септември 2006 г.
|
Погребан | Слоещица, Република Северна Македония |
Учил в | Скопски университет |
Литература | |
Период | от 1960 г. |
Петре Андреевски в Общомедия |
Петре Мито Андреевски (на македонска литературна норма: Петре М. Андреевски) е поет, романист, разказвач и драматург от Република Македония.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1934 година в демирхисарското село Слоещица, тогава в Югославия. Основно образование завършва в родното си село, гимназия в Битоля, а висше образование във Философския факултет в Скопския университет. Работи известно време като учител из демирхисарските села. След това заминава за Скопие, където работи в редакцията за народна музика и по-късно в драматичната програма в Македонската телевизия. Редактор е на списанието „Разгледи“. Член на Македонската академия на науките и изкуствата от 2000 година. Член на Македонския ПЕН център. Член на Дружеството на писателите на Македония от 1964 година, a в 1983 година е и негов председател.[1]
Носител е на наградите „11 октомври“, „Братя Миладиновци“ (два пъти), „Рациново признание“, „Стале Попов“, както и на наградата „Книжевно жезло“ на Дружеството на писателите на Македония.[2] На 9 октомври 2007 президентът Бранко Цървенковски посмъртно го награждава с Орден за заслуги за Македония.[3][4]
Литературно творчество
[редактиране | редактиране на кода]Стихосбирки:
- Јазли (1960)
- И на небо и на земја (1962)
- Дениција (1968)
- Дални наковални (1971)
- Пофалби и поплаки (1975)
- Вечна куќа (1987)
- Лакримариј (1999)
Книги с разкази:
- Седмиот ден (1964)
- Неверни години (1974)
- Сите лица на смртта (1994)
Романи:
- Пиреј (1980)
- Скакулци (1983)
- Небеска Тимјановна (1988)
- Последните селани (1997)
Драми (1984), в която влизат:
- Време за пеење
- Богунемили
Стихосбирки за деца:
- Шарам барам
- Касни порасни
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- „11 Октомври“
- „Братя Миладиновци“ (два пъти)
- „Рациново признание“
- „Стале Попов“ (два пъти)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 25. Архив на оригинала от 2018-08-17 в Wayback Machine.
- ↑ Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 26. Архив на оригинала от 2018-08-17 в Wayback Machine.
- ↑ Биография на сайта на Дружеството на писателите на Македония, архив на оригинала от 30 септември 2010, https://web.archive.org/web/20100930161529/http://dpmk.org/a.htm, посетен на 17 февруари 2010
- ↑ Македонски Пен-центар. Членови. Петре М.Андреевски, архив на оригинала от 30 август 2007, https://web.archive.org/web/20070830152122/http://www.pen.org.mk/publications/members/tekst.asp?lang=mac&id=5, посетен на 2 март 2008
|