Направо към съдържанието

Протести в Иран (2017 – 2018)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Протести в Иран
МястоГрадове в Иран
Дата28 декември 2017 г. – 13 януари 2018 г.
Причиникорупция
безработица
нисък жизнен стандарт
нарушени права на жените
големи военни разходи и участие в конфликтите в Сирия, Ирак, Ливан и Йемен
Начини за протестгражданско неподчинение
гражданска съпротива
демонстрации
протестни шествия
бунтове
Жертви23
Ранениняколкостотин
Участницистудентски движения
демократични активисти
монархисти
комунисти
Протести в Иран в Общомедия

Редица обществени протести се провеждат в градове в Иран, започнали на 28 декември 2017 г. и продължили до 2018 г.

Първият протест се състои в Машхад, втория по големина град в Иран, първоначално фокусиран върху икономическата политика на правителството на страната. Протестите се разпространяват в цялата страна, техният обхват се разширява и включва политическа опозиция срещу теократичния режим на Иран и дългогодишния му върховен лидер Али Хаменеи[1]

Протестите отбелязват най-интензивното вътрешно предизвикателство пред иранското правителство след протестите през 2009 г.[2] Тези протести обаче се различават от Зеленото движение сред участниците, причините и целите.[3][4] Докато някои анализатори твърдят, че протестите са резултат от неблагоприятни икономически политики, приети от администрацията на иранския президент Хасан Рухани, други твърдят, че недоволството от теократичния режим и Върховния лидер са действителните причини за размириците.[5][6] Рухани признава на 8 януари 2018 г., че „хората имат икономически, политически и социални потребности“.[7][8]

Според иранските власти, протестите се превръщат в насилие в някои части на страната, а иранската държавна телевизия съобщава, че протестиращите са атакували полицейски участъци, военни служители и са предизвикали пожари.[9][10] До 2 януари 2018 г. най-малко 23 протестиращи и 2 членове на силите за сигурност са убити. Освен това, 3700 демонстранти са арестувани според Махмуд Садехи, реформаторски депутат от Техеран, въпреки че официалните данни са много по-ниски.[11] На 5 януари 2018 г. четирима специални докладчици на Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека, призовават иранското правителство да признае и уважи правата на протестиращите и да прекрати блокирането на интернет.

В реакция срещу протестите, хиляди държавни поддръжници организират проправителствени митинги в повече от дузина градове в Иран.[12]

Предистория

[редактиране | редактиране на кода]

Сегашният режим на Иран идва на власт след иранската революция от 1979 г., в която династия Пахлави е свалена в полза на теократична ислямска република, ръководена от върховния лидер Рухолах Хомейни.[13][14]

От 1989 г. насам, Али Хаменеи управлява Иран като върховен лидер, което го прави втори по управление държавен глава в Близкия изток (след оманския султан Кабос), както и вторият най-дълъг лидер на Иран от миналия век, след Шах Мохамед Реза Пахлави.[15][16][17][18] Иранският президент Хасан Рухани, който е преизбран през 2017 г., има малка власт в сравнение с Хаменеи в иранския режим.

През 2006 г., след международни опасения относно правителствената ядрена програма, на Иран е наложен всеобхватен, международен режим на санкции. През 2015 г. Иран договаря споразумение с големите сили на света в замяна на икономическо облекчение. Много иранци се надяват, че освобождаването от санкции ще доведе до икономически просперитет, това обаче не достига до средния иранец. Вместо това, ползата от облекчаването на санкциите главно се отнася до държавните фирми, контролирани от Върховния лидер Али Хаменеи.[19] През 2017 г. според Иранската търговска камара, 33% от иранците живеят под прага на бедността. Също така разликата между богатите и бедните се задълбочава. Последните икономически трудности се оказват причина за подбуждане на икономически протести и разкриване на правителствената корупция.

Събитията от 2017 – 2018 г. са най-големият протест в Иран след протестите на иранските президентски избори през 2009 г.

Развитие

[редактиране | редактиране на кода]
Протести по дни
  Червено: 28 декември
  Оранжево: 29 декември
  Жълто: 30 декември

Декември 2017 г.

[редактиране | редактиране на кода]

Демонстрациите са започнати от тълпи, протестиращи в Машхад, вторият по население град. Протестите се разпространяват в над 70 града[20], включително Нейшабур, Кашан, Керман, Керманшах, Кашмар, Ращ, Есфахан, Арак, Бандар Абас, Ардабил, Казвин, Хамеден, Сари, Бабол, Амол, Шахиншар, Шахрекорд, Шираз, Кормарабад, Занян, Горган, Захеден, Урзия, Доруд, Язд и Шахруд.[21]

В някои демонстрации протестиращите скандират „Реза Шах, да се благослови душата“, позоваване на Реза Шах, лидер на Иран през 1925 – 1941 г. и основател на династията Палави, който е свален от революцията от 1979 г., довела до установяването на сегашното управление.[22][23][24][25] Протестиращите също използват лозунги, възхваляващи Мохамед Реза Пахлави[26] и неговия син и бивш наследник на изселената династия Пахлави, принц на Иран. Протестиращите призовават Хаменеи да се оттегли, както и късат и палят плакати на Хаменеи в Техеран. Протестиращите също крещят „смърт за диктатора“.[27]

Протестите първоначално са за икономически неволи, срещу високата цена на стоки, но „бързо се променят“, срещу иранското участие в Близкия изток, както и самото правителство.[28][29][24] Демонстрациите продължават в петък след залез слънце. Множество хора са арестувани в Техеран.[30]

На 30 декември протестите продължават, докато трима са убити и други ранени при стрелба от революционните гвардейци по време на нощните протести в централен Иран.[31] Тъй като съботата съвпада с годишнината от проправителствения митинг в Иран, проведен на 30 декември 2009 г., около 4000 души присъстват на проправителствен митинг в Техеран.[32] Според държавната телевизия, проправителствени митинги се провеждат в общо 1200 населени места.[33] В същото време, за пръв път се появяват антиправителствени бунтове в Техеран, където студентите от Техеранския унивеситет използват антиправителствени лозунги, преди да бъдат разпръснати от полицията. Плакатите на Хаменеи са свалени в Техеранския университет. Достъпът до интернет е спрян в някои части на страната, включително в много райони в Техеран.[34]

Иранският вътрешен министър Абдолреза Рахмани Фазли предупреждава, че онези, които „нарушават заповедта и закона, трябва да носят отговорност за поведението си и да плащат цената“. Рахмани Фазли заявява в изявление по държавната телевизия, че „страхът и терорът определено ще се сблъскат“.[35]

Антиправителствените протести продължават за четвърти ден. 200 души са арестувани в Техеран в неделя на 31 декември 2017 г. и още 10 са арестувани в провинция Западен Азербайджан.[36]

Рухани в първите си коментари след дни на антиправителствени демонстрации заявява, че хората имат право да протестират, но подчертава, че насилието, вандализмът и политическите лозунги трябва да се избягват, тъй като те само влошават условията на хората.

Според държавните медии на Иран, които не могат да бъдат потвърдени от независими източници, някои въоръжени демонстранти се опитват да поемат контрол над полицейските участъци и военните бази, но са отблъснати от силите за сигурност.[37] Потвърдено е, че 10 души са били убити по време на сблъсъци в неделя вечер.[38]

  • Антиправителствен протест в Техеран, 31 декември 2017 г.
    Антиправителствен протест в Техеран, 31 декември 2017 г.
  • Техеран, 30 декември 2017 г.
    Техеран, 30 декември 2017 г.
  • Техеран, 31 декември 2017 г.
    Техеран, 31 декември 2017 г.

Януари 2018 г.

[редактиране | редактиране на кода]

Протестите продължават в понеделник 1 януари 2018 г. в Техеран и в други градове в цялата страна.[39] Държавните медии съобщават, че един член на правителствените сили за сигурност е застрелян по време на протестите на 1 януари.

Сблъсъците между протестиращи и силите за сигурност водят до смъртта на девет души на 2 януари. Държавната телевизия съобщава, че шест от тези смъртни случаи са настъпили, след като протестиращите се опитват да взривят полицейски участък в Кахдариджан с намерението да крадат оръжия.[40] Освен това 11-годишно момче и 20-годишен мъж са убити в град Хомейнишахр, а член на революционната гвардия е убит в Наджафабад. И тримата са убити с ловни пушки. От началото на протестите са арестувани 550 души.[41] 90% от арестуваните са на възраст под 25 години.[42][43]

Протести срещу Хаменеи пред посолството в Женева.

На 3 януари в Иран има спорадични демонстрации. В град Малайер започват демонстрации след залез слънце и техните скандирания са насочени към Върховния водач. Видеоклиповете онлайн показват и демонстрации в северния град Ношахр, като протестиращите викат „смърт за диктатора“. Генерал-майор Мохамед Али Джафари, началникът на Корпуса на ислямската революционна гвардия, изпраща сили до провинциите Хамадан, Исфахан и Лорестан, но по-късно заявява, че „разселеността“ и броят на протестиращите са около 1500 на отделни места и около 15 000 в страната.[44] Иранците, живеещи извън Иран, организират демонстрации в подкрепа на протестите в Иран. Тези митинги се провеждат в градове като Стокхолм, Атина, Берн и Кьолн.

Според съобщението на иранското министерство на разузнаването на 4 януари, трима членове на гвардията са убити, като е разбита антиправителствена „терористична клетка“ в северозападния град Пирансар. Според тях, „терористичната клетка“, която притежава оръжия и взривни вещества, е била създадена с цел поставяне на взривове и убийства на невинни в Иран, за да ескалира размириците.[45][46] В четвъртък, 4 януари, са проведени антиправителствени демонстрации в градовете Санандай, Букан, Камяран, Дезфул, Аваз и Ращ.[47]

На 5 януари експертите на ООН по правата на човека призовават Иран да зачита правата на протестиращите и да сложи край на цензурата в интернет. Иранската революционна гвардия заявява, че народът на Иран и силите за сигурност, включително полицията и Министерството на разузнаването, са победили в бунтовете. Революционната гвардия заявява, че Съединените щати, Великобритания, Израел, Саудитска Арабия, муджахидини от Иран и монархистите са отговорни за вълненията.

Според доклад в Ал Кауд ал-Араби, бившият президент Махмуд Ахмадинеджад може да е арестуван в Иран и да бъде под домашен арест с одобрението на върховния лидер Али Хаменеи за „подбуждане към насилие“, след като критикува сегашното правителство на Иран по време на протестите.[48]

Сина Ганбари, 23-годишен мъж, арестуван по време на протестите, е съобщено, че е починал в затвора Евин по неуточнени причини. Иранският депутат Таиебе Сиавоши заявява, че протестиращият е извършил самоубийство в затвора.[49]

Хиляди демонстранти, които държат плакати с лика на Реза Пахлави II, шестват в Лос Анджелис, дом на голяма иранска имигрантска общност, за да покажат подкрепа за протестите срещу режима в Иран.[50] Около 2000 протестиращи в Уестууд, Калифорния, се събират в подкрепа на протестиращите в Иран.

Проправителствени протести

[редактиране | редактиране на кода]

Протестите съвпадат с годишния митинг, отбелязващ „Дей 9“, 4000 души, които присъстват в подкрепа на правителството.[51][52]

На 3 януари хиляди противници протестират по време на проправителствени митинги, излъчени по националната телевизия[53], като много от тях държат плакати, разпределени от правителството, а някои пеят лозунги в подкрепа на Хаменеи[54] и срещу предполагаемо участие на САЩ в бунтовете.[55] Според „Вашингтон пост“ митингите изглеждат като „държавно организирани събирания“,[56] докато Фарската агенция, свързана с революционната гвардия, ги описва като „революционното избликване на иранския народ срещу закононарушителите“.

Проведените проправителствени митинги продължават в следващите дни в няколко ирански града.

  • Проправителствен митинг в Кум, 3 януари 2018 г.
    Проправителствен митинг в Кум, 3 януари 2018 г.
  • Проправителствен митинг в Хамедан, 3 януари 2018 г.
    Проправителствен митинг в Хамедан, 3 януари 2018 г.
  • Проправителствен митинг в Ахваз, 3 януари 2018 г.
    Проправителствен митинг в Ахваз, 3 януари 2018 г.

Правителствен отговор

[редактиране | редактиране на кода]

Забрана на английския език

[редактиране | редактиране на кода]

Иран забранява преподаването на английски в основните училища след масовите протести. Хаменеи преди заявява, че се проправя пътя за „културно нахлуване“ на западните ценности.[57][58]

Медийно отразяване и цензура

[редактиране | редактиране на кода]

В изявленията на иранския министър на вътрешните работи Абдулреза Рахмани Фазли се казва, че неправилното използване на социалните мрежи „причинява насилие и страх“, като по-нататък заявява, че „такова поведение ще бъде прекратено“.[59] Иранският информационен канал „Ислямска република Иран“ има забрана да отразява протестите.[60]

Докладите на независими медийни организации в Иран са ограничени. Иранските държавни медии обаче обсъждат коментарите на Рухани за протестите, които са, че „хората имат право да критикуват“, но властите няма да търпят антисоциално поведение и че критиката е „различна от насилието и унищожаване на публични имоти“.[61]

Интернет

[редактиране | редактиране на кода]

В някои региони доставчиците на интернет услуги в Иран, които са пряко собственост на Иранската революционна гвардия или са тясно свързани с тях, и които пряко се отчитат пред Върховния лидер на Иран, блокират достъпа до интернет в няколко града, тъй като протестите продължават.[62] Преди това няколко сателитни мрежи в Иран са блокирани и интернет и телефоните са отрязани.[63] VPN, които предлагат вратичка в интернет, също са изключени.[64]

Според „BGP Stream“ на OpenDNS, на 1 януари 2018 г. интернет трафика на Иран спада с близо 50%.[65][66] В същото време броят на иранците, които използват програмата Tor, се е увеличил значително по време на протестите.[67]

Telegram

[редактиране | редактиране на кода]

Услуга за съобщения Telegram изиграва важна роля в разпространяването на новините за протестите.[68]

На 30 декември 2017 г. иранското правителство иска закриването на канал за телеграми, управляван от Рухолах Зам, който призовава за използване на ръчно изработени взривни вещества срещу силите за сигурност. Искането е удостоено с Telegram, а неговият главен изпълнителен директор Павел Дуров получава критики за спазването на искането. Каналът е възстановен на следващия ден, след като администраторът, който публикува публикацията, призоваващ за насилие, е блокиран.[69] На 31 декември иранското правителство блокира достъпа до Telegram, след като отказва да забрани друг канал.[70] Главният изпълнителен директор на Telegram Павел Дуров казва по телефона, че „иранските власти блокират достъпа до Telegram за мнозинството иранци, след публичния ни отказ да прекратим услугата и други мирно протестиращи канали“.[71]

Правителството вдига ограниченията на телеграм на 13 януари 2018 г.[72][73]

Instagram

[редактиране | редактиране на кода]

Иран блокира Instagram на 31 декември 2017 г.[74][75][76] Достъпът е отново възстановен на 6 януари 2018 г.[77]

Арести

[редактиране | редактиране на кода]

До 14 януари над 440 протестиращи, които са арестувани по време на бунтовете в Техеран, са освободени, според прокурора от Техеран Абас Джафари Долатабади.[78][79]

На 19 февруари съд в Малайер осъжда 15-годишно момче на пет години затвор за сваляне на флага на Ислямска република Иран в квартал на града.

Резултат

[редактиране | редактиране на кода]

На извънредно заседание на парламента е решено през следващите няколко дни, да се обмисли отмяната на вдигането на цените на електроенергията и водата.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Five things you need to know about protests in Iran // www.aljazeera.com. Архивиран от оригинала на 2 януари 2018. Посетен на 2 януари 2018.
  2. ↑ Iranians chant 'death to dictator' in biggest unrest since crushing of protests in 2009 // 30 декември 2017. Архивиран от оригинала на 30 декември 2017.
  3. ↑ Supreme leader blames 'enemies of Iran' as protests death toll hits 20 // Архивиран от оригинала на 1 януари 2018. Посетен на 2 януари 2018.
  4. ↑ Parsi, Trita. بالاخره „بیداری ایرانیان“There's something different about these Iran protests // CNN. 1 януари 2018. Архивиран от оригинала на 1 януари 2018. Посетен на 1 януари 2018. (на английски)
  5. ↑ Five things you need to know about protests in Iran // aljazeera, 2 януари 2018. Архивиран от оригинала на 2 януари 2018.
  6. ↑ جهان|TABNAK, سایت خبری تحلیلی تابناك|اخبار ایران و. توکلی: اعتراضات خیابانی قابل پیش‌بینی بود // سایت خبری تحلیلی تابناك|اخبار ایران و جهان|TABNAK. Архивиран от оригинала на 31 декември 2017. Посетен на 31 декември 2017. (на персийски)
  7. ↑ THOMAS ERDBRINK. Iran Can’t Keep Dictating Lifestyle, Its President Warns – The New York Times // Nytimes.com, 8 януари 2018. Посетен на 9 януари 2018.
  8. ↑ Maza, Cristina. Iran Protests: President Rouhani Sides With Young Protesters Over Aging Hard-Liners // Newsweek.com, 28 декември 2017. Посетен на 9 януари 2018.
  9. ↑ Iran plays down violent protests despite mounting death toll // euronews. 1 януари 2018. Посетен на 8 януари 2018. (на английски)
  10. ↑ ERDBRINK, THOMAS. Deadly Iran Protests Prompt Warning of Harsher Response // The Guardian. 2 януари 2018. Посетен на 1 януари 2018. (на английски)
  11. ↑ Ex-Iranian president, seen by some as moderate, condemns violence and US // 2 януари 2018. Посетен на 2 януари 2018.
  12. ↑ Iran stages pro-government rallies, derides Trump 'blunder' at U.N. // Reuters. 5 януари 2018. Посетен на 7 януари 2018.
  13. ↑ What it's like for Iran's expats to watch protests unfold, CNN, 3 януари 2018
  14. ↑ Iranian Shah's Son on Protests: 'People Chant, 'Death to the Dictator.' This Is About Much More Than Economic Issues', Ha'aretz, 12 януари 2018
  15. ↑ The Supreme Leader – The Iran Primer // Архивиран от оригинала на 30 юни 2016. Посетен на 1 юли 2016.
  16. ↑ The Islamic Republic’s Power Centers, CFR, 5 януари 2018
  17. ↑ Iran’s supreme leader blames US-Israeli plot for protests, Financial Times, 9 януари 2018
  18. ↑ Nobel peace laureate Ebadi urges Iranians to keep up protests Архив на оригинала от 2018-01-18 в Wayback Machine., Business Insider (Reuters), 4 януари 2018
  19. ↑ Steve Stecklow, Babak Dehghanpisheh. Exclusive: Khamenei's business empire gains from Iran sanctions relief // 22 януари 2014. Посетен на 14 януари 2018.
  20. ↑ Iranians demand—and deserve—a less oppressive regime // The Economist. 4 януари 2018.
  21. ↑ Iranians protest against high prices in Mashhad // BBC News, 28 декември 2017. Архивиран от оригинала на 29 декември 2017. Посетен на 30 декември 2017.
  22. ↑ Update 10 – Iran protesters rally again despite warning of crackdown // Архивиран от оригинала на 2018-01-01. Посетен на 2018-04-02.
  23. ↑ Iran protesters rally again despite warning of crackdown // 1 януари 2018. Архивиран от оригинала на 1 януари 2018.
  24. ↑ а б Radio Farda. Street Protests In Iran, Dozens Reportedly Arrested // Radio Farda, 28 декември 2017. Архивиран от оригинала на 29 декември 2017. Посетен на 30 декември 2017.
  25. ↑ Rouhani urges against violence amid anti-government protests // PBS NewsHour. Архивиран от оригинала на 1 януари 2018.
  26. ↑ Two reportedly killed in Iran protests as nation clamps down // Архивиран от оригинала на 31 декември 2017.
  27. ↑ Josie Ensor and Reuters. Rare public protests spread across Iran amid spiraling inflation // The Daily Telegraph. 29 декември 2017. Архивиран от оригинала на 29 декември 2017. Посетен на 30 декември 2017.
  28. ↑ AFP. Anti-government protests break out in Iran over economic woes // The Times of Israel. 28 декември 2017. Архивиран от оригинала на 29 декември 2017. Посетен на 30 декември 2017.
  29. ↑ Al Arabiya English. Protesters in Iran raise slogans against Rouhani, Supreme Leader // Al Arabiya. 28 декември 2017. Архивиран от оригинала на 29 декември 2017. Посетен на 30 декември 2017.
  30. ↑ Updated: Second day of protests in Iran // www.rudaw.net. Посетен на 30 декември 2017.
  31. ↑ Three killed in shooting by Revolutionary Guards during protests in central Iran // english.alarabiya.net. Архивиран от оригинала на 30 декември 2017.
  32. ↑ The Latest: Trump ups show of support for Iranian protesters // AP News. Архивиран от оригинала на 30 декември 2017. Посетен на 30 декември 2017.
  33. ↑ Editorial, Reuters. Street protests hit Tehran, 2 demonstrators reported killed in western // U.S. 30 декември 2017. Архивиран от оригинала на 30 декември 2017. Посетен на 30 декември 2017.
  34. ↑ Iran blocks internet, may shut down Telegram app as protests spread // Посетен на 30 декември 2017. (на английски)
  35. ↑ LIVE BLOG: Iran Protests // 31 декември 2017.
  36. ↑ ایستگاه خبر؛ یکشنبه ۱۰ دی // Архивиран от оригинала на 1 януари 2018.
  37. ↑ Ten killed in Iran protests and security forces repulse attacks: state TV // reuters. Архивиран от оригинала на 1 януари 2018. Посетен на 1 януари 2018.
  38. ↑ The Latest: Iran state TV says protesters attacked bases // Посетен на 1 януари 2018.
  39. ↑ CNN, Eliza Mackintosh and Alanne Orjoux,. Iranian President Hassan Rouhani calls for unity as death toll rises in unrest
  40. ↑ Iran state TV: 9 killed in nationwide protests, unrest // Посетен на 2 януари 2018. (на английски)
  41. ↑ Six days of Iran protests: 20 dead, 450 arrested // USA TODAY. Посетен на 2 януари 2018. (на английски)
  42. ↑ Eltagouri, Marwa. Tens of thousands of people have protested in Iran. Here's why. // The Washington Post, 3 януари 2018. Архивиран от оригинала на 3 януари 2018. Посетен на 3 януари 2018.
  43. ↑ Sharafedin, Bozorgmehr. What has brought Iranian protesters onto the streets? // Reuters, 2 януари 2018. Архивиран от оригинала на 2018-01-02. Посетен на 3 януари 2018.
  44. ↑ CNN, Euan McKirdy and Angela Dewan,. Iran's Revolutionary Guards claim protests over // CNN. Посетен на 3 януари 2018.
  45. ↑ Iran's Revolutionary Guards claim protests over // CNN. 5 януари 2018. Архивиран от оригинала на 3 януари 2018.
  46. ↑ وزارت اطلاعات از رصد و دستگیری یک تیم تروریستی در پیرانشهر خبر داد/شهادت سه نفر از سربازان گمنام امام زمان (عج) // Fars News Agency. 4 януари 2018. Архивиран от оригинала на 6 януари 2018.
  47. ↑ ادامه تجمع‌های اعتراضی در ایران // 6 януари 2018. Архивиран от оригинала на 7 януари 2018.
  48. ↑ JNi.Media. Ahmadinejad Arrested for Inciting Violence // JewishPress.com, 12 април 2017. Посетен на 9 януари 2018.
  49. ↑ Iran protests: Demonstrator, 22, dies in Tehran prison, BBC, 8 януари 2018
  50. ↑ California Protest Against Iranian Regime // Voanews.com. Посетен на 9 януари 2018.
  51. ↑ The Latest: 4000 gather for pro-government rally in Iran // 30 декември 2017. Архивиран от оригинала на 1 януари 2018.
  52. ↑ Gambrell | AP, Amir Vahdat and Jon. New economic protests in Tehran challenge Iran's government // 30 декември 2017. Архивиран от оригинала на 5 януари 2018.
  53. ↑ Thousands of Iranians join counter-protests after week of unrest // The Guardian. 3 януари 2018. Посетен на 4 януари 2018.
  54. ↑ PressTV-Iranians rally to condemn violence, back establishment // Посетен на 5 януари 2018.
  55. ↑ Iran's Revolutionary Guards claim protests over // CNN. Посетен на 4 януари 2018.
  56. ↑ Working-class anger in Iran shows government's vulnerability // Washington Post. 3 януари 2018. Посетен на 4 януари 2018.
  57. ↑ After mass protests, Iran bans English in schools to fight Western 'cultural invasion'
  58. ↑ Iran Bans English in Primary Schools After Leaders' Warning // Voanews.com, 4 ноември 2017. Посетен на 9 януари 2018.
  59. ↑ Iran restricts social media as protests enter 4th day // CNN. 31 декември 2017. Посетен на 1 януари 2018.
  60. ↑ Iran blocks internet on third night of protests // Архивиран от оригинала на 2018-01-01. Посетен на 2 януари 2018.
  61. ↑ Rouhani acknowledges Iranian discontent as protests continue // the guardian. Посетен на 1 януари 2018. (на английски)
  62. ↑ Iran Cuts Off Social Media and Some Internet Access as Protests Continue // fortune.com, 31 декември 2018. Архивиран от оригинала на 1 януари 2018.
  63. ↑ 'Islamic Revolution Was Our Mistake': Protests End in Arrests as Iranians March Against Corruption // 28 декември 2017. Архивиран от оригинала на 31 декември 2017.
  64. ↑ Iran is in turmoil but the clerics and their allies remain entrenched // The Economist. 4 януари 2018.
  65. ↑ BGPStream Event #122241 // BGPStream. 1 януари 2018. Архивиран от оригинала на 2018-01-02. Посетен на 2 януари 2018. (на латински)
  66. ↑ BGPmon.net on Twitter // Twitter. 30 ноември 2017. Архивиран от оригинала на 7 януари 2018. Посетен на 2 януари 2018. (на английски)
  67. ↑ октомври 2016&end=1 януари 2018&country=ir&events=off  Users // TOR project. 2 януари 2018. Архивиран от октомври 2016&end=1 януари 2018&country=ir&events=off оригинала на 2 януари 2018. Посетен на 2 януари 2018. (на английски)
  68. ↑ Protests in Iran fanned by exiled journalist, messaging app // Посетен на 31 декември 2017. (на английски)
  69. ↑ Gambrell, Jon. Protests in Iran fanned by exiled journalist, messaging app // 31 декември 2017. Посетен на 31 декември 2017.
  70. ↑ Durov, Pavel. Iranian authorities are blocking access to Telegram for the majority of Iranians after our public refusal to shut down t.me/sedaiemardom and other peacefully protesting channels. // @durov. 31 декември 2017. Архивиран от оригинала на 31 декември 2017. Посетен на 31 декември 2017. (на английски)
  71. ↑ iran protests telegram and instagram restricted // 31 декември 2017. Архивиран от оригинала на 31 декември 2017. Посетен на 31 декември 2017. (на английски)
  72. ↑ Iran unblocks Telegram messenger service shut down during country-wide protests – News – 14 януари 2018 // DW.COM. 14 януари 2018. Посетен на 14 януари 2018.
  73. ↑ Iran lifts block on popular messaging app as protests wane // CBC News. 13 януари 2018. Посетен на 14 януари 2018.
  74. ↑ Iran blocks Instagram, Telegram after protests // www.aljazeera.com. Архивиран от оригинала на 31 декември 2017.
  75. ↑ Iran restricts apps used by protesters // 31 декември 2017. Архивиран от оригинала на 31 декември 2017.
  76. ↑ CNN, Marilia Brocchetto,. CEO says Iran blocking messaging app after issuing warning to protesters // CNN. Посетен на 31 декември 2017.
  77. ↑ Instagram restored as Iran stages more pro-government rallies // The National. Посетен на 14 януари 2018.
  78. ↑ Iran frees 440 people arrested during protests
  79. ↑ 300 more of recent riots detainees freed: Tehran prosecutor general
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 2017 – 2018 Iranian protests в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Протести_в_Иран_(2017_–_2018)&oldid=12367393“.