Направо към съдържанието

Псалтир на Димитър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Псалтир на Димитър
Оригинален езикглаголица
Видръкопис

Псалтирът на Димитър (Псалтирът на Димитър Олтарник) е глаголически ръкопис, открит през 1975 г. в Синайския манастир „Св. Екатерина“. Съхранява се в библиотека на същия манастир под сигнатура 3/N. Книгата е цялостно запазена, съдържа общо 145 пергаментни листа с размер 135х110 мм и е с оригинална подвързия. Паметникът се датира към 12 – 13 век; според Тарнанидис – към 12 век[1]., а според Боряна Велчева към XI в[2].

Издателят на описа на новооткритите синайски ръкописи Йоанис Тарнанидис го нарича „Псалтир на Димитри Олтарник“ въз основа на приписката на лист 1 а, където след израза АзЗемляЕр ДоброЕрМислетеТвердоРциЕр ГлаголРциЯтШаНашИКакоЕр (азъ дъмтръ грешникъ) следва начало на дума, която не е запзена изцяло: ОнЛюди(...) и се разчита предполагаемо като ол(тарьникъ)[3]. На лист 141б името Димитър се повтаря: азъ дмтръи писахъ се.

Ръкописът съдържа Давидовите псалми. Писан е от двама писари: първият е написал листа 1б-2а, 3а, 35б-141б, 142-ра-145б, а вторият – останалите страници. Двамата писачи се редуват постоянно, а между частите с различен почерк има оставени много празни страници, които са запълнени с приписки и молитви, изписани също с глаголица. От ръкописа е публикувана само една снимка, което не дава възможност за по-точното му изследване и датиране.

По текст и по език паметникът е много древен и се доближава до езика на Синайския псалтир. По писмо и по език показва преход между старата и късната българска глаголица – едноеров правопис с Ер, употреба на четири носовки, опростена употреба на буквите за и (употребява се предимно глаголическо И), наличие на буква Ща (щ), наред с ШаТвердо (шт), висящо писмо, късни начертания на буквите за носовки и е, изясняване на еровите гласни. Срещат се и отделни кирилски букви.

Особено важни са приписките и вмъкнатите части в ръкописа: гръцки, латински и глаголически азбуковници, апокрифни молитви (срещу диви зверове, за предпазване от вълк – да не влиза в кошарата). Три вмъкнати листа, изписани с глаголица, съдържат рецепти срещу различни болести. Тази част от паметника има важно значение както за историческата лексикология, така и за историята на средновековната медицина по българските земи. Текстовете на рецептите съдържат неизвестни или малко известни думи и изрази: ЧервАзИ (чай), ОнБукиЕрРциИНашЕр (обрин), ПокойОнКакоРциИВедиЕрНашОн ЛюдиИСловоТвердоВедиЕрЕсть (покривно листве), ЗемляОнДоброЕр (зод), ОнМислетеАзНашЕр (оман), МислетеОнТвердоЕрИЛюдиАз (мотыла), СловоТвердоУкДоброЕстьНашИЦиАз (студеница), ЧервЮс малъкБукиРциЕрНашОн (чубрено) и др.

Според проф. Б. Велчева „в правописа на лекарственика се срещат същите характерни черти, които се срещат в основния текст и в приписки, но тук те са несъмнено повече. Някои локализиращи белези и особено честата употреба на съюза ти правят възможно предположението, че протографът на лекарственика е от по-ранна епоха и е свързан със Североизточна България[4]. В основния текст на паметника има примери с Ю (ju) вместо Юс голям йотиран (jǫ), което би могло да свидетелства за участие на сръбски или хърватски писари. Цялостният текст на паметника не е публикуван, за да се проучи по-ясно в кое манастирско средище е възникнал той.

ТвердоЕстьБукиЕсть МислетеЛюдиЮс голям ГлаголИ ИСлово Есть ХерРциЕсть ВедиЕстьДоброРциЕрЖивете

ИТвердоЕстьЛюдиУк: ДоброАз ОнТвердоЕр ПокойУкСловоТвердоИШаИ ВедиСловоЮс малък
ГлаголРциЯтЕрЕрИ МислетеОнЮс голям йотиран: ПокойРциЯтЖиветеДоброЕсть ДоброАзЖиветеЕсть НашЕсть
УкМислетеРциЮс голям: И ДоброАз НашЕсть ПокойОнРциАзДоброУкЕстьТвердоЕр СловоЮс малък
УкМислетеЕр НашЕстьВедиЛюдиЕр МислетеОнИ: И ТвердоЕстьБукиЕсть МислетеЛюди
Юс голям СловоТвердоЕрИ ПокойЕстьТвердоРциЕсть: ИЖиветеЕсть ДоброРциЕрЖиветеИШа
И КакоЛюдиЮЧервЕрь ЦиРциСловоТвердоВедиУк НашЕстьБукиСловоНашУкМислете
Ук. И ДоброАз МислетеИ РциАзЗемляДоброРциЯтШаИ ГлаголРциЯтХерЕрИ
МислетеОнЕстьИ НашАз ЗемляЕстьМислетеИ ДоброАзЖиветеДоброЕр МислетеИ
ГлаголИ ИСлово ХерРциЕсть КакоРциЯт ПокойОнСловоТвердоЕр Слово НашБукиСловоЕсть
ДоброАз ПокойОнБукиЯтЖиветеДоброЮс голям ДоброИЯт ВедиОнЛюдиАз Веди
ЕрДоброЕрЩаАзГлаголОн И БукиОнРциЮс малъкЩаАз СловоЮс малък СловоЕр
МислетеНашОнЮс голям йотиран:

Тебе м(о)лѫ г(оспод)и ис(оусе) хр(и)сте вседръж
етилоу: да отъпоустиши всѧ
грѣхъи моѩ: прѣжде даже не
оумрѫ: и да не порадоуетъ сѧ
оумъ нев(о)лъ мои: и тебе м(о)л
ѫ с(вѧ)тъи петре: иже дръжиш
и ключь ц(а)р(ь)ствоу неб(е)сноум
оу. И да ми раздрѣши грѣхъи
моеи на земи и даждъ ми
г(оспод)и ис(оусе) хр(ист)е крѣпостъ с(ъ) н(е)б(е)се
да побѣждѫ диѣвола в
ъдъщаго и борѧща сѧ съ
мноѭ: (лист 144б)
ЕстьГлаголДоброАз ДоброЮс малъкСловоНашЕрИ ГлаголНашЕр
Юс голям йотиранТвердоЕр: ТвердоОн ЧервЮс малъкБукиРциЕр
НашОн КакоОнРциЮс малъкНашЕрЕсть Слово ЕрТвердо Есть
РциЕр НашАзСловоИПокойАзИ:
Егда дѧсны гнъ
ѭтъ: то чѧбръ
но корѧнъе съте
ръ насипаи: (лист 141б)
ЕстьГлаголДоброАз КакоАзШаЕрЛюдиЕстьТвердоЕр ЧервЛюдиВедиКакоЕр
ТвердоОн ОнМислетеАзНашЕр ВедиАзРциИВедиЕр
ШаЕсть ВедиЕрь ВедиИНашЯт: И: ЧервАзИ
ВедиОнЛюдиИЯтТвердоИ ДоброАз ЕстьДоброИНашЮс голям
ИСловоПокойЕрЕстьТвердоЕр:
Егда кашълетъ чл(о)в(ѣ)къ
то оманъ варивъ
ше вь винѣ: и: чаи
волиѣти да единѫ
испъетъ: (лист 141в)
  1. 3/N Tarnanidis, Ioannes. The Psalter of Dimitri the Oltarnik. в: The Slavonic Manuscripts Discovered in 1975 at St. Catherine's Monastery on Mount Sinai. Thessaloniki, 1988, стр. 91 – 100.
  2. Велчева, Б. Новооткрити ръкописи в Синайския манастир „Св. Екатерина“. Palaeobulgarica/Старобългаристика, 12, 1988, 3, 126 – 129.
  3. Tarnanidis, Ioannes. The Psalter of Dimitri the Oltarnik.
  4. Велчева, Б. Псалтир на Димитър Архив на оригинала от 2008-03-29 в Wayback Machine..