Рефлекторен телескоп
Рефлекторният телескоп е оптичен телескоп, който използва комбинация от вдлъбнати и изпъкнали (сферични, параболични или други осево-симетрични) и плоски огледала, за да отразява светлината.[1] За разлика от рефлекторните, рефракторните телескопи използват лещи. Смята се, че първият рефлекторен телескоп е конструиран от италианския монах Николо Зуки през 1616 г., но той не успява да оформи достатъчно прецизно огледалата и се отказва от идеята.
Първият успешен модел на рефлекторен телескоп е направен от британския учен Исак Нютон през 1668 г.[2] Той използва рефлекторния телескоп, за да разреши проблема с хроматичната аберация, сериозен недостатък на рефракторните телескопи. С въвеждането в употреба на ахроматични лещи качеството на рефракторните телескопи съществено се подобрява, но не може да достигне това при рефлекторните. Затова не се произвеждат лещови телескопи с голям диаметър – аберациите при формиране на образа правят по-голямото увеличение неизползваемо.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ рефлектор // ibl.bas.bg. Институт за български език. Посетен на 2023-04-09.
- ↑ A. Rupert Hall. Isaac Newton: Adventurer in Thought. Cambridge University Press, 1996. ISBN 978-0-521-56669-8. с. 67.
