Сойка

	Сойка
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
клон:	Целурозаври (Coelurosauria)
клон:	Neocoelurosauria
клон:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:	Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):	Авиали (Avialae)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:	Вранови (Corvidae)
род:	Сойки (Garrulus)
вид:	Сойка (G. glandarius)
	Научно наименование
	Garrulus glandarius (Linnaeus, 1758)
	Разпространение
	Сойка в Общомедия
	[ редактиране ]

Евразийската сойка (Garrulus glandarius) е вид птица от семейство вранови (Corvidae).

Отглежда се понякога като декоративна птица и по подобие на повечето представители на семейство Вранови се отличава с висока интелигентност, способност за заучаване на думи и звукоподражание.

Разпространение и местообитание

Евразийската сойка се среща в обширен регион от Западна Европа и Северозападна Африка до Индийския субконтинент и по-нататък до източния бряг на Азия и надолу в Югоизточна Азия.

В България е разпространена повсевместно, но е с ниска плътност на популацията. Води уседнал начин на живот. Тя е постоянен вид, който през зимата скита. Обитава широколистни дъбови и букови гори в средния пояс на планините. Среща се понякога и в паркове, в които растат подходящи дървета. Прави гнездо високо по дърветата, изградено от клони и застлано с коренчета, трева и косми.

Описание

Това е средно голяма птица с размери около 32 – 35 cm. За разлика от повечето представители на семейството е пъстро оцветена. Издава силни и резки крясъци и успешно имитира други птици. Движи се енергично и ловко, обикновено се забелязва чак когато излети или за кратък момент когато се задържи за малко неподвижна, по принцип е недоверчива и потайна птица. Има малка качулка на главата, над опашката също е бяла.

Размножаване

Женската снася 5 – 8 светлозелени яйца изпъстрени със синкави точки, които двете птици мътят 16 – 18 дена. Малките напускат гнездото на 20-дневна възраст.

Хранене

Храни се с жълъди, плодове, семена, пъпки, насекоми, различни безгръбначни и много рядко по-дребни гръбначни животни.

През пролетта и лятото се храни с яйца и малки на по-дребни птици. Понякога при изобилие на жълъди си приготвя запаси, с които се храни през зимата и често такива запаси се превръщат в нови групички дървета. Така сойката „помага“ в залесителната дейност. Аналогична роля изпълнява Сокерицата (която е също от семейство Вранови и има подобни размери) в иглолистните гори.

Други

На сойката е наречена улица в квартал „Киноцентъра III“ в София (Карта).

Източници

↑ Garrulus glandarius (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)

[1] Garrulus glandarius (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)

[1]