Направо към съдържанието

Спасителна лодка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Спасителна лодка за 36 души, плаваща под весла
Корабокрушението на „Коста Конкордия“. На преден план са спасителните лодки

Спасителна лодка е съдова (корабна) лодка, обикновено от велботен тип, колективно спасително средство, което служи за евакуация от кораба или съда.

Устройство и комплектация

[редактиране | редактиране на кода]

Запасът плаваемост се осигурява от херметични въздушни пространства напълнени с пенопласт (по-рано са се запълвали с въздух). Банките, планширът, а също така външните повърхности на корпуса на спасителната лодка са боядисани в оранжев (бял) цвят; вътрешните повърхности и цялото снаряжение – в ярко оранжев. На носовата част, по двата борда е надписан номерът на лодката (лодките от десния борд на съда имат нечетни номера, от левия – четни),[1] размерите на лодката са (минимална дължина – 7,3 м, маса с хората и лодъчното снаряжение – не повече от 20,3 тона), за допустимо разполагане на броя хора (от 25 до 150 души), пристанището на домуване и името на съда, на който принадлежи лодката. На покрива на лодката са обозначени с големи букви и цифри номерът на лодката, името и позивната на съда. На съдовете може да има спасителни лодки от затворен тип с твърда надстройка, с огнеупорна изолация или със система за водна защита, с радиостанция, разположена в неголяма закрита радиорубка. По способа на спускане се различават лодки, спускани с помощта на шлюпбалки и лодки със свободно спускане (свободно падащи).

Морският нефтен танкер Karolos. Виждат се оранжевите спасителни лодки от затворен тип на шлюпбалките
Свободно падаща лодка на съда Spring Aeolian

Някои от съдовете, склонни към стремително потъване в случай на авария, например, балкерите,[2] са снабдени само със свободно падащи лодки, които се намират под наклон на специален стапел, обикновено при кърмата на съда. За спускането на такава лодка е достатъчно да се освободи фиксираща контра. Тези лодки са значително по-здрави и тежки от обикновените, тъй като те следва да издържат на удара във водата при спускането, тяхното използване е оправдано там, където от средствата за спасяване се изисква висока оперативност и надеждност. Допълнителното преимущество на свободно падащите спасителни лодки се състои в това, че след падането те, по инерция, изминават по вода от мястото на спуска значително разстояние, до 100 – 150 метра, което само по себе си спасява животи при пожар и взрив.

Танкерите са снабдени с огнеупорни спасителни лодки, издържащи на плаване в огън от изтичащите от повредения танкер нефтопродукти. Освен собствената си незапалимост и затворената конструкция, тези лодки, понякога са защитени от системи за оросяване със забордна вода, охлаждащи контактните с огъня повърхности на бордовете.

  1. Васильев, В. Н., Топалов В. П. Справочник молодого моряка. Киев, Одесса, Виша школа. Головное издательство, 1982, 216 с. с. 88.
  2. SOLAS, SAR amendments enter into force: bulk carriers, persons rescued at seaVery Light Jets: Boom or Blip // SAR amendments. SOLAS, 2006-05. Посетен на 2007-02-27.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Спасательная шлюпка“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​