Направо към съдържанието

Струга

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Струга.
Струга
Струга
— град —
Знаме
      
Герб
Въздушна гледка към Струга, Охридското езеро и Черни Дрин
Въздушна гледка към Струга, Охридското езеро и Черни Дрин
Струга
41.1775° с. ш. 20.6789° и. д.
Струга
Северна Македония
41.1775° с. ш. 20.6789° и. д.
Струга
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаСтруга
Географска областДримкол
Площ2,5 km²
Надм. височина675 m
Население16 559 души (2002)
КметРамиз Мерко
Пощенски код6330
МПС кодOH
Официален сайтwww.struga.gov.mk
Струга в Общомедия

Струга (на македонска литературна норма: Струга) е град в Северна Македония с население 16 559 жители (2002). Център на община Струга.

География

[редактиране | редактиране на кода]
Изтекът на Черни Дрин

Струга се намира в югозападната част на Северна Македония в Стружкото поле на изтека на река Черни Дрин от Охридското езеро.

Градът е отдалечен на 180 километра югозападно от столицата Скопие, на 15 километра северозападно от град Охрид и на 13 километра от граничния пункт с Албания Кяфасан.

История

[редактиране | редактиране на кода]
Струга
Знамето на стружките въстаници в 1903 година

На територията на Струга е имало селище още през неолита. По време на Римската империя градът е на Виа Егнация, свързваща източната и западната част на държавата.

Под името Струга, градът е споменат за пръв път през XI век. В Калимановата грамота от XVI век се споменава, че приходите от рибарството трябва да се изпращат на Зографския манастир.

В 1591 година венецианският посланик Лоренцо Бернардо пътува за Цариград през Македония и оставя любопитно описание на Струга:

„ Струга, град в България на границата с Албания... Макар и да наричат Струга град, всъщност е по-скоро село и е първото селище в България след като се напусне Албания. През града тече малка река, която изтича от Охридското езеро, и която е извор на реката на Леш. След като се премине моста, отделящ Албания и България, се навлиза в Стружкото поле, което е почти изцяло обработвано и е много плодородно. Българите говорят славянски език и следват гръцки обред. На покривите на къщите им гнездят щъркели. Всички хора уважават птиците и смятат, че те носят късмет на тези, на чиито къщи гнездят.[1] “

През ХVІІ век в Струга се провежда голям ежегоден панаир, на който според Евлия Челеби се събират 40-50 000 души.[2]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“:

Икона на Свети Георги в църквата „Свети Георги“
„ В Струга има една църква, посветена на Свети Георги, където има няколко ръкописни и старопечатни славянски книги. При църквата има гръцко училище. Жителите на града са българи и албанци мохамедани и християни.[3] “

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Струга е посочен като град с 800 домакинства с 650 жители мюсюлмани, 1420 българи и 210 цигани.[4]

От март 1885 година градът е център на Стружка нахия на Охридска кааза в Османската империя.[5] В 1893 година Атанас Шопов посещава Струга и пише, че в града има 4600 души население, от които 1800 турци и арнаути и 2800 българи, всички от които с изключение на две семейства са под върховенството на Българската екзархия. Българите държат градската църква.[6]

В 1894 година Густав Вайганд пише в „Аромъне“: „Градътъ е само български, но и албанския елементъ е силно застѫпенъ поради обстоятелството, че въ околностьта се намиратъ много чисто арнаутски села“.[7] Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Струга има 4570 жители, както следва: 3000 българи християни, 1000 турци, 350 арнаути мохамедани и 220 цигани.[8]

Струга в началото на XX век
Струга през август 1916 година

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Струга е смесено селище българи, помаци и албанци в Охридската каза на Битолския санджак с 836 къщи.[9] От българските къщи само 6 са патриаршистки.[10]

Тоталното мнозинство на християнските жители на града е под върховенството на Екзархията. Според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Струга се състои от 3528 българи екзархисти и 56 българи патриаршисти гъркомани. В града има 1 прогимназиално и 2 основни български училища и 1 основно гръцко.[11]

През XIX и първите десетилетия на XX в. Струга става известен с производството на грънчарски изделия, а така също и с разкошното си градинарство. През този период е развита и търговията (особено със средна Албания). Като типичен езерен град, немалка част от населението му се занимава с риболовство, и особено с ловене на ягули.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година 39 души от Струга се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

Според преброяването от 2002 година Струга има 16 559 жители.[14]

Националност Всичко
македонци 8901
албанци 5293
турци 907
роми 87
власи 550
сърби 72
бошняци 16
други 723

Религия

[редактиране | редактиране на кода]

В Струга най-разпространени религии са православието и ислямът. В града има две църкви – „Свети Георги“, която е старата българска църква, намираща се на западния, някогашен християнски дял на града. По-новите църкви в града са „Свети Никола Дримени“, осветена на 10 октомври 1983 година, „Света Петка“, изградена и осветена на 15 септември 1996 година и „Свети великомъченик Димитрий“, изградена и осветена на 23 остомври 2005 година, всички от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски. на 19 май 2002 година владиката Тимотей в съслужение с Наум Струмишки осветява темелния камък на църквата „Свети жени мироносици“.[15]

Стружки вечери на поезията

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Стружки вечери на поезията

Струга е дом на Стружките вечери на поезията – поетични четения на съвременни македонски и чуждестранни поети, един от най-големите поетични фестивали в света, който се провежда всяка година от 1962 година насам.

Стружани

[редактиране | редактиране на кода]
Христо Матов
 Основна статия: Стружани

Струга е родно място на големия български род Миладинови, от който произхождат братята фолклористи Константин и Димитър Миладинов, просветната деятелка Царевна Миладинова и юристът Владислав Алексиев. Българи стружани са и видните дейци на ВМОРО Александър Чакъров и братята Христо и Милан Матов.

Други

[редактиране | редактиране на кода]

На Струга е наречена улица в квартал „Банишора“ в София (Карта).

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Bernardo, Lorenzo. Journey of the Venetian Ambassador, архив на оригинала от 22 март 2013, https://web.archive.org/web/20130322124223/http://www.albanianhistory.net/texts16-18/AH1591.html, посетен на 19 юни 2009 
  2. ↑ Евлия Челеби. Пътепис, Превод от османотурски, съставителство и редакция на Страшимир Димитров, София, 1972, с. 248.
  3. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 107.
  4. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104 – 105.
  5. ↑ Osmanli Yönetiminde Makedonya (Македониjа во времето на османлиското владеење), Istanbul 2005, p.10-11.
  6. ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 305-306.
  7. ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 47.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
  9. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 32. (на македонска литературна норма)
  10. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 33. (на македонска литературна норма)
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164-165. (на френски)
  12. ↑ К. Рачев. Западна Македония. С., 1925, стр. 28.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 881.
  14. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 септември 2007 
  15. ↑ Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 16 март 2014 г.


     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Струга&oldid=12219583“.