Температура на Кюри
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Материал | Tc (K) |
|---|---|
| MnOFe2O3 | 573 |
| Y3Fe5O12 | 560 |
| Cu2MnIn | 500 |
| CrO2 | 386 |
| MnAs | 318 |
| Gd | 292 |
| Au2MnAl | 200 |
| Dy | 88 |
| EuO | 69 |
| CrBr3 | 37 |
| EuS | 16,5 |
| GdCl3 | 2,2 |
| Материал | Tc (K) |
|---|---|
| Co | 1388 |
| Fe | 1043 |
| Fe2B | 1015 |
| FeOFe2O3 | 858 |
| NiOFe2O3 | 858 |
| CuOFe2O3 | 728 |
| MgOFe2O3 | 713 |
| MnBi | 630 |
| Cu2MnAl | 630 |
| Ni | 627 |
| MnSb | 587 |
| MnB | 578 |
Температура на Кюри, или още Точка на Кюри е стойността на температурата, над която феромагнитните вещества стават парамагнитни, или с други думи когато магнитните материали губят магнитните си свойства.
За желязото точката на Кюри е 769 градуса по Целзий, а за никела – 354.
Наречена е в чест на Пиер Кюри (1859 – 1906).
Точката на Кюри е температурата на фазов преход от втори ред, свързана с рязка промяна в свойствата на симетрията на веществото (например магнитни - във феромагнетици, електрически - във фероелектрици, кристално-химични - в подредени сплави).
При температура под точката на Кюри феромагнетиците имат самопроизволно (спонтанно) намагнитване и определена магнитна кристална симетрия. В точката на Кюри () интензитетът на топлинното движение на атомите на феромагнетика е достатъчен, за да унищожи спонтанното му намагнитване („магнитен ред“) и да промени симетрията, в резултат на което феромагнетикът става парамагнетик. По същия начин за антиферомагнетиците при (в т. нар. антиферомагнитна точка на Кюри или точка на Неел) тяхната характерна магнитна структура (магнитни подрешетки) се разрушава, а антиферомагнетиците стават парамагнетици.
При фероелектриците и антифероелектриците при топлинното движение на атомите намалява до нула спонтанната подредена ориентация на електрическите диполи на единичните клетки на кристалната решетка. В подредени сплави в точката на Кюри (в случай на сплави, тя се нарича още точка на Курнаков), степента на ред на дълги разстояния в подреждането на атоми (йони) на сплавните компоненти става нула.
По този начин, във всички случаи на фазови преходи от втори ред (като точка на Кюри) при , този или онзи вид атомен „ред“ (подредена ориентация на магнитни или електрически моменти, дълъг обхват ред в разпределението на атомите върху местата на кристалната решетка в сплави и др.). Специфични промени в много физични свойства (например топлинен капацитет, магнитна чувствителност и др.) настъпват близо до точката на Кюри в веществото, достигайки максимум при , който обикновено се използва за точно определяне на температурата на фазовия преход.
Числените стойности на температурата на Кюри за различни вещества и материали са дадени в специални справочници.
