Теореми на Грийн
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
В математиката и по-специално във векторния анализ формулите на Грийн (наричани още теореми, закони, изрази или идентичности на Грийн) представляват по-специално приложение на теоремата на Гаус-Остроградски (теорема за дивергенцията). Те са именувани на математика Джордж Грийн. Намират приложение в електростатиката при изчисление на електрически потенциали.
В по-долните разглеждания пространствената тримерна (n-мерна) област е компактно множество с частично гладка гранична повърхност и и са две функции дефинирани в , при което и са двойно-непрекъснати и диференцируеми. е оператор набла.
Първи израз на Грийн
[редактиране | редактиране на кода],
при което е повърхността заграждаща обема , , a е нормалата излизаща от елемента площ .
При израза придобива следния вид:
,
Втори израз на Грийн
[редактиране | редактиране на кода]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Greensche Formeln в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |