Тувалу
| Тувалу Tuvalu | |
| Девиз: Tuvalu mo te Atua „Всемогъщо Тувалу“ | |
| Химн: God Save the King | |
.svg) Местоположение на Тувалу | |
| География и население | |
|---|---|
| Площ | 26 km² (на 192-ро място) |
| Води | незначителен% |
| Климат | субекваториален |
| Столица | Фунафути |
| Най-голям град | Фунафути |
| Официален език | |
| Религия | християнство |
| Демоним | тувалувинец |
| Население (2021) | 11 900 (на 225-о място) |
| Население (2017) | 10 645 |
| Гъстота на нас. | 454 души/km² (на 27-о място) |
| Градско нас. | 64% (на 88-о място) |
| Управление | |
| Форма | унитарна парламентарна конституционна монархия |
| Монарх | Чарлз III |
| Генерал-губернатор | Тофига Ваевалу Фалани |
| Организации | ООН |
| Законодат. власт | Парламент |
| История | |
| Независимост от Великобритания | 1 октомври 1978 г. |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2016) | 39 млн. щ.д. (на 226-о място) |
| БВП на човек (ППС) | 3566 щ.д. (на 156-о място) |
| БВП (ном., 2020) | 45 млн. щ.д. (на 194-то място) |
| БВП на човек (ном.) | 2970 щ.д. (на 118-о място) |
| ИЧР (2021) | 0,641 (среден) (на 130-о място) |
| Джини (2010) | 39,1 (среден) |
| Прод. на живота | 66,9 години (на 173-то място) |
| Детска смъртност | 23,9/1000 (на 179-о място) |
| Валута | Австралийски долар (AUD) |
| Други данни | |
| Часова зона | UTC+12 |
| Автомобилно движение | ляво |
| Код по ISO | TV |
| Интернет домейн | .tv |
| Телефонен код | +688 |
| ITU префикс | T2A-T2Z |
| Тувалу в Общомедия | |
Тува̀лу (на тувалуански: Tuvalu, звуков файл и буквени символи за произношение [1]) е тихоокеанска държава, преди 1976 г. позната и като Острови Елис (на английски: Elis, Ellice Islands). Разположена е върху група атоли в Полинезия, в югозападната част на Тихия океан.
Намира се по средата между Хаваите и Австралия. Получава държавна независимост през 1978 г. Най-близките ѝ съседи са Кирибати, Самоа и Фиджи.
Площ: 25,6 km2. Население: 12 373 души. Език: английски. Валута: долар на Тувалу ($Т) = 100 цента.
География
[редактиране | редактиране на кода]
Островите Тувалу се простират като верига от северозапад на югоизток на протежение от 560 km, между 5°40′ – 10°45′ ю.ш. и 176°06′ – 179°50′ и.д. Състоят се от 4 рифови острова и 5 пет атола с обща площ от само 25,6 km². Най-големият атол е Ваитупо (5,09 km²), а най-малкия – Ниулакита (0,4 km²). Главният остров на страната е Фунафути (2,54 km²), където е разположена и столицата (виж приложената таблица). Височината на островите над нивото на океана е 3 – 5 m. Всички са обкръжени от коралови рифове, а в средата имат лагуна. В пределите на 200-милната морска икономическа зона попадат около 13 млн. km² водно площ.[1]
| Название на остров или атол (алтернативно название) | Площ km2 | Население (2002 г.) | Координати | Откривател (година на откриване) |
|---|---|---|---|---|
| остров Ваитупу (Трейси) (Vaitupu) | 5,09 | 1591 | Обид Старбак (1825) | |
| остров Нануманга (Хъдсън) (Nanumanga) | 3,00 | 589 | Алваро де Менданя де Нейра (януари 1568), Франсиско Антонио Маурейе (април 1781, вторично) | |
| атол Нанумеа (Сент Огъстин) (Nanumea) | 3,87 | 664 | Алваро де Менданя де Нейра (15 януари 1568), Франсиско Антонио Маурейе (април 1781, вторично) | |
| остров Ниулакита (София) (Niulakita) | 0,40 | 35 | Алваро де Менданя де Нейра (29 август 1595) | |
| остров Ниутао (Линкс) (Niutao) | 2,53 | 663 | Алваро де Менданя де Нейра (15 януари 1568) | |
| атол Нуи (Ег, Нетерланд) (Nui) | 3,37 | 548 | Алваро де Менданя де Нейра (януари 1568), капитани Курцен и Ег (1825, вторично) | |
| атол Нукулаелае (Мичъл) (Nukulaelae) | 1,66 | 393 | Джордж Барет (1821) | |
| атол Нукуфетау (де Пейстер) (Nukufetau) | 3,07 | 586 | Аренд де Пейстер (1819) | |
| атол Фунафути (Елис) (Funafuti) | 2,54 | 5070 | Аренд де Пейстер (1819) |
Релефът на Тувалу е нисък – до 5 m н.в. с пясъчни лагуни, плажове и бедни засолени почви, върху които растат само някои растителни видове. Заради повишаването на равнището на океаните поради глобалното затопляне, островите на Тувалу бавно потъват.[1]
Климатът е влажен, субекваториален, морски. От март до октомври преобладават североизточните пасати и тогава се установява сух сезон. Дъждовният сезон продължава от октомври до март, като по това време господстват западните ветрове. Целогодишно температурата на въздуха се колебае между 22° – 32°С. Годишната сума на валежите на отделните острови е различна. На южните острови тя съставлява около 3000 – 3500 mm, а на северните – около 2500 mm. Често се наблюдават продължителни засушавания. Цялата паднала дъждовна вода се просмуква в плодородните песъчливи почви. Най-плодородни са почвите на атола Ваитупу, който е и един от най-населените. Реки е езера в Тувалу няма.[1]
Естествена растителност на островите почти не се е съхранила. Отглеждат се кокосови палми, банани, хлебно дърво и някои други култури. Плъховете са единствените бозайници. Местното население отглежда свине и домашни птици. Водите на лагуните и крайбрежните рифове са богати на риба.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Островите са заселени от полинезийци, дошли от Тонга и Самоа преди около 3000 години. Първият европеец, забелязал островите, е испанският мореплавател Алваро де Менданя де Нейра, който през 1568 г. минава покрай остров Нуи. Останалите острови, представляващи територията на днешната държава Тувалу, са открити по-късно от английски мореплаватели. През 1817 година островите са изследвани от канадския кораб „Ребека“ и получават името на неговия капитан Елис (затова са наречени Ellice islands).
Между 1862 и 1864 г. перуански кораби за търговия с роби отвличат от Фунафути и Нукулаилаи повече от 400 души, които никога не се завръщат на островите. След 1865 г. островите започват да се посещават от английски мисионери. През 1892 г. островите Елис, заедно с Гилбъртовите острови, стават протекторат на Великобритания, a през 1916 – тяхна колония.
През Втората световна война атолът Фунафути е база на американските военни сили. Тогава е построено и летището, което функционира (макар и осъвременено).
През 1974 г. е проведен референдум, на който мнозинството от жителите на Елис гласуват за отделяне на населените с полинезийци острови Елис от населените с микронезийци Гилбъртови острови. Новата територия получава името Тувалу и на 1 октомври 1975 г. става отделна колония. На 1 октомври 1978 г. Тувалу получава независимост.
Държавно устройство
[редактиране | редактиране на кода]Тувалу е представителна демокрация в състава на Британската общност съгласно конституцията от 1978 г. Глава на държавата е кралят на Великобритания, представен от генерал-губернатор.
Законодателна власт – парламент от 12 депутати, избирани за срок от 4 години. Изпълнителна власт – правителство начело с министър-председател; отговаря пред парламента, който може да отстрани министър-председателя чрез вот на недоверие. Политически партии няма. Въоръжени сили 125 души.
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода]Административно деление – 9 островни съвета:
- Нанумеа (Nanumea),
- Ниутао (Niutao),
- Нануманга (Nanumanga),
- Нуи (Nui),
- Ваитупу (Vaitupu),
- Нукуфетао (Nukufetao),
- Фунафути (Funafuti),
- Нукулаелае (Nukulaelae)
- Ниулакита (Niulakita).
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на Тувалу през юли 2010 година е 12 373 души, тя е най-слабо заселената държава в света след Ватикана. Естествен прираст – 18. Най-голям дял от населението са тувалу (полинезийци) – 92,5 %, следват полинезийско-микронезийски метиси – 7,5 %, които населяват атола Нуи. Официални езици в страната са тувалуански и английски. Азбука – латиница. Мнозинството от населението са християни – 97,8 % (протестанти 96,8%, католици 3,2%), следват бахайци – 1,6 % и други – 0,6%. Делът на неграмотните е около 9 %. Средната продължителност на живота при мъжете е 62 години, а при жените 65 години. На атола Фунафути живее 47% от населението, на атола Ваитупу – 17%, на атола Нанумеа – 6%. Градско население – 49%. Столица Ваитупу (5 хил. жители), на остров Фонгафале от атола Фунафути.
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Основа на икономиката са риболовът и производството на копра (200 – 300 т годишно). Предприятия от леката промишленост (обувна и шивашка фабрика, цех за производство на сапун). Важно място в икономиката е продаването на пощенски марки и монети.
Изнася се копра, кокосови орехи, банани, риба, дрехи, обувки. Основни износни партньори са Фиджи, Нова Зеландия, Австралия, а в последните години също Франция и Германия.
Основен поминък на населението е отглеждането на кокосови палми, банани, ананаси, патици, свине и пилета. Туризмът е слабо развит, посещава се едва от 1000 души годишно.
Правото за риболов в рамките на 322-километровата зона около островите е предоставено на траулерни компании от Тайван, Южна Корея и САЩ срещу заплащане. С чуждестранна помощ се осъществяват проекти за електродобив чрез слънчеви батерии.
В пълна противоположност на този бизнес са комуникациите на самите острови на Тувалу, които нямат собствена телевизия и ежедневен печат. Има само 1 радиостанция и двумесечни печатни издания. През 2000 година Тувалу продаде правата си върху националния идентификационен интернет код .tv и правата за използване на този домейн на канадска медийна компания за сумата от $50 милиона долара, които трябва да получи в 12-годишен срок.
Възможностите за работа на тези малки острови са твърде ограничени и затова много млади хора работят извън страната и изпращат на семействата си пари за издръжка. До голяма степен икономиката на Тувалу все още зависи от чуждестранните помощи.
Шосета – 8 km. Съотношение селско стопанство—промишленост—обслужване 18:28:54.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Tuvalu Islands – официален сайт на Тувалу
- Информация за Тувалу в CIA World Factbook (на английски език)
- Снимки от Тувалу: [2], [3] Архив на оригинала от 2007-06-30 в Wayback Machine.
- www.janeresture.com
- Timeless Tuvalu
- Tuvalu – Islands of Myths and Legends
- Early Tuvaluan Religion
- Tuvalu Fatele
- www.lxcomm.com Архив на оригинала от 2011-02-16 в Wayback Machine.
- Tuvalu Information