Тулчанци
Тулчанци или тулчалии (на румънски: Tulceni) са жителите на северно добруджанският град Тулча, днес в Румъния. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Тулча
[редактиране | редактиране на кода]А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я
Александър Каназирски, опълченец в Руско-турската освободителна война във II дружина[1]- Александър Шопов, доброволец в Сръбско-българската война, загинал на 17 ноември 1885 г.[2]
- Антон Борлаков (1884 – 1937), български просветен деец, публицист и общественик[3][4]
- Атанас Добрев, (1865 – 1947), български офицер
- Борис Николов (1881 - 1903), български революционер на ВМОК, четник при Стоян Бъчваров, загинал при сражението с турски аскер в Карбинци[5]
- Борис Хаджииванов (1889 – 1927), български революционер
- Боян Папанчев, (1892 – 1937), български политически деец, комунист,[6]*, член на БКП от 1919 година, в СССР от 1923 година, член на ВКП (б) от същата година, арестуван на 8 юли 1936 година, загинал в 1937 година, посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 година[7]
- Васил Ж. Перфанов, (1863 – ?), български юрист
- Васил Радев, (1879 – 1946), български учен, геолог
- Васил Икономов, български възрожденец, книжовник
- Владимир Димитров (1870 – 1949), български революционер член на ВМОК
- Владимир Григоров Радев (Тулча, 60-те години на 19 в. – Загреб, среда на 20 в.), български търговец, кмет на Кюстенджа (1916 – 1917), баща на световноизвестната оперна певица Мариана Радева и на оперния певец Григор Радев
- Георги Вълков, (1902 – ?), български изобретател създал първия радиопредавател в България
- Георги Калчев, опълченец в Руско-турската освободителна война в IV дружина[8]
- Георги Найденов Гръблаша, (1846 – 1876), български революционер, четвърти знаменосец на четата на Христо Ботев
- Георги Николов, опълченец в Руско-турската освободителна война в I дружина[9]
- Георги Панайотов (1861 – ?), български учен химик[10]
- Горан Минчев, български инженер
- Господин Куманов, четник на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
- Господин Вълков, опълченец в Руско-турската освободителна война, в IV дружина[8]
- Господин Хадживанов, опълченец от Тулча. След предаването на Северна Добруджа на Румъния се установява във Варна[11]
- Григор Радев (Жечов) (Тулча, 1830 – Тулча, 1928), крупен български зърнопроизводител и търговец, водач на консервативното крило на българското общество в Тулча през Възраждането
Григоре Мойсил, (1906 – 1973), румънски математик
- Димитър Атанасов, опълченец в Руско-турската освободителна война, роден в 1856 година, работи като кръчмар, на 5 май или на 12 юни 1877 година постъпва в IV рота на ІI опълченска дружина, уволнен е на 29 юни 1878 година, след войната живее в Тулча, а от 1881 година в Ходжакьой, Силистренско, където е оземлен, умира след 1897 година[12][13]
- Димитър Хаджиатанасов, участник във Втората българска легия на Георги Раковски, близък на Васил Левски (№9 на груповия портрет от 1867 г.), участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа 1868 г.
- Димитър Минчович, (1864 – 1944), български министър на правосъдието и дипломат[14]
- Димитър Нейков, (1884 – 1949), политик от БРСДП
- Димитър Сивков, опълченец в Руско-турската освободителна война във II дружина[13]
- Димитър Тодоров, опълченец в Руско-турската освободителна война в III дружина[8]
- Драган Димитров, опълченец в Руско-турската освободителна война в I дружина[9]
- Драгомир Казаков, (1866 – 1948), оперен певец, народен артист
- Драгомир Пачов, общественик, член на Народо-спомагателен фонд "Добруджа" и директор на едноименния вестник през 1917 г.
- Елена Григорова Радева – Д-р Асен Петрова (Тулча, 1875 – София, 1926), филоложка, учителка по френски език в I девическа гимназия в София, преводачка, активна общественичка, първата председателка на Дружеството на българките с висше образование 1924 – 1926 година
- Жеко Велчев, (1858 – 1908), български офицер, полковник-инженер, началник на инженерното отделение при Генералния щаб, член на Комисията по определянето на границата с Турция, преподавател по фортификация
- Жельо Янакиев, опълченец от Тулча. След предаването на СевернаДобруджа но Румъния се установява във Варна[11]
Жорж Буланже, (1892 – 1937), румънски цигулар
- Иван Вълчанов (1823 – 1913), български предприемач и общественик
- Иван Габровски, опълченец в Руско-турската освободителна война[15]
- Иван Георгиев, опълченец в Руско-турската освободителна война, на 17 май 1877 година постъпа в III рота на II дружина на Опълчението, уволнен е на 3 юли 1878 година, след войната живее в Тулча и работи като бръснар[16][13]
- Иван Кузманов, опълченец от Тулча. След предаването на Северна Добруджа на Румъния се установява във Варна[11]
- Иван Куманов, опълченец в Руско-турската освободителна война в IIIта дружина[8]
- Иван Русев Трендафилов, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[17]
- Иван Тасович, опълченец в Руско-турската освободителна война във II дружина[13]
- Иван Тодоров (1858 - ?), български опълченец, пристигнал в лагера на Опълчението от Браила, на 18 май 1877 година зачислен във II рота на I дружина, на 12 юни 1877 година е предеведн IV рота, уволнен на 1 юли 1878 година, след създаването на Княжество България живее в София[18]
- Илия Михайлов Добрев, библиотекар на Варненската градска библиотека (1889 г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински вестник (1892 – 1895); автор и преводач. Роден в Тулча на 24 октомври 1864 г., умира в София през 1949 г.[19]
- Йордан Пеев, (1884 – 1938), български генерал, началник-щаб на войската
- Калчо Д. Вълков, виден поборник,[20] доброволец в Сръбско-турската война (1876) в бригадата на кап. Райчо Николов, участник в битките при Делиград и Гредетин, опълченец в Руско-турската освободителна война, унтерофицер в IV дружина,[8] бие се при Стара Загора, Шипка и Шейново,[21] в Сръбско-българска война 1885 мобилизира първо чета от 120 души която праща на фронта, и след това друга в състав 300 души, която оглавява и се отправя в помощ на обсадения Видин.[22]
- Константин Иванов, опълченец в Руско-турската освободителна война в I дружина[9]
- Мария Казакова, (1877 – 1943), българска актриса
- Манол Бакърджийски, опълченец в Руско-турската освободителна война в III дружина[8]
- Милан Марков, (? – 1941), български юрист
- Мирчо Георгиев, опълченец в Руско-турската освободителна война, в IV дружина[8]
- Надежда Костова, (1897 – ?), българска актриса
- Надя Станиславска, (1894 – 1965), българска актриса
- Наполеон Алеков (1912 - 2002), български художник
- Мъченица Недялка от Тулча, родена към 1840 и живяла в града до мъченичеството си в 1856 г.
- Никола (Николай) Георгиев, опълченец в Руско-турската освободителна война, на 5 май 1877 година постъпва в IV рота на II дружина, напуска Опълчението на 4 декември 1877 година[13][23]
- Никола Михалев, опълченец в Руско-турската освободителна война в III дружина[8]
- Перикъл Енчев, (1862 – ?), български военен деец, генерал-майор
- Петър Енчев, (1855 – 1922), български педприемач и общественик
- Петър Илинов, (1882 – 1969), български военен деец, генерал-майор
- Петър Хаджииванов, български педприемач и общественик
- Продан Д. Вълканов, опълченец в Руско-турската освободителна война в IV дружина[8]
- Ради Жечов (Шумен или Тулча, 1790 – Тулча, 1898), зърнопроизводител и търговец, на чието име е наречена Радева махала в Тулча
- Ради Петров Михайлов, опълченец от VI дружина, участва във всички сражения на Опълчението. След Освобождението живее във
Варна на ул. „27 юли“46 до смъртта си през 1927 г.[11]
- Радослав Преславски, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[24]
- Рафаил Матеев (Рафаил от Добруджа), български художник-портретист, учил в Рим, повечето му творби са в Националната художествена галерия в Букурещ, стенописал и българската черква „Свети Георги“ в града, портретирал Ради Жечов и други видни тулчанци
- Рафаил Тодорчов, странстващ възрожденски монах и родолюбец, пребивавал в Етрополския, Троянския, Сопотския манастир, иконописец, майстор на черковна утвар, строител на чешми, оставил много приписки
- Сава Бонев, опълченец от Тулча. След предаването на Северна Добруджа на Румъния се установява във Варна[11]
- Сава Дончев, български книжар, печатар и търговец
- Спас Соколов, (1854 – 1922), български революционер
- Стайчо Георгиев (1862 - 1924), български лекар[25]
- Станчо Великов, опълченец в Руско-турската освободителна война, във II дружина[13]
- Стефан Богданов, опълченец в Руско-турската освободителна война в III дружина[8]
- Стефан Константинов, опълченец в Руско-турската освободителна война в IV дружина[8]
- Стефан Смоковски (? – 1878), български революционер и опълченец[26]
- Стойко Атанасов, опълченец в Руско-турската освободителна война в I дружина[9]
- Стойко Фучеджи, български революционер, ботев четник
- Стоян Загорски, български генерал
- Султана Рачо Петрова, (1869 – 1946), българска общественичка
- Тодор Николов, опълченец в Руско-турската освободителна война в I дружина[9]
- Тодор Чалъков, опълченец в Руско-турската освободителна война в I дружина, доброволец в Сръбско-българската война 1885[9]
- Христо Байряков, опълченец в Руско-турската освободителна война в I дружина[9]
- Христо Минчев, български офицер, майор, командир на 4-та дружина от 14-и пехотен Македонски полк. Награден с Орден за храброст IV степен и „Св. Александър“ V степен с мечове. Повел атака с думите „Напред, юнаци, за милата България!“ и загинал в ръкопашен бой на позицията Голаш, край село Костурино.[27]
Христодулос Цигантес (1897 – 1970), гръцки военен деец
- Цено Ненов, опълченец в Руско-турската освободителна война в I дружина[9]
- Яков Василев, опълченец в Руско-турската освободителна война в I дружина[9]
- Янко Драганов, (1859 – 1932), български генерал
- Янко Пачов, опълченец в Руско-турската освободителна война, унтерофицер във II дружина[13]
Македоно-одрински опълченци от Тулча
[редактиране | редактиране на кода]- Георги Г. Йорданов, 2 рота на 11 Сярска дружина[28]
- Димитър Янков, 2 рота на 11 Сярска дружина[29]
- Енчо Анастасов, 27-годишен, ножар, І клас, 3 рота на 9 Велешка дружина[30]
Кирил Сергиев, 29-годишен, рибар (земеделец), ІІ клас, четата на Крум Пчелински, 2 рота на 14 Воденска дружина[31]- Коста Бачев, 29-годишен, работник, 4 рота на 4 Битолска дружина[32]
- Макар Малашев, 26-годишен, машинист, 3 рота на 9 Велешка дружина[33]
- Милан Николов, 32-годишен, 1 рота на 5 Одринска дружина[34]
- Никола Г. Атанасов, 3 рота на 5 Одринска дружина[35]
- Иван Василев, 34-годишен, зидар, І отделение, 2 рота на 9 Велешка дружина[36]
- Илия Р. Джелепов, 2 рота на 11 Сярска дружина, безследно изчезнал[37]
- Райчо Ил. Радев, 28-годишен, цървулджия, ІІ клас, 3 рота на 9 Велешка дружина[38]
- Стойчо Славев, 24-годишен, работник, нестроева рота на 11 Сярска дружина,[39]носител на орден „За храброст“ ІV степен от Първата световна война[40]
Починали в Тулча
[редактиране | редактиране на кода]- Вълчан войвода, (1775 – 1863), български хайдутин
- Димитраки Теодоров (1815 – 1880), български търговец и общественик
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Мартиролог на 233-***ма тулчански граждани, отвлечени като заложници от румънските въоръжени сили по време на Първата световна война – вестник „Добруджа“, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България – Бабадаг, 1917.
- Списък на дарители на Народо-спомагателен фонд „Добруджа", вестник Добруджа, брой 1, 27 юни 1917, стр.3
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Списък на опълченците добруджанци, сп. Родна Добруджа, кн.2/1936, стр. 9
- ↑ ДВИА, ф. 25, оп. 2, а.е. 2, л. 135
- ↑ Николай Жечев. Антон Борлаков, в. Трета възраст, бр. 20/2014, стр. 22
- ↑ Антон Борлаков, Народната просвета в Добруджа, в-к Добруджа, бр.1 стр. 2, Бабадаг, 27.06.1917.
- ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 27.
- ↑ Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 63
- ↑ Българи жертви на сталинисткия терор // Сите българи заедно. Посетен на 23 юни 2022 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Списък на опълченците добруджанци, сп. Родна Добруджа, кн.3/1936, стр.10
- ↑ а б в г д е ж з и Списък на опълченците добруджанци, сп. Родна Добруджа, кн.1/1936, стр.9
- ↑ Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 49.
- ↑ а б в г д Опълченци, установили се във Варна
- ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 226.
- ↑ а б в г д е ж Списък на опълченците добруджанци, сп. Родна Добруджа, кн.2/1936, стр.9
- ↑ Димитър Пантелеев Минчович (1864 Тулча – 1944 България), юрист; министър на правосъдието и дипломат в Белград 1887, Букурещ 1890 – 99., син на д-р Пантелей Минчович, брат на Султана Рачо Петрова, внук на Димитър Минчович (Димитраки бей)
- ↑ Опълченците добруджанци, сп. Родна Добруджа, кн.4/1936, стр.9
- ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 244.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 110, л. 64
- ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 201.
- ↑ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМА ДО ПЕТЪР ДЪНОВ – 3
- ↑ роден в 1855 г., веднага след което семейството се мести от с. Майя Кулфалий в Тулча, починал след октомври 1936 г. във Варна
- ↑ Опълченско свидетелство №2094/10.03.1882 г., РИМ Добрич
- ↑ Добруджански опълченеци, сп. Родна Добруджа, кн.2/1936, стр.9
- ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 247.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 18, л. 10
- ↑ ЦДА, ф. 177 к, oп. 4, а.е. 107, л. 1–3; ДА–София, ф. 994 к, оп. 2, а.е. 121, л. 1–56; ГСУ, Офиц. отдел, 1933/1934. C., 1935, с. 20; ГСУ, Офиц. отдел, 1938/1939. С., 1940, с. 106; ГСУ, Офиц. отдел, 1942/1943, 162–163; Алманах на СУ…, 116–117; Дарителство и дарителски фондации…, Законови актове…, с. 179. (K. Aнчова)
- ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 188-189.
- ↑ Командири в 14-и пехотен Македонски полк
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 325.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 822.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 21.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 609.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 80.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 415.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 508.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 68.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 111.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 207.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 590.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 618.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 342