Тюркоаз
| Тюркоаз | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Категория | фосфатни минерали |
| Формула (повтаряща се единица) | CuAl6(PO4)4(OH)8·4H2O |
| Класификация на Щрунц | 8.DD.15 |
| Класификация на Дана | 42.9.3.1 |
| Характеристики | |
| Твърдост по Моос | 5 – 6 |
| Тюркоаз в Общомедия | |
Тюркоазът (тюркизът) е фосфатен минерал /CuAl6(OH)2[PO4]·4H2O/, полускъпоценен камък.[1][2][3] В Древен Египет се е добивал от Синайския полуостров. В буквален превод тюркоаз означава „турски камък“. Това име е дадено заради самия цвят на добития минерал, защото се е внасял в Европа през Турция от Персия, където са били експлоатирани негови находища. Цветът на камъка варира в разнообразни нюанси: жълт, зелен, син и други цветове, които се доближават до синьото.[2][4] Находища на този минерал са известни в Средна Азия (Иран, Узбекистан, Казахстан, Таджикистан), Китай, САЩ, Австралия и други страни. В България се среща в Спахиевското рудно поле[5], Източни Родопи. В миналото и сега жените зашиват малко камъче в дрехата на мъж, за да ги обича.
Състав (%):
37,60 – Al2O3 ;
9,78 – CuO;
34,90 – P2O5;
17,72 – H2O.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ тюркоаз // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 26 април 2024.
- ↑ а б Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 419.
- ↑ Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 637-638.
- ↑ тюркоаз (turquoise) // mindat.org. Посетен на 10 май 2024. (на английски)
- ↑ Тюркоаз – Регионален музей – Бургас
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство "Наука и изкуство", 1973. OCLC 859838412. с. 540-541.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 189-191.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- тюркоаз // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 26 април 2024.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||