Направо към съдържанието

Франческо Гаспарини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Франческо Гаспарини
Francesco Gasparini
италиански композитор
Карикатура на Франческо Гаспарини от художника Pier Leone Ghezzi
Карикатура на Франческо Гаспарини от художника Pier Leone Ghezzi

Роден
Починал
Музикална кариера
Стилопера
Инструментиорган
Франческо Гаспарини в Общомедия

Франческо Гаспарини (на италиански: Francesco Gasparini) е италиански бароков композитор и педагог. Изгражда репутацията си върху композиции на оперна и вокална църковна музика. Кантатите му са композирани виртуозно, но остава в историята главно с оперите си, които стават модел за подражание на следващото поколение композитори и оказват особено влияние върху творчеството на Хендел. Има няколко теоретични труда, най-важен от които е ръководството „L'armonico pratico“, създадено през 1708 г. То претърпява много преиздания и става задължително четиво за учениците до началото на 19 век.[1] Написва над 60 опери и поредица от кантати, оратории и църковна музика.[2]

Произход и младежки години

[редактиране | редактиране на кода]

Франческо Гаспарини е роден на 19 март 1661 г. в село Камайоре, близо до град Лука.[2] Той е второто от петте деца на Никола и Елизабет Белфиоре. Семейството му принадлежи към средната класа. Има 4 братя и сестри - Мария (1659), Анджела (1664), Пол Лорънс (също музикант, р. 1668) и Сита Силеа (1671). За детските му години е известно много малко, но се счита, че е прекарал първите години от младостта си в родната си Тоскана.[3] Предполага се, че след 1680 г. учи при Арканджело Корели и Бернардо Паскини. От средата на 1680-те години започва да публикува своите опери и кантати, които са добре приети от публиката и критиката. През 1682 г. той вече е органист в църквата „Мадона деи Монти“ в Рим, където композира някои от ораториите си.[1][4] На 27 юни 1684 г. е приет в „Accademia Filarmonica“ на Болоня като певец, а на 17 май 1685 г. и като композитор. На 28 ноември 1685 г. се жени за Мария Роза Борини от Рим.[3]

През 1686 година той и брат му живеят във Венеция и учат при Джовани Легренци.[1] На 6 декември същата година прави своя дебют като композитор с първата си опера „Olimpia vendicata“ в Ливорно. На следващата година заедно с брат си вече работят в Рим, където Франческо става цигулар и композитор в Академията при двореца на кардинал Бенедето Памфили. През 1689 година става и член на конгрегацията на църквата „Санта Чечилия“ в Рим. По този повод пише тригласен мадригал, оригиналът на който е запазен, заедно с подписа на композитора.[3] Там се сприятелява с Алесандро Скарлати. Когато по-късно, през 1705 година, Гаспарини се мести във Венеция, Скарлати изпраща сина си Доменико да учи при него.[1] През следващите две години се утвърждава като оперен композитор за театрите „Capranica“ и „Тeatro della Pace“ в Рим.[4] Първата си опера в града представя през 1694 година.[2]

„Chiesa della Pietà“, където Гаспарини е директор и диригент

През 1700 г. се ражда дъщеря му Розалия[3], а през 1701 г. семейството се премества във Венеция, където Франческо става директор и диригент в музикалното училище „Ospedale della Pietà“ с годишна заплата от 200 дуката.[1][4] Първата му композиция на този пост е ораторията „Триумф на милостта“ и продължава да пише по една всяка година. Изявява се като автор на мелодраматични опери, почти всички представени във венецианския театър „Сан Касяно“. През този период негови ученици, извоювали по-късно слава и известност като композитори са Доменико Скарлати, Бенедето Марчело, Джовани Бенедето Плати и Йохан Йоаким Кванц. Въпреки блестящите му качества на композитор, основните доходи получава от преподавателската си дейност.[4][5]

В продължение на 5-6 години успява да превърне училището в една от най-добрите консерватории в Италия.[1] В нея работят композиторите Джовани Легренци, Карло Полароло и Антонио Лоти.[3] Гаспарини наема и Антонио Вивалди като преподавател по цигулка, където младият композитор изгражда по-голямата част от кариерата си. По това време Гаспарини вече е плодовит композитор, който създава по 3-4 опери годишно.[1] Общият им брой е над 60. Най-известната му опера е „Ambleto“ (или „Amleto“), чието либрето представлява вариация върху историята за Хамлет.[6] До 1713 година вече е написал 24 опери, главно за театър „Сан Касяно“.[3]

През 1707 г. заминава за Рим, за да се яви на конкурс за поста на капелмайстор в базиликата „Санта Мария Маджоре“, но на мястото е назначен Антонио Скарлати. През 1713 г. напуска Венеция и консерваторията за 6-месечен отпуск, но не се връща, а се оттегля в имението си в Чита ди Кастело. През 1716 г. отново се завръща в Рим, като по пътя спира в някои италиански градове, за да организира представянето на свои опери - в Милано, Реджо нел'Емилия и Флоренция. Пристига във Вечния град и става композитор, капелмайстор и диригент към църквата на маркиз Франческо Мария Русполи, принц Черветери, наследявайки поста от Антонио Калдара.[2][3][4] В периода 1716-1718 г. работи там, след което е нает от римската княжеска фамилия Боргезе. През 1719 г. дъщеря му Розалия се сгодява за поета Пиетро Метастазио, но бракът не се състои поради отказ на момичето.[4] Между 1719 и 1724 г. работи за няколко знатни римски фамилии, а композициите му са представени в различни италиански градове, най-често в Рим и Торино.[3] От 1720 г. трудоспособността му, както и броят на създаваните от него опери постепенно започват да намаляват.[1] От 1725 г. до смъртта си работи като капелмайстор в папската базиликаСан Джовани ин Латерано“ в Рим.

Умира на 22 март 1727 г., а Маркантонио Боргезе поема разходите по погребението му. Погребан е в църквата Сан Лоренцо в Лучина.[2]

Франческо Гаспарини се смята за един от най-добрите композитори на своето време. Музиката му разкрива впечатляващите му умения и качества като композитор, особено при кантатите, високо ценени от английския музикален историк д-р Чарлз Бърни. Също с такова умение са написани и църковните произведения, в които често използва сложни композиционни техники. Начинът на писането му е типичен за периода, с изключение на последната му работа, в която се наблюдават мелодични и ритмични характеристики, типични за произведения от по-късно време.[4]

Написва много опери, оратории, интермецо, 12 камерни кантати за соло глас, 12 двугласни мадригала, 11 от които са за сопран и контраалт. През 1685 г. композира мадригал за 5 гласа. Написва 33 кантати, между които „La vittoria del Tempo“ (Рим, 1696), „Genus humanum a Virginis partu reparatum“ (Венеция, 1706), „Da recitarsi nel Palazzo apostolico la notte del Natale“ (текст Д. Булгарели - Рим, 1710), Кантата за Светата Коледа (Г. Де Мартини, 1711), следваща Кантата за Светата Коледа (А. Балдани, 1716). Създава 10 меси, 8 антифона (рефрен в католическото богослужение, изпълняван преди или след псалм), мотетът „O quam soavis“, концерт за струнни инструменти във фа мажор, симфонията „String“ в ла мажор, шест триа за две цигулки и бас, няколко сонати за клавесин или орган. Някои от тези композиции се пазят в музикалния архив на базиликата „San Giovanni in Laterano“ в Рим, а три меси - в Саксонската държавна библиотека в Дрезден.[4]

Паметна плоча на Франческо Гаспарини в Камайоре
  • 1689 г. – Iudith de Olopherne triumphans – Б. Памфили, Рим
  • 1692 г. – Atalia
  • 1695 г. – Giacobbe in Egitto – Флоренция
  • 1695 г. – Il viceré d'Egitto
  • 1696 г. – La costanza nell'amor divino или La S. Rosalia
  • 1698 г. - I trionfi della carità - Неапол
  • 1699 г. – L'amante in cielo – Рим
  • 1701 г. – Triumphus misericordiae – Б. Сандринели, Рим
  • 1702 г. – Prima culpa per redemptionem deleta
  • 1703 г. – Iubilum prophetarum ab Incarnatione divini Verbi – Б. Сандринели
  • 1703 г. – Mosé liberato dal NiloВиена
  • 1704 г. – Aeterna sapientia incarnata – Венеция
  • 1705 г. – Pudor Virginis vindicatus
  • 1708 г. – Dominica Nativitatis praeludium
  • 1708 г. – L'onestà combattuta di Sara = Sara in Egitto – съвместно с Цезарини, Франческо Манчини, Алесандро Скарлати, Доменико Дзиполи, Франческо Мария Верачини, Антонио Калдара – Флоренция
  • 1711 г. – Maria Magdalena videns Christum resuscitatum – Венеция
  • 1716 г. – Dal trionfo le perdite o Jefte che sagrifica la sua figlia – съвместно с 10 композитора – Флоренция
  • 1720 г. – I due sposi felici Sara e Tobia
  • 1722 г. - Il figlio prodigo - Чита ди Кастело
  • 1722 г. – La penitenza gloriosa nella conversione di s. Maria EgiziacaАнкона
  • 1724 г. – La nascita di Cristo – Лука
  • 1724 г. – Le nozze di Tobia
  • 1725 г. – La Santissima Annunziata – Рим
  • 1708 г. – Parpagnacco – П. Париати, Венеция
  • 1709 г. – Zamberlucco
  • 1717 г. – In derisione della setta maomettana – Г. Джили, Рим
  • 1718 г. – Intermedi – с Г. Бонончини, Дрезден
  • 1720 г. – L'avaro – Венеция
  • 1721 г. – Zamberlucco e PalandranaФерара
  • 1725 г. – Lisetta e Astrobolo – Венеция
  • 1731 г. – L'astrologo
Заглавие премиера (година) Вид Либрето Място на премиерата Други данни
Olimpia vendicata 6 декември 1686 муз. драма Ливорно
Roderico 20.12.1686 муз. драма Г.Б. Ботиляно Ливорно Преработена, премиера 25 януари 1694 Рим, „Teatro della Pace“
Bellerofonte 1690 муз. драма Г.М. Конти Рим, Collegio Clementino
Amor vince lo sdegno overo L'Olimpia placata 09.02.1692 муз. драма Аурелио Аурели Рим, Teatro Capranica
La costanza nell'Amor Divino 1696 муз. драма Отобони Рим, Cancelleria
Totila in Roma 1696 муз. драма Матео Норис Палермо, Санта Чечилия
Aiace ноември 1697 муз. драма Пиетро Д'Аверара Неапол, Театър „Сан Бартоломео“
Gerone tiranno di Siracusa 1700 муз. драма Аурелио Аурели Генуа, Театър Фалконе
Tiberio imperatore d'Oriente 1702 муз. драма Г.Д. Палавичини Венеция, театър „Сан Анджело“ През 1709 г. на карнавала във Венеция е представена със заглавието „Le vicende d'amore e di fortuna“
Gli imenei stabiliti dal caso 1703 муз. драма Франческо Силвани Венеция, театър „Сан Касяно“
Il miglior d'ogni amore per il peggiore d'ogni odio 7 ноември 1703 муз. драма Франческо Силвани Венеция, театър „Сан Касяно“
Il più fedel fra i vassalli карнавала 1703 муз. драма Франческо Силвани Венеция, театър „Сан Касяно“ На 12 декември 1711 г. представена в Лондон под заглавието „Antioco“
La fede tradita e vendicata 5 януари 1704 Франческо Силвани Венеция, театър „Сан Касяно“ Преработена с Джузепе Виньола - август 1712, Болоня; преработена с арии от Орландини, Г. Бонончини, и Ф. Манчини - 26 февруари 1713, Лондон; преработена за карнавала в Торино през 1719 г.
La maschera levata al vizio 4 ноември 1704 муз. драма Франческо Силвани Венеция, театър „Сан Касяно“
La Fredegonda 26 декември 1704 муз. драма Франческо Силвани Венеция, театър „Сан Касяно“
Il principato custodito dalla frode 2 февруари 1705 муз. драма Франческо Силвани Венеция, театър „Сан Касяно“
Alarico, o L'ingratitudine castigata 1705 муз. драма Франческо Силвани Палермо, „Санта Чечилия“ Написана в сътрудничество с Томазо Албинони и други
Ambleto = Amleto карнавала 1705 муз. драма Апостоло Дзено и Пиетро Париати Венеция, театър „Сан Касяно“ Преработена от Джузепе Виньола – 4 ноември 1711, Неапол, театър „Сан Бартоломео“; преработена – 22 февруари 1712, Лондон
Antioco ноември 1705 муз. драма Апостоло Дзено и Пиетро Париати Венеция, театър „Сан Касяно“
Statira карнавала 1705 муз. драма Апостоло Дзено и Пиетро Париати Венеция, театър „Сан Касяно“ Преработена от Джузепе Виньола като „Le regine di Macedonia“ – 1708, Неапол, театър „Сан Бартоломео“
Taican re della Cina 4 януари 1707 трагедия У. Ризи Венеция, театър „Сан Касяно“
Anfitrione 13 ноември 1707 трагикомедия Пиетро Париати Венеция, театър „Сан Касяно“
L'amor generoso 1 декември 1707 муз. драма Апостоло Дзено Венеция, театър „Сан Касяно“ Преработена от от Г. де Боти – 30 декември 1708, Неапол, „Сан Джовани деи Фиорентини“; преработена от San Lapis за карнавала през 1730, Венеция, театър „Сан Касяно“
Flavio Anicio Olibrio карнавала 1707 муз. драма Апостоло Дзено и Пиетро Париати Венеция, театър „Сан Касяно“ Преработена за карнавала през 1722, Милано, театър „Regio Ducal“ със заглавие „Ricimero“(?)
Engelberta карнавала 1708 муз. драма Апостоло Дзено и Пиетро Париати Венеция, театър „Сан Касяно“ Първо и трето действия са написани съвместно с Албинони. Преработена с интермецото „La capricciosa e il credulo“
Alciade, ovvero L'eroico amore = La violenza d'amore 1709 трагикомедия Бергамо Второ действие написано съвместно с Карло Полароло, трето - с Франческо Балароти
Atenaide 1709 муз. драма Апостоло Дзено Милано, театър „Regio Ducal“ Съвместно с Карло Полароло, Андреа Стефано Фиоре и Антонио Калдара
La principessa fedele 10 ноември 1709 муз. драма Агостин Пьовене Венеция, театър „Сан Касяно“ Преработена с интермецото „Zamberlucco“; преработена като „Cunegonda“(?) – карнавала през 1718, Мантуа, театър „Arciducale“
La ninfa Apollo 1709 пасторална комедия Франческо де Лемене Венеция, театър „Сан Касяно“ Съвместно с Антонио Лоти
Sesostri re d'Egitto карнавала 1709 муз. драма Пиетро Париати Венеция, театър „Сан Касяно“ Преработена с интермецото „Il nuovo mondo and Tulpiano“
Le vicende d'amor e di fortuna 1709
L'amor tirannico есента 1710 муз. драма Доменико Лали Венеция, театър „Сан Касяно“
Tamerlano 24 януари 1711 трагедия Агостин Пьовене Венеция, театър „Сан Касяно“ Преработена като „Bajazet“ – 1719, Реджо нел'Емилия; втора преработка като „Bajazet“ – 1723, Венеция, театър „Сан Касяно“
Costantino 8 ноември 1711 муз. драма Пиетро Париати Венеция, театър „Сан Касяно“
Metrope карнавала 1711 муз. драма Апостоло Дзено Венеция, театър „Сан Касяно“
Eraclio 1712 муз. драма П.А. Бернардони Рим, Cancelleria Трето действие написано съвместно с Полароло
Il commando non inteso ed ubbidito карнавала 1713 муз. драма Г. Мороне, Г.Б. Дзино Генуа или Милано Преработена като „Zoe, ovvero Il commando non inteso ed ubbidito“ за карнавала в Рим през 1721 г.
Ernelinda 1713 Лондон
La verità nell'inganno карнавала 1713 муз. драма Франческо Силвани Венеция, театър „Сан Касяно“
L'amore politico e generoso della regina Ermengarda пролет 1713 муз. драма Мантуа Заедно с Джовани Мария Капели
Lucio Papirio карнавала 1714 муз. драма Антонио Салви Рим, театър „Capranica“ С ново заглавие и интермецо Barilotto e Serpina
Eumene = L'alfier fanfarone 1714 муз. драма Апостоло Дзено Реджо нел'Емилия, театър „Pubblico“ Преработена – 1 октомври 1715, Неапол; преработена с интермецо „Mirena and L'alfier fanfarone“
Amor vince l'odio, ovvero Timocrate 11 февруари 1715 муз. драма Антонио Салви Флоренция, Teatro del Cocomero
Il tartaro nella Cina 1715 муз. драма Антонио Салви Реджо нел'Емилия, театър „Pubblico“
Nerone fatto Cesare 1715 М. Норис Венеция Някои арии са написани от Антонио Вивалди и Г. Петри
Ciro карнавала 1716 муз. драма Матео Норис Рим, театър „Capranica“
Vincislao карнавала 1716 муз. драма Апостоло Дзено Рим, театър „Capranica“
Teodosio ed Eudossia 1716 В. Гримани Волфенбютел Съвместно с A. Калдара и J. Fux
Il gran Cid карнавала 1717 муз. драма Н. Серино Неапол, „Сан Бартоломео“
Pirro карнавала 1717 муз. драма Апостоло Дзено Рим, театър „Capranica“
Il trace in catena карнавала 1717 муз. драма Антонио Салви Рим, театър „Capranica“ Написана с двама негови ученици
Democrito карнавала 1718 муз. драма Торино, театър „Carignano“
Astianatte карнавала 1719 муз. драма Антонио Салви Рим, театър „Алиберт“ Преработена за карнавала през 1722 – Милано, театър „Regio Ducal“
Lucio Vero карнавала 1719 муз. драма Апостоло Дзено Рим, театър „Алиберт“
Tigrane re d'Armenia 1719 муз. драма Хамбург Съвместно с Ф.Б. Конти, Орландини и Антонио Вивалди
Amore e maestà карнавала 1720 муз. драма Антонио Салви Рим, театър „Алиберт“
Faramondo карнавала 1720 муз. драма Апостоло Дзено Рим, театър „Алиберт“
La pace fra Seleuco e Tolomeo карнавала 1720 муз. драма Адриано Морсели Милано, театър „Regio Ducal“ Либретото е преработено от А. Трабуко
Nino 1720 муз. драма И. Дзанели Реджо нел'Емилия, театър --Молли (беседа) 10:52, 25 януари 2013 (UTC)„Pubblico“ Първо действие написано съвместно с Капели, второ – самостоятелно, трето – с А.М. Бонончини
Dorinda карнавала 1723 Б. Марчело (?) Рим
Silvia карнавала 1723 пасторална драма Е. Басари Фолиньо
Gli equivoci d'amore e d'innocenza есен 1723 муз. драма Антонио Салва Венеция, „San Giovanni Grisostomo“
Tigrena 2 януари 1724 Рим, „Palazzo De Mello de Castro“
La fede in cimento 1730 Апостоло Дзено Венеция Съвместно с С. Лапис