Франческо Гаспарини
Франческо Гаспарини Francesco Gasparini | |
италиански композитор | |
Карикатура на Франческо Гаспарини от художника Pier Leone Ghezzi | |
Роден | |
---|---|
Починал | 22 февруари 1727 г.
|
Музикална кариера | |
Стил | опера |
Инструменти | орган |
Франческо Гаспарини в Общомедия |
Франческо Гаспарини (на италиански: Francesco Gasparini) е италиански бароков композитор и педагог. Изгражда репутацията си върху композиции на оперна и вокална църковна музика. Кантатите му са композирани виртуозно, но остава в историята главно с оперите си, които стават модел за подражание на следващото поколение композитори и оказват особено влияние върху творчеството на Хендел. Има няколко теоретични труда, най-важен от които е ръководството „L'armonico pratico“, създадено през 1708 г. То претърпява много преиздания и става задължително четиво за учениците до началото на 19 век.[1] Написва над 60 опери и поредица от кантати, оратории и църковна музика.[2]
Произход и младежки години
[редактиране | редактиране на кода]Франческо Гаспарини е роден на 19 март 1661 г. в село Камайоре, близо до град Лука.[2] Той е второто от петте деца на Никола и Елизабет Белфиоре. Семейството му принадлежи към средната класа. Има 4 братя и сестри - Мария (1659), Анджела (1664), Пол Лорънс (също музикант, р. 1668) и Сита Силеа (1671). За детските му години е известно много малко, но се счита, че е прекарал първите години от младостта си в родната си Тоскана.[3] Предполага се, че след 1680 г. учи при Арканджело Корели и Бернардо Паскини. От средата на 1680-те години започва да публикува своите опери и кантати, които са добре приети от публиката и критиката. През 1682 г. той вече е органист в църквата „Мадона деи Монти“ в Рим, където композира някои от ораториите си.[1][4] На 27 юни 1684 г. е приет в „Accademia Filarmonica“ на Болоня като певец, а на 17 май 1685 г. и като композитор. На 28 ноември 1685 г. се жени за Мария Роза Борини от Рим.[3]
1686-1694
[редактиране | редактиране на кода]През 1686 година той и брат му живеят във Венеция и учат при Джовани Легренци.[1] На 6 декември същата година прави своя дебют като композитор с първата си опера „Olimpia vendicata“ в Ливорно. На следващата година заедно с брат си вече работят в Рим, където Франческо става цигулар и композитор в Академията при двореца на кардинал Бенедето Памфили. През 1689 година става и член на конгрегацията на църквата „Санта Чечилия“ в Рим. По този повод пише тригласен мадригал, оригиналът на който е запазен, заедно с подписа на композитора.[3] Там се сприятелява с Алесандро Скарлати. Когато по-късно, през 1705 година, Гаспарини се мести във Венеция, Скарлати изпраща сина си Доменико да учи при него.[1] През следващите две години се утвърждава като оперен композитор за театрите „Capranica“ и „Тeatro della Pace“ в Рим.[4] Първата си опера в града представя през 1694 година.[2]
Венеция
[редактиране | редактиране на кода]През 1700 г. се ражда дъщеря му Розалия[3], а през 1701 г. семейството се премества във Венеция, където Франческо става директор и диригент в музикалното училище „Ospedale della Pietà“ с годишна заплата от 200 дуката.[1][4] Първата му композиция на този пост е ораторията „Триумф на милостта“ и продължава да пише по една всяка година. Изявява се като автор на мелодраматични опери, почти всички представени във венецианския театър „Сан Касяно“. През този период негови ученици, извоювали по-късно слава и известност като композитори са Доменико Скарлати, Бенедето Марчело, Джовани Бенедето Плати и Йохан Йоаким Кванц. Въпреки блестящите му качества на композитор, основните доходи получава от преподавателската си дейност.[4][5]
В продължение на 5-6 години успява да превърне училището в една от най-добрите консерватории в Италия.[1] В нея работят композиторите Джовани Легренци, Карло Полароло и Антонио Лоти.[3] Гаспарини наема и Антонио Вивалди като преподавател по цигулка, където младият композитор изгражда по-голямата част от кариерата си. По това време Гаспарини вече е плодовит композитор, който създава по 3-4 опери годишно.[1] Общият им брой е над 60. Най-известната му опера е „Ambleto“ (или „Amleto“), чието либрето представлява вариация върху историята за Хамлет.[6] До 1713 година вече е написал 24 опери, главно за театър „Сан Касяно“.[3]
Рим
[редактиране | редактиране на кода]През 1707 г. заминава за Рим, за да се яви на конкурс за поста на капелмайстор в базиликата „Санта Мария Маджоре“, но на мястото е назначен Антонио Скарлати. През 1713 г. напуска Венеция и консерваторията за 6-месечен отпуск, но не се връща, а се оттегля в имението си в Чита ди Кастело. През 1716 г. отново се завръща в Рим, като по пътя спира в някои италиански градове, за да организира представянето на свои опери - в Милано, Реджо нел'Емилия и Флоренция. Пристига във Вечния град и става композитор, капелмайстор и диригент към църквата на маркиз Франческо Мария Русполи, принц Черветери, наследявайки поста от Антонио Калдара.[2][3][4] В периода 1716-1718 г. работи там, след което е нает от римската княжеска фамилия Боргезе. През 1719 г. дъщеря му Розалия се сгодява за поета Пиетро Метастазио, но бракът не се състои поради отказ на момичето.[4] Между 1719 и 1724 г. работи за няколко знатни римски фамилии, а композициите му са представени в различни италиански градове, най-често в Рим и Торино.[3] От 1720 г. трудоспособността му, както и броят на създаваните от него опери постепенно започват да намаляват.[1] От 1725 г. до смъртта си работи като капелмайстор в папската базилика „Сан Джовани ин Латерано“ в Рим.
Умира на 22 март 1727 г., а Маркантонио Боргезе поема разходите по погребението му. Погребан е в църквата Сан Лоренцо в Лучина.[2]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Франческо Гаспарини се смята за един от най-добрите композитори на своето време. Музиката му разкрива впечатляващите му умения и качества като композитор, особено при кантатите, високо ценени от английския музикален историк д-р Чарлз Бърни. Също с такова умение са написани и църковните произведения, в които често използва сложни композиционни техники. Начинът на писането му е типичен за периода, с изключение на последната му работа, в която се наблюдават мелодични и ритмични характеристики, типични за произведения от по-късно време.[4]
Написва много опери, оратории, интермецо, 12 камерни кантати за соло глас, 12 двугласни мадригала, 11 от които са за сопран и контраалт. През 1685 г. композира мадригал за 5 гласа. Написва 33 кантати, между които „La vittoria del Tempo“ (Рим, 1696), „Genus humanum a Virginis partu reparatum“ (Венеция, 1706), „Da recitarsi nel Palazzo apostolico la notte del Natale“ (текст Д. Булгарели - Рим, 1710), Кантата за Светата Коледа (Г. Де Мартини, 1711), следваща Кантата за Светата Коледа (А. Балдани, 1716). Създава 10 меси, 8 антифона (рефрен в католическото богослужение, изпълняван преди или след псалм), мотетът „O quam soavis“, концерт за струнни инструменти във фа мажор, симфонията „String“ в ла мажор, шест триа за две цигулки и бас, няколко сонати за клавесин или орган. Някои от тези композиции се пазят в музикалния архив на базиликата „San Giovanni in Laterano“ в Рим, а три меси - в Саксонската държавна библиотека в Дрезден.[4]
Оратории [4]
[редактиране | редактиране на кода]- 1689 г. – Iudith de Olopherne triumphans – Б. Памфили, Рим
- 1692 г. – Atalia
- 1695 г. – Giacobbe in Egitto – Флоренция
- 1695 г. – Il viceré d'Egitto
- 1696 г. – La costanza nell'amor divino или La S. Rosalia
- 1698 г. - I trionfi della carità - Неапол
- 1699 г. – L'amante in cielo – Рим
- 1701 г. – Triumphus misericordiae – Б. Сандринели, Рим
- 1702 г. – Prima culpa per redemptionem deleta
- 1703 г. – Iubilum prophetarum ab Incarnatione divini Verbi – Б. Сандринели
- 1703 г. – Mosé liberato dal Nilo – Виена
- 1704 г. – Aeterna sapientia incarnata – Венеция
- 1705 г. – Pudor Virginis vindicatus
- 1708 г. – Dominica Nativitatis praeludium
- 1708 г. – L'onestà combattuta di Sara = Sara in Egitto – съвместно с Цезарини, Франческо Манчини, Алесандро Скарлати, Доменико Дзиполи, Франческо Мария Верачини, Антонио Калдара – Флоренция
- 1711 г. – Maria Magdalena videns Christum resuscitatum – Венеция
- 1716 г. – Dal trionfo le perdite o Jefte che sagrifica la sua figlia – съвместно с 10 композитора – Флоренция
- 1720 г. – I due sposi felici Sara e Tobia
- 1722 г. - Il figlio prodigo - Чита ди Кастело
- 1722 г. – La penitenza gloriosa nella conversione di s. Maria Egiziaca – Анкона
- 1724 г. – La nascita di Cristo – Лука
- 1724 г. – Le nozze di Tobia
- 1725 г. – La Santissima Annunziata – Рим
Интермецо [4]
[редактиране | редактиране на кода]- 1708 г. – Parpagnacco – П. Париати, Венеция
- 1709 г. – Zamberlucco
- 1717 г. – In derisione della setta maomettana – Г. Джили, Рим
- 1718 г. – Intermedi – с Г. Бонончини, Дрезден
- 1720 г. – L'avaro – Венеция
- 1721 г. – Zamberlucco e Palandrana – Ферара
- 1725 г. – Lisetta e Astrobolo – Венеция
- 1731 г. – L'astrologo
Опери [4]
[редактиране | редактиране на кода]Заглавие | премиера (година) | Вид | Либрето | Място на премиерата | Други данни |
---|---|---|---|---|---|
Olimpia vendicata | 6 декември 1686 | муз. драма | Ливорно | ||
Roderico | 20.12.1686 | муз. драма | Г.Б. Ботиляно | Ливорно | Преработена, премиера 25 януари 1694 Рим, „Teatro della Pace“ |
Bellerofonte | 1690 | муз. драма | Г.М. Конти | Рим, Collegio Clementino | |
Amor vince lo sdegno overo L'Olimpia placata | 09.02.1692 | муз. драма | Аурелио Аурели | Рим, Teatro Capranica | |
La costanza nell'Amor Divino | 1696 | муз. драма | Отобони | Рим, Cancelleria | |
Totila in Roma | 1696 | муз. драма | Матео Норис | Палермо, Санта Чечилия | |
Aiace | ноември 1697 | муз. драма | Пиетро Д'Аверара | Неапол, Театър „Сан Бартоломео“ | |
Gerone tiranno di Siracusa | 1700 | муз. драма | Аурелио Аурели | Генуа, Театър Фалконе | |
Tiberio imperatore d'Oriente | 1702 | муз. драма | Г.Д. Палавичини | Венеция, театър „Сан Анджело“ | През 1709 г. на карнавала във Венеция е представена със заглавието „Le vicende d'amore e di fortuna“ |
Gli imenei stabiliti dal caso | 1703 | муз. драма | Франческо Силвани | Венеция, театър „Сан Касяно“ | |
Il miglior d'ogni amore per il peggiore d'ogni odio | 7 ноември 1703 | муз. драма | Франческо Силвани | Венеция, театър „Сан Касяно“ | |
Il più fedel fra i vassalli | карнавала 1703 | муз. драма | Франческо Силвани | Венеция, театър „Сан Касяно“ | На 12 декември 1711 г. представена в Лондон под заглавието „Antioco“ |
La fede tradita e vendicata | 5 януари 1704 | Франческо Силвани | Венеция, театър „Сан Касяно“ | Преработена с Джузепе Виньола - август 1712, Болоня; преработена с арии от Орландини, Г. Бонончини, и Ф. Манчини - 26 февруари 1713, Лондон; преработена за карнавала в Торино през 1719 г. | |
La maschera levata al vizio | 4 ноември 1704 | муз. драма | Франческо Силвани | Венеция, театър „Сан Касяно“ | |
La Fredegonda | 26 декември 1704 | муз. драма | Франческо Силвани | Венеция, театър „Сан Касяно“ | |
Il principato custodito dalla frode | 2 февруари 1705 | муз. драма | Франческо Силвани | Венеция, театър „Сан Касяно“ | |
Alarico, o L'ingratitudine castigata | 1705 | муз. драма | Франческо Силвани | Палермо, „Санта Чечилия“ | Написана в сътрудничество с Томазо Албинони и други |
Ambleto = Amleto | карнавала 1705 | муз. драма | Апостоло Дзено и Пиетро Париати | Венеция, театър „Сан Касяно“ | Преработена от Джузепе Виньола – 4 ноември 1711, Неапол, театър „Сан Бартоломео“; преработена – 22 февруари 1712, Лондон |
Antioco | ноември 1705 | муз. драма | Апостоло Дзено и Пиетро Париати | Венеция, театър „Сан Касяно“ | |
Statira | карнавала 1705 | муз. драма | Апостоло Дзено и Пиетро Париати | Венеция, театър „Сан Касяно“ | Преработена от Джузепе Виньола като „Le regine di Macedonia“ – 1708, Неапол, театър „Сан Бартоломео“ |
Taican re della Cina | 4 януари 1707 | трагедия | У. Ризи | Венеция, театър „Сан Касяно“ | |
Anfitrione | 13 ноември 1707 | трагикомедия | Пиетро Париати | Венеция, театър „Сан Касяно“ | |
L'amor generoso | 1 декември 1707 | муз. драма | Апостоло Дзено | Венеция, театър „Сан Касяно“ | Преработена от от Г. де Боти – 30 декември 1708, Неапол, „Сан Джовани деи Фиорентини“; преработена от San Lapis за карнавала през 1730, Венеция, театър „Сан Касяно“ |
Flavio Anicio Olibrio | карнавала 1707 | муз. драма | Апостоло Дзено и Пиетро Париати | Венеция, театър „Сан Касяно“ | Преработена за карнавала през 1722, Милано, театър „Regio Ducal“ със заглавие „Ricimero“(?) |
Engelberta | карнавала 1708 | муз. драма | Апостоло Дзено и Пиетро Париати | Венеция, театър „Сан Касяно“ | Първо и трето действия са написани съвместно с Албинони. Преработена с интермецото „La capricciosa e il credulo“ |
Alciade, ovvero L'eroico amore = La violenza d'amore | 1709 | трагикомедия | Бергамо | Второ действие написано съвместно с Карло Полароло, трето - с Франческо Балароти | |
Atenaide | 1709 | муз. драма | Апостоло Дзено | Милано, театър „Regio Ducal“ | Съвместно с Карло Полароло, Андреа Стефано Фиоре и Антонио Калдара |
La principessa fedele | 10 ноември 1709 | муз. драма | Агостин Пьовене | Венеция, театър „Сан Касяно“ | Преработена с интермецото „Zamberlucco“; преработена като „Cunegonda“(?) – карнавала през 1718, Мантуа, театър „Arciducale“ |
La ninfa Apollo | 1709 | пасторална комедия | Франческо де Лемене | Венеция, театър „Сан Касяно“ | Съвместно с Антонио Лоти |
Sesostri re d'Egitto | карнавала 1709 | муз. драма | Пиетро Париати | Венеция, театър „Сан Касяно“ | Преработена с интермецото „Il nuovo mondo and Tulpiano“ |
Le vicende d'amor e di fortuna | 1709 | ||||
L'amor tirannico | есента 1710 | муз. драма | Доменико Лали | Венеция, театър „Сан Касяно“ | |
Tamerlano | 24 януари 1711 | трагедия | Агостин Пьовене | Венеция, театър „Сан Касяно“ | Преработена като „Bajazet“ – 1719, Реджо нел'Емилия; втора преработка като „Bajazet“ – 1723, Венеция, театър „Сан Касяно“ |
Costantino | 8 ноември 1711 | муз. драма | Пиетро Париати | Венеция, театър „Сан Касяно“ | |
Metrope | карнавала 1711 | муз. драма | Апостоло Дзено | Венеция, театър „Сан Касяно“ | |
Eraclio | 1712 | муз. драма | П.А. Бернардони | Рим, Cancelleria | Трето действие написано съвместно с Полароло |
Il commando non inteso ed ubbidito | карнавала 1713 | муз. драма | Г. Мороне, Г.Б. Дзино | Генуа или Милано | Преработена като „Zoe, ovvero Il commando non inteso ed ubbidito“ за карнавала в Рим през 1721 г. |
Ernelinda | 1713 | Лондон | |||
La verità nell'inganno | карнавала 1713 | муз. драма | Франческо Силвани | Венеция, театър „Сан Касяно“ | |
L'amore politico e generoso della regina Ermengarda | пролет 1713 | муз. драма | Мантуа | Заедно с Джовани Мария Капели | |
Lucio Papirio | карнавала 1714 | муз. драма | Антонио Салви | Рим, театър „Capranica“ | С ново заглавие и интермецо Barilotto e Serpina |
Eumene = L'alfier fanfarone | 1714 | муз. драма | Апостоло Дзено | Реджо нел'Емилия, театър „Pubblico“ | Преработена – 1 октомври 1715, Неапол; преработена с интермецо „Mirena and L'alfier fanfarone“ |
Amor vince l'odio, ovvero Timocrate | 11 февруари 1715 | муз. драма | Антонио Салви | Флоренция, Teatro del Cocomero | |
Il tartaro nella Cina | 1715 | муз. драма | Антонио Салви | Реджо нел'Емилия, театър „Pubblico“ | |
Nerone fatto Cesare | 1715 | М. Норис | Венеция | Някои арии са написани от Антонио Вивалди и Г. Петри | |
Ciro | карнавала 1716 | муз. драма | Матео Норис | Рим, театър „Capranica“ | |
Vincislao | карнавала 1716 | муз. драма | Апостоло Дзено | Рим, театър „Capranica“ | |
Teodosio ed Eudossia | 1716 | В. Гримани | Волфенбютел | Съвместно с A. Калдара и J. Fux | |
Il gran Cid | карнавала 1717 | муз. драма | Н. Серино | Неапол, „Сан Бартоломео“ | |
Pirro | карнавала 1717 | муз. драма | Апостоло Дзено | Рим, театър „Capranica“ | |
Il trace in catena | карнавала 1717 | муз. драма | Антонио Салви | Рим, театър „Capranica“ | Написана с двама негови ученици |
Democrito | карнавала 1718 | муз. драма | Торино, театър „Carignano“ | ||
Astianatte | карнавала 1719 | муз. драма | Антонио Салви | Рим, театър „Алиберт“ | Преработена за карнавала през 1722 – Милано, театър „Regio Ducal“ |
Lucio Vero | карнавала 1719 | муз. драма | Апостоло Дзено | Рим, театър „Алиберт“ | |
Tigrane re d'Armenia | 1719 | муз. драма | Хамбург | Съвместно с Ф.Б. Конти, Орландини и Антонио Вивалди | |
Amore e maestà | карнавала 1720 | муз. драма | Антонио Салви | Рим, театър „Алиберт“ | |
Faramondo | карнавала 1720 | муз. драма | Апостоло Дзено | Рим, театър „Алиберт“ | |
La pace fra Seleuco e Tolomeo | карнавала 1720 | муз. драма | Адриано Морсели | Милано, театър „Regio Ducal“ | Либретото е преработено от А. Трабуко |
Nino | 1720 | муз. драма | И. Дзанели | Реджо нел'Емилия, театър --Молли (беседа) 10:52, 25 януари 2013 (UTC)„Pubblico“ | Първо действие написано съвместно с Капели, второ – самостоятелно, трето – с А.М. Бонончини |
Dorinda | карнавала 1723 | Б. Марчело (?) | Рим | ||
Silvia | карнавала 1723 | пасторална драма | Е. Басари | Фолиньо | |
Gli equivoci d'amore e d'innocenza | есен 1723 | муз. драма | Антонио Салва | Венеция, „San Giovanni Grisostomo“ | |
Tigrena | 2 януари 1724 | Рим, „Palazzo De Mello de Castro“ | |||
La fede in cimento | 1730 | Апостоло Дзено | Венеция | Съвместно с С. Лапис |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з ((en)) All Music/Francesco Gasparini
- ↑ а б в г д ((en)) Oxford Grove Music Encyclopedia: Francesco Gasparini
- ↑ а б в г д е ж з ((it)) /Francesco Gasparini (1661-1727) Compositore e teorico italiano
- ↑ а б в г д е ж з и к л ((it)) Treccani, L'enciclopedia italiana/Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 52 (1999)/Gasparini, Francesco
- ↑ ((en)) HOASM/Francesco Gasparini
- ↑ ((en)) Discogs/Francesco Gasparini
|