Функционал
В математиката, функционал е изображение от линейно пространство на функции в съответното му поле, обикновено това са комплексните числа. С други думи, това е функция, която съпоставя на аргумент функция комплексно число. За първи път се използва във вариационното смятане, където се търси функцията, която минимизира даден функционал. Приложението му във физиката е да се търси такова състояние на система, което минимизира функционала на енергията.
Особен вид функционали, т.нар. линейни функционали се изучават в теорията на дуалните пространства.
Трансформацията на функции е по-общо понятие, виж оператор.
Примери
[редактиране | редактиране на кода]Дуалност
[редактиране | редактиране на кода]Да забележим, че изображението
е функция. Тук е аргумента на функцията. Същевременно изображението на функция в стойността ѝ в дадена точка
е функционал, тук е параметър.
Когато f е линейна функция от линейно пространство в съответното поле, горните линейни изображения са дуални едно на друго и във функционалния анализ се наричат линейни функционали.
Интеграл
[редактиране | редактиране на кода]Интеграли като например
оформят особен вид функционали. Те изобразяват функция f в реално число, при условие, че H приема реални стойности. Ето още примери
- лицето под графиката на положителна фунцкия f
- Lp норма на функция
- дължина на крива в n-мерно пространство
Традиционно това понятие се употребява за уравнения с функционали: уравнението F = G между два функционала може да се възприеме като 'уравнение' с решения функции. Например всяка адитивна функция f е решение на функционалното уравнение
- f(x+y) = f(x) + f(y).
Производни на функционали
[редактиране | редактиране на кода]Производна на функционал се използва в механиката и дава сведения за това как функционалът се изменя, когато функцията се изменя по малко. Виж вариационно смятане.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Eric W. Weisstein et al. "Functional." From MathWorld--A Wolfram Web Resource.