Хайнрих Беренгар
Хайнрих Беренгар | |
римско-немски крал | |
Роден |
1137 г.
|
---|---|
Починал | 1150 г.
|
Погребан | Лорш, Лорш, Федерална република Германия |
Управление | |
Период | 1147 – 1150 |
Коронация | 30 март 1147, Аахен |
Герб | |
Семейство | |
Баща | Конрад III |
Майка | Гертруда фон Зулцбах |
Братя/сестри | Фридрих IV (Швабия) |
Хайнрих-Беренгар или Хайнрих VI (на немски: Heinrich-Berengar; Heinrich VI, * 1137, † 1150) от династията Хоенщауфен, e римско-немски крал от 1147 г. до смъртта си.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той е най-големият легитимен син на римския крал Конрад III и на Гертруда фон Зулцбах, дъщеря на граф Беренгар I от Зулцбах. Майка му е сестра на императрица Берта фон Зулцбах (Ирина), съпругата на византийския император Мануил I Комнин. Второто си име Беренгар получава от дядо му.
През март 1147 г. на имперското събрание във Франкфурт на Майн баща му го избира за съ-крал и го коронясва на 30 март в Аахен. Баща му го подготвя за управлението и в писма до император Мануил I Комнин и жена му императрица Ирина го хвали като победител в битката при Флохберг 1150 г.
Младият крал умира през 1150 г., две години преди баща си, и е погребан в манастир Лорх.
Той е брат на Фридрих фон Ротенбург († 1167), херцог на Швабия.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Urkunde Nr. 229 in: Friedrich Hausmann (Hrsg.): Diplomata 21: Die Urkunden Konrads III. und seines Sohnes Heinrich (Conradi III. et filii eius Heinrici Diplomata). Wien 1969, S. 404 – 406 (Monumenta Germaniae Historica, Digitalisat Архив на оригинала от 2015-11-17 в Wayback Machine.)
- Urkunde Nr. 10 in: Friedrich Hausmann (Hrsg.): Diplomata 21: Die Urkunden Konrads III. und seines Sohnes Heinrich (Conradi III. et filii eius Heinrici Diplomata). Wien 1969, S. 530 – 531 (Monumenta Germaniae Historica, Digitalisat Архив на оригинала от 2015-11-17 в Wayback Machine.)
- Austin Lane Poole, Federico Barbarossa e la Germania, cap. XXVI, vol. IV (La riforma della chiesa e la lotta fra papi e imperatori) della Storia del Mondo Medievale, 1999, pp. 823 – 858.
|