Хематит
| Хематит | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула (повтаряща се единица) | Fe₂O₃ |
| Класификация на Щрунц | 4.CB.05 |
| Класификация на Дана | 4.3.1.2 |
| Характеристики | |
| Твърдост по Моос | 6 |
| Плътност | 5,1 g/cm³ |
| Хематит в Общомедия | |
Хематитът е минерал с непрозрачен черен или червеникаво-кафяв цвят и метален блясък, съдържащ около 70% желязо.[1][2] Името му произлиза от гръцкото αίμα, айма, в превод кръв.[3][4] Използван е още от древните египтяни за различни декоративни предмети и украшения, а стрит на прах е използван за червеникав пигмент в бои, откъдето е и името му.
Основни находища на хематит има в Северна Америка, Бразилия, Квебек и Лабрадор.
История
[редактиране | редактиране на кода]Хематитът е познат от древни времена. Той е бил известен, като камък на магьосниците, тъй като се смятало, че камъкът защитава от магии и поглъща всички лоши вълни, насочени срещу неговия собственик. Тъй като се е вярвало, че хематитът дава неуязвимост, той се е използвал като защитен амулет срещу нападение и раняване, а индианците дори са разкрасявали телата си с хематитен прах преди битка.
_Coll._Georgi_Bonchev_at_the_Sofia_University_%22St._Kliment_Ohridski%22_Museum_of_Mineralogy,_Petrology_%26_Mineral_Resources.jpg)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (2). 1882. с. 26-27. Посетен на 8 март 2024.
- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет 19 (1). 1923. с. 75- 81. Посетен на 2 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 186 – 188.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 237 – 240.
- Костов-Китин, Владислав. Хематит Hematite // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 707-710.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 198-199.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Хематит // Mindat.org. Посетен на 20 февруари 2024.
- ↑ Хематит // WebMineral.com. Посетен на 20 февруари 2024.
- ↑ хематит // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 12 март 2024.
- ↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 448.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- хематит // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 26 април 2024.
