Хрисант Филипидис
 |
| Хрисант Χρύσανθος | |
| гръцки духовник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 28 септември 1949 г.
|
| Религия | Православна църква |
| Учил в | Халкинска семинария |
| Хрисант в Общомедия | |
Хрисант (на гръцки: Χρύσανθος) е гръцки духовник, архиепископ на Църквата на Гърция от 1938 до 1941 година, а преди това митрополит на Трапезундската епархия и политически и духовен водач на понтийските гърци в началото на XX век.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е като Харилаос Филипидис (Χαρίλαος Φιλιππίδης) в 1881 година в Гюмюрджина. През 1897 година постъпва в семинарията на остров Халки, която завършва за шест години. По време на Междусъюзническата война, гръцкият митрополит се опитва да обедини гърците и турците в родната Западна Тракия - срещу българите и въобще срещу анексирането на Тракия от Царство България. На 1 юни 1913 година излиза с пламенна антибългарска статия в църковния вестник озаглавена „Кръв и огън“, обвинявайки българите в зверства срещу мирното гръцко население в Тракия.
На 26 май 1913 година е избран за трапезундски митрополит.[2] Хрисант се опитва да не разпалва вражда между гърци и турци. В началото на 1919 година той е един от тримата представители на малоазийския елинизъм на Парижката конференция.
След Малоазийската катострофа, трапезундският митрополит се установява в Атина, приемайки почетната титла апокристарий на вселенския патриарх. От 10 февруари 1922 година до 27 октомври 1922 година е маронийски митрополит.[2] След това си връща титлата трапезундски.[2] Осъден е задочно на смърт от турските власти.[2]
През 1927 година е начело на гръцката делегация, която урегулира противоречията за установяването на отношения с Албанската православна църква.
На 5 ноември 1938 година, след три кръга на гласуване, с 31 гласа за Дамаскин Папандреу срещу 30 за Хрисант, губи битката за архиепископ на Атина и цяла Гърция.
Въпреки този резултат, Йоанис Метаксас го налага за гръцки пастир и духовен водач на 12 декември 1938 година. На 27 април 1941 година, след влизането на Вермахта в Атина, отказва въобще да преговаря и да се вижда с германското военно командване в страната. По време на Гражданската война Хрисант е на проправителствени и пробритански позиции.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ΜΝΗΜΗ ΜΑΚΑΡΙΣΤΟΥ ΑΡΧΙΕΠΙΣΚΟΠΟΥ ΧΡΥΣΑΝΘΟΥ ΦΙΛΙΠΠΙΔΗ, Ιερά Μητρόπολις Πατρών
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ο Μακαριώτατος Αρχιεπίσκοπος πρώην Αθηνών και πάσης Ελλάδος κυρός Χρύσανθος. (1881-1949) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 5 април 2017. (на гръцки)
- ↑ а б в г Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 110. Посетен на 14 септември 2014.
| Константин | → | трапезундски митрополит (26 май 1913 – 10 февруари 1922) |
→ | … |
| Мелисин | → | маронийски и тасоски митрополит (10 февруари 1922 – 27 октомври 1922) |
→ | Антим |
| … | → | трапезундски митрополит (27 октомври 1922 – 13 декември 1938) |
→ | последен |
| Хрисостом | → | атински архиепископ (13 декември 1938 – 1941) |
→ | Дамаскин |
