Направо към съдържанието

Шведско-норвежка уния

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шведско-норвежка уния
Förenade Konungarikena Sverige och Norge
De forenede Kongeriger Norge og Sverige
Dei foreina Kongerike Noreg og Sverige
лична уния
1814 – 1905
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Швеция и Норвегия през 1905
Швеция и Норвегия през 1905
КонтинентЕвропа
СтолицаСтокхолм и Кристиания
Официален езикшведски, датски, норвежки, саами
Религиялутеранство
Форма на управлениеконституционна монархия
крал
1814 – 1818Карл XIII
1818 – 1844Карл XIV Йохан
1844 – 1859Оскар I
1859 – 1872Карл XV
История
Килски мирен договор14 януари 1814 г.
Карл XIII е избран за крал на Норвегия4 ноември 1814 г.
Конституция на Норвегия4 ноември 1814 г.
Скандинавска монетарна уния16 октомври 1875 г.
Норвегия придобива независимост7 юни 1905 г.
Разпад на унията13 август 1905 г.
Площ
Общо (1905)774,184 km2
Население
Преброяване7 560 000
Днес част от Норвегия
Швеция
Шведско-норвежка уния в Общомедия

Шведско-норвежката уния (на шведски: Svensk-norska unionen; на норвежки: Den svensk-norske union) или Обединени кралства на Швеция и Норвегия е лична уния на отделните кралства Швеция и Норвегия под една монархия и една външна политика, която съществува от 1814 г. до разпадането си през 1905 г.

Двете държави имат различни конституции, закони, законодателства, администрации, църкви, въоръжени сили и валути; кралете живеят най-вече в Стокхолм, където се намират чуждестранните дипломатически представителства. Норвежкото правителство е председателствано от вицекрале: шведи до 1829 г. и норвежци до 1856 г. Кабинетът е по-късно празен и след това отменен през 1873 г. Външната политика се води през шведското външно министерство до разпадането на съюза през 1905 г.

Преди това Норвегия е в близък съюз с Дания, но датско-норвежкото съглашение с Наполеонова Франция кара Обединеното кралство и Русия да се съгласят с анексията на Швеция на държавата като компенсация за загубата на Финландия през 1809 г. и като награда за присъединяването ѝ към съюза срещу Наполеон. През 1814 г. с Килския мирен договор кралят на Дания-Норвегия е принуден да предаде Норвегия на краля на Швеция.